Разговорник

bg В дискотеката   »   ru На дискотеке

46 [четирийсет и шест]

В дискотеката

В дискотеката

46 [сорок шесть]

46 [sorok shestʹ]

На дискотеке

[Na diskoteke]

Изберете как искате да видите превода:   
български руски Играйте Повече
Мястото свободно ли е? Это --ст---в-----о? Э-- м---- с-------- Э-о м-с-о с-о-о-н-? ------------------- Это место свободно? 0
Et- ---to svo-o--o? E-- m---- s-------- E-o m-s-o s-o-o-n-? ------------------- Eto mesto svobodno?
Може ли да седна при Вас? Разре---е-сесть-р-д-м-с -ами? Р-------- с---- р---- с В---- Р-з-е-и-е с-с-ь р-д-м с В-м-? ----------------------------- Разрешите сесть рядом с Вами? 0
Razr-shite-se-t- r-a-o--s-Va--? R--------- s---- r----- s V---- R-z-e-h-t- s-s-ʹ r-a-o- s V-m-? ------------------------------- Razreshite sestʹ ryadom s Vami?
С удоволствие. С -д--ол-ст--е-. С у------------- С у-о-о-ь-т-и-м- ---------------- С удовольствием. 0
S -d-volʹs-v-ye-. S u-------------- S u-o-o-ʹ-t-i-e-. ----------------- S udovolʹstviyem.
Как намирате музиката? Как -а- --а--т-я му---а? К-- В-- н------- м------ К-к В-м н-а-и-с- м-з-к-? ------------------------ Как Вам нравится музыка? 0
Kak -a--nr----s-- -u--k-? K-- V-- n-------- m------ K-k V-m n-a-i-s-a m-z-k-? ------------------------- Kak Vam nravitsya muzyka?
Малко силна. Н--к-льк----------та. Н-------- г---------- Н-с-о-ь-о г-о-к-в-т-. --------------------- Несколько громковата. 0
Ne--o-ʹ-o g--mk-v-ta. N-------- g---------- N-s-o-ʹ-o g-o-k-v-t-. --------------------- Neskolʹko gromkovata.
Но групата свири много добре. Но группа-и-ра-- -овольно------о. Н- г----- и----- д------- х------ Н- г-у-п- и-р-е- д-в-л-н- х-р-ш-. --------------------------------- Но группа играет довольно хорошо. 0
No---up-a-i--a-e--d--o-ʹ-o--ho-o-h-. N- g----- i------ d------- k-------- N- g-u-p- i-r-y-t d-v-l-n- k-o-o-h-. ------------------------------------ No gruppa igrayet dovolʹno khorosho.
Често ли идвате тук? Вы з-----ч---- ---а--е? В- з---- ч---- б------- В- з-е-ь ч-с-о б-в-е-е- ----------------------- Вы здесь часто бываете? 0
V--z------hasto--y-ay-te? V- z---- c----- b-------- V- z-e-ʹ c-a-t- b-v-y-t-? ------------------------- Vy zdesʹ chasto byvayete?
Не, за първи път. Н--,--т--п-рвый--аз. Н--- э-- п----- р--- Н-т- э-о п-р-ы- р-з- -------------------- Нет, это первый раз. 0
N-t- e-- -er-y---a-. N--- e-- p----- r--- N-t- e-o p-r-y- r-z- -------------------- Net, eto pervyy raz.
Никога не съм бил / била тук. Я зд--ь ещё -ико-----е -ыл-/ -е---л-. Я з---- е-- н------ н- б-- / н- б---- Я з-е-ь е-ё н-к-г-а н- б-л / н- б-л-. ------------------------------------- Я здесь ещё никогда не был / не была. 0
Y--z---- ye--c-- n-k---a n--by--/ ------a. Y- z---- y------ n------ n- b-- / n- b---- Y- z-e-ʹ y-s-c-ë n-k-g-a n- b-l / n- b-l-. ------------------------------------------ Ya zdesʹ yeshchë nikogda ne byl / ne byla.
Танцувате ли? Вы танц-ет-? В- т-------- В- т-н-у-т-? ------------ Вы танцуете? 0
V- -a--suy-t-? V- t---------- V- t-n-s-y-t-? -------------- Vy tantsuyete?
По-късно може би. Може- -ы-- п--ж-. М---- б--- п----- М-ж-т б-т- п-з-е- ----------------- Может быть позже. 0
Mo--e---ytʹ -ozz--. M----- b--- p------ M-z-e- b-t- p-z-h-. ------------------- Mozhet bytʹ pozzhe.
Аз не мога да танцувам добре. Я-н- очень--о-о-о-та-ц--. Я н- о---- х----- т------ Я н- о-е-ь х-р-ш- т-н-у-. ------------------------- Я не очень хорошо танцую. 0
Ya-ne---he-- --o-o-h---ants-y-. Y- n- o----- k------- t-------- Y- n- o-h-n- k-o-o-h- t-n-s-y-. ------------------------------- Ya ne ochenʹ khorosho tantsuyu.
Съвсем просто е. Э-о -ч-нь-п-о---. Э-- о---- п------ Э-о о-е-ь п-о-т-. ----------------- Это очень просто. 0
E-o oc--nʹ prosto. E-- o----- p------ E-o o-h-n- p-o-t-. ------------------ Eto ochenʹ prosto.
Ще Ви покажа. Я-В-м--о--ж-. Я В-- п------ Я В-м п-к-ж-. ------------- Я Вам покажу. 0
Y- Vam------hu. Y- V-- p------- Y- V-m p-k-z-u- --------------- Ya Vam pokazhu.
Не, по-добре някой друг път. Не---лучш----д---о--р-з. Н--- л---- в д----- р--- Н-т- л-ч-е в д-у-о- р-з- ------------------------ Нет, лучше в другой раз. 0
Net, -u--she --dr-g-- r--. N--- l------ v d----- r--- N-t- l-c-s-e v d-u-o- r-z- -------------------------- Net, luchshe v drugoy raz.
Чакате ли някого? Вы ------о-ж----? В- к------ ж----- В- к-г---о ж-ё-е- ----------------- Вы кого-то ждёте? 0
Vy ko----o-z---t-? V- k------ z------ V- k-g---o z-d-t-? ------------------ Vy kogo-to zhdëte?
Да, моя приятел. Д-, ------д-уга. Д-- м---- д----- Д-, м-е-о д-у-а- ---------------- Да, моего друга. 0
D-,----ego-dr--a. D-- m----- d----- D-, m-y-g- d-u-a- ----------------- Da, moyego druga.
Ето го идва. А --т-и --! А в-- и о-- А в-т и о-! ----------- А вот и он! 0
A-vot - --! A v-- i o-- A v-t i o-! ----------- A vot i on!

Гените влияят върху езика

Езикът, който говорим, зависи от нашето потекло. Но нашите гени също са отговорни за езика ни. Шотландски изследователи са стигнали до това заключение. Те са изследвали как английският се различава от китайския. По този начин открили, че гените също играят роля. Защото гените влияят върху развитието на мозъка ни. Така да се каже, те формират нашите мозъчни структури. С това те определят нашите способности за учене на езици. Вариантите на два гена са от решаващо значение за това. Когато един конкретен вариант е оскъден, тогава се развиват тоналните езици. Така тоналните езици се говорят от хора без тези генни варианти. В тоналните езици значението на думите се определя от височината на тоновете. Китайският, например, се причислява към тоналните езици. Ако въпросният генен вариант е доминиращ, обаче, други езици се развиват. Английският не е тонален език. Вариантите на този ген не са равномерно разпределени. Това означава, че те се проявяват с различна честота по света. Но езиците оцеляват само ако се предадат на поколенията. За да се случи това, децата трябва да са в състояние да имитират езика на своите родители. Така че, те трябва да могат да научат езика добре. Едва тогава той ще може да се предаде от поколение на поколение. По-възрастният генетичен вариант е този, който насърчава тоналните езици. Така че, вероятно в миналото е имало повече тонални езици, отколкото днес. Но човек не трябва да надценява генетичните компоненти. Те могат само да допринесат за обяснението на развитието на езика. Но няма ген за английския, нито за китайския език. Всеки може да научи всеки език. За това не са нужни гени, а по-скоро само любопитство и дисциплина!
Знаете ли, че?
Тайският (или тай) принадлежи към семейството на тай-кадайските езици. Той е майчин език на около 20 милиона души. За разлика от повечето западни езици, тай е тонален език. При тоналните езици произношението на сричките е определящо за значението им. Повечето думи в тайския се състоят само от една сричка. В зависимост от височината на тона при изговора значението на думата се променя. В тайския се различават пет височини на тона. В продължение на много векове тайландското общество е било разделено строго йерархично. Затова и днес в тайския все още съществуват най-малко пет различни нива. Те се разпростират от обикновения ежедневен език до много учтивата форма на речта. Освен това тайският се разделя на много местни диалекти. Знаковата система на езика представлява смесена форма от азбука и сричково писмо. Граматиката не е структурирана комплексно. Тъй като тайският е изолиращ език, в него не се срещат склонения или спрежения. Учете тайски, той наистина е впечатляващ език!