Разговорник

bg трябва ми / имам нужда – искам   »   ru нуждаться – хотеть

69 [шейсет и девет]

трябва ми / имам нужда – искам

трябва ми / имам нужда – искам

69 [шестьдесят девять]

69 [shestʹdesyat devyatʹ]

нуждаться – хотеть

[nuzhdatʹsya – khotetʹ]

Изберете как искате да видите превода:   
български руски Играйте Повече
Трябва ми легло. М-е ---------ва--. Мне нужна кровать. М-е н-ж-а к-о-а-ь- ------------------ Мне нужна кровать. 0
Mn---uz------o--t-. Mne nuzhna krovatʹ. M-e n-z-n- k-o-a-ʹ- ------------------- Mne nuzhna krovatʹ.
Искам да спя. Я-хочу---ат-. Я хочу спать. Я х-ч- с-а-ь- ------------- Я хочу спать. 0
Y-----ch- s-at-. Ya khochu spatʹ. Y- k-o-h- s-a-ʹ- ---------------- Ya khochu spatʹ.
Тук има ли легло? З-е-ь ес-- кр-ва--? Здесь есть кровать? З-е-ь е-т- к-о-а-ь- ------------------- Здесь есть кровать? 0
Zde-ʹ---stʹ---o--tʹ? Zdesʹ yestʹ krovatʹ? Z-e-ʹ y-s-ʹ k-o-a-ʹ- -------------------- Zdesʹ yestʹ krovatʹ?
Трябва ми лампа. Мн--ну-на ла-па. Мне нужна лампа. М-е н-ж-а л-м-а- ---------------- Мне нужна лампа. 0
Mne -uz--- l-mp-. Mne nuzhna lampa. M-e n-z-n- l-m-a- ----------------- Mne nuzhna lampa.
Искам да чета. Я--очу-чита-ь. Я хочу читать. Я х-ч- ч-т-т-. -------------- Я хочу читать. 0
Ya k-och---hitatʹ. Ya khochu chitatʹ. Y- k-o-h- c-i-a-ʹ- ------------------ Ya khochu chitatʹ.
Тук има ли лампа? Зде-- -сть-л---а? Здесь есть лампа? З-е-ь е-т- л-м-а- ----------------- Здесь есть лампа? 0
Zd--ʹ-------l-mp-? Zdesʹ yestʹ lampa? Z-e-ʹ y-s-ʹ l-m-a- ------------------ Zdesʹ yestʹ lampa?
Трябва ми телефон. М-е-ну-----------. Мне нужен телефон. М-е н-ж-н т-л-ф-н- ------------------ Мне нужен телефон. 0
M-- -uz--- t--e--n. Mne nuzhen telefon. M-e n-z-e- t-l-f-n- ------------------- Mne nuzhen telefon.
Искам да се обадя. Я -очу-п--в--ит-. Я хочу позвонить. Я х-ч- п-з-о-и-ь- ----------------- Я хочу позвонить. 0
Ya k--c-- ----on-t-. Ya khochu pozvonitʹ. Y- k-o-h- p-z-o-i-ʹ- -------------------- Ya khochu pozvonitʹ.
Тук има ли телефон? З-е------- ---ефон? Здесь есть телефон? З-е-ь е-т- т-л-ф-н- ------------------- Здесь есть телефон? 0
Zde---yestʹ-te-efon? Zdesʹ yestʹ telefon? Z-e-ʹ y-s-ʹ t-l-f-n- -------------------- Zdesʹ yestʹ telefon?
Трябва ми камера. М-- ---на к-м-р-. Мне нужна камера. М-е н-ж-а к-м-р-. ----------------- Мне нужна камера. 0
M------h---ka-e-a. Mne nuzhna kamera. M-e n-z-n- k-m-r-. ------------------ Mne nuzhna kamera.
Искам да снимам. Я х-ч---отог-а-иро--ть. Я хочу фотографировать. Я х-ч- ф-т-г-а-и-о-а-ь- ----------------------- Я хочу фотографировать. 0
Ya khoc---fo--g-a--r-va-ʹ. Ya khochu fotografirovatʹ. Y- k-o-h- f-t-g-a-i-o-a-ʹ- -------------------------- Ya khochu fotografirovatʹ.
Тук има ли камера? Зд--ь е--ь----ер-? Здесь есть камера? З-е-ь е-т- к-м-р-? ------------------ Здесь есть камера? 0
Z--s- -e--ʹ-----r-? Zdesʹ yestʹ kamera? Z-e-ʹ y-s-ʹ k-m-r-? ------------------- Zdesʹ yestʹ kamera?
Трябва ми компютър. Мне -уж-- -----ютер. Мне нужен компьютер. М-е н-ж-н к-м-ь-т-р- -------------------- Мне нужен компьютер. 0
Mne-nuz-e--kom--yu---. Mne nuzhen kompʹyuter. M-e n-z-e- k-m-ʹ-u-e-. ---------------------- Mne nuzhen kompʹyuter.
Искам да изпратя е-майл. Я -очу----р-в--ь--лект-о--о- со-б-ени- ---м-й-). Я хочу отправить электронное сообщение (Э-майл). Я х-ч- о-п-а-и-ь э-е-т-о-н-е с-о-щ-н-е (---а-л-. ------------------------------------------------ Я хочу отправить электронное сообщение (Э-майл). 0
Y---h--h--ot-r--it---le-tr-nn--- soo--hc----------mayl). Ya khochu otpravitʹ elektronnoye soobshcheniye (E-mayl). Y- k-o-h- o-p-a-i-ʹ e-e-t-o-n-y- s-o-s-c-e-i-e (---a-l-. -------------------------------------------------------- Ya khochu otpravitʹ elektronnoye soobshcheniye (E-mayl).
Тук има ли компютър? З-----ест- ком-ью--р? Здесь есть компьютер? З-е-ь е-т- к-м-ь-т-р- --------------------- Здесь есть компьютер? 0
Z-es- -e-t- --mp--uter? Zdesʹ yestʹ kompʹyuter? Z-e-ʹ y-s-ʹ k-m-ʹ-u-e-? ----------------------- Zdesʹ yestʹ kompʹyuter?
Трябва ми химикалка. Мне н-ж---ш----ова- --ч--. Мне нужна шариковая ручка. М-е н-ж-а ш-р-к-в-я р-ч-а- -------------------------- Мне нужна шариковая ручка. 0
M-e nuzh-a--h-r-----y- ru-hka. Mne nuzhna sharikovaya ruchka. M-e n-z-n- s-a-i-o-a-a r-c-k-. ------------------------------ Mne nuzhna sharikovaya ruchka.
Искам да напиша нещо. Я---ч- к----то-на-ис-ть. Я хочу кое-что написать. Я х-ч- к-е-ч-о н-п-с-т-. ------------------------ Я хочу кое-что написать. 0
Ya-kho--- --ye-c--o-n---sa-ʹ. Ya khochu koye-chto napisatʹ. Y- k-o-h- k-y---h-o n-p-s-t-. ----------------------------- Ya khochu koye-chto napisatʹ.
Тук има ли лист хартия и химикалка? Зде---ес-ь -и-т б--а---и ш----о--я---ч--? Здесь есть лист бумаги и шариковая ручка? З-е-ь е-т- л-с- б-м-г- и ш-р-к-в-я р-ч-а- ----------------------------------------- Здесь есть лист бумаги и шариковая ручка? 0
Zd-sʹ -es---lis- -u--g--- sh--ik--a-a-----k-? Zdesʹ yestʹ list bumagi i sharikovaya ruchka? Z-e-ʹ y-s-ʹ l-s- b-m-g- i s-a-i-o-a-a r-c-k-? --------------------------------------------- Zdesʹ yestʹ list bumagi i sharikovaya ruchka?

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

Машинни преводи

Човек, който има нужда от превод на текстове, трябва да плати много пари. Професионалните устни или писмени преводачи са скъпи. Въпреки това, става все по-важно да разбираме други езици. Компютърни учени и компютърни лингвисти искат да решат този проблем. Те работят от известно време върху развитието на инструменти за превод. Днес съществуват много различни програми. Но качеството на машинните преводи обикновено не е добро. Въпреки това, програмистите не са виновни за това! Езиците са много сложни структури. Компютрите, от друга страна, се основават на прости математически принципи. Следователно, те не винаги могат да обработят правилно езиците. Една програма за превод трябва напълно да научи даден език. За да може това да се случи, експертите трябва да го обучат на хиляди думи и правила. Това е практически невъзможно . За компютъра е по-лесно да схрусква цифри. В това си го бива! Компютърът може да изчисли кои комбинации са често срещани. Той разпознава, например, кои думи често се срещат една до друга. За тази цел е нужно да бъде захранен с текстове на различни езици. По този начин той научава какво е характерно за дадени езици. Този статистически метод подобрява автоматичните преводи. Въпреки това, компютрите не могат да заменят хората. Никоя машина не може да имитира човешкия мозък, когато става дума за език. Затова устните и писмените преводачи ще имат работа още дълго време! В бъдеще, простите текстове със сигурност ще могат да бъдат превеждани от компютри. Песните, поезията и литературата, от друга страна, се нуждаят от живи елементи. Те виреят върху човешкият езиков усет. И е по-добре така...