Разговорник

bg Въпроси – Минало време 2   »   ru Спрашивать – прошедшая форма 2

86 [осемдесет и шест]

Въпроси – Минало време 2

Въпроси – Минало време 2

86 [восемьдесят шесть]

86 [vosemʹdesyat shestʹ]

Спрашивать – прошедшая форма 2

[Sprashivatʹ – proshedshaya forma 2]

Изберете как искате да видите превода:   
български руски Играйте Повече
Ти каква вратовръзка носеше? Как-- --л--у- -ы------? К---- г------ т- н----- К-к-й г-л-т-к т- н-с-л- ----------------------- Какой галстук ты носил? 0
Ka--y---ls--- -y ---il? K---- g------ t- n----- K-k-y g-l-t-k t- n-s-l- ----------------------- Kakoy galstuk ty nosil?
Ти каква кола си купи? Ка--ю ма-ин- ---к-пи-? К---- м----- т- к----- К-к-ю м-ш-н- т- к-п-л- ---------------------- Какую машину ты купил? 0
Ka-uy- ma--i-u ty k---l? K----- m------ t- k----- K-k-y- m-s-i-u t- k-p-l- ------------------------ Kakuyu mashinu ty kupil?
Ти за какъв вестник се абонира? Н- -а-ую --зе-у -- п-----а--я? Н- к---- г----- т- п---------- Н- к-к-ю г-з-т- т- п-д-и-а-с-? ------------------------------ На какую газету ты подписался? 0
N---a-uyu -azetu------d-isa--ya? N- k----- g----- t- p----------- N- k-k-y- g-z-t- t- p-d-i-a-s-a- -------------------------------- Na kakuyu gazetu ty podpisalsya?
Кого видяхте? Ко-о-Вы в-дели? К--- В- в------ К-г- В- в-д-л-? --------------- Кого Вы видели? 0
Ko-o Vy --de--? K--- V- v------ K-g- V- v-d-l-? --------------- Kogo Vy videli?
Кого срещнахте? С-к-м-Вы-вс----или--? С к-- В- в----------- С к-м В- в-т-е-и-и-ь- --------------------- С кем Вы встретились? 0
S--em -- vs-reti--sʹ? S k-- V- v----------- S k-m V- v-t-e-i-i-ʹ- --------------------- S kem Vy vstretilisʹ?
Кого разпознахте? Ко---В---зн--и? К--- В- у------ К-г- В- у-н-л-? --------------- Кого Вы узнали? 0
Ko-o ----zn--i? K--- V- u------ K-g- V- u-n-l-? --------------- Kogo Vy uznali?
Кога станахте? Когд- Вы--стали? К---- В- в------ К-г-а В- в-т-л-? ---------------- Когда Вы встали? 0
Ko------ v--ali? K---- V- v------ K-g-a V- v-t-l-? ---------------- Kogda Vy vstali?
Кога започнахте? Ко-д---ы -ач-л-? К---- В- н------ К-г-а В- н-ч-л-? ---------------- Когда Вы начали? 0
K-gd- -y -ac-al-? K---- V- n------- K-g-a V- n-c-a-i- ----------------- Kogda Vy nachali?
Кога свършихте? К-г-а -ы--ак--чи--? К---- В- з--------- К-г-а В- з-к-н-и-и- ------------------- Когда Вы закончили? 0
Ko-d-----za-o--hi--? K---- V- z---------- K-g-a V- z-k-n-h-l-? -------------------- Kogda Vy zakonchili?
Защо се събудихте? Почем- Вы -------ись? П----- В- п---------- П-ч-м- В- п-о-н-л-с-? --------------------- Почему Вы проснулись? 0
Po-h-mu -y --o--ul---? P------ V- p---------- P-c-e-u V- p-o-n-l-s-? ---------------------- Pochemu Vy prosnulisʹ?
Защо станахте учител? Поче----ы-с--л--учит--е-? П----- В- с---- у-------- П-ч-м- В- с-а-и у-и-е-е-? ------------------------- Почему Вы стали учителем? 0
P-chemu -------- -chi-----? P------ V- s---- u--------- P-c-e-u V- s-a-i u-h-t-l-m- --------------------------- Pochemu Vy stali uchitelem?
Защо взехте такси? Поч--- Вы взя----а--и? П----- В- в---- т----- П-ч-м- В- в-я-и т-к-и- ---------------------- Почему Вы взяли такси? 0
Poc---- -y-vzy--- -aksi? P------ V- v----- t----- P-c-e-u V- v-y-l- t-k-i- ------------------------ Pochemu Vy vzyali taksi?
Откъде дойдохте? О-к-да-В- п--ш-и? О----- В- п------ О-к-д- В- п-и-л-? ----------------- Откуда Вы пришли? 0
O----- ------sh-i? O----- V- p------- O-k-d- V- p-i-h-i- ------------------ Otkuda Vy prishli?
Къде отидохте? Куда-В--по-ли? К--- В- п----- К-д- В- п-ш-и- -------------- Куда Вы пошли? 0
K-d- -y poshl-? K--- V- p------ K-d- V- p-s-l-? --------------- Kuda Vy poshli?
Къде бяхте? Г-е -ы--ы--? Г-- В- б---- Г-е В- б-л-? ------------ Где Вы были? 0
Gd- Vy--y--? G-- V- b---- G-e V- b-l-? ------------ Gde Vy byli?
Ти на кого помогна? Ком- т--п--о-? К--- т- п----- К-м- т- п-м-г- -------------- Кому ты помог? 0
Komu-t----m--? K--- t- p----- K-m- t- p-m-g- -------------- Komu ty pomog?
Ти на кого писа? Ко----ы ---ис--? К--- т- н------- К-м- т- н-п-с-л- ---------------- Кому ты написал? 0
Kom- ty ---isa-? K--- t- n------- K-m- t- n-p-s-l- ---------------- Komu ty napisal?
Ти на кого отговори? К----ты о-вети-? К--- т- о------- К-м- т- о-в-т-л- ---------------- Кому ты ответил? 0
Ko-- ty o--et-l? K--- t- o------- K-m- t- o-v-t-l- ---------------- Komu ty otvetil?

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

Двуезичието подобрява слуха

Хората, които говорят два езика чуват по-добре. Те могат да разграничат звуците по-точно. Едно американско проучване е стигнало до това заключение. Изследователите направили експеримент с няколко тийнейджъра. Част от участниците израснали като двуезични. Тези тийнейджъри говорели английски и испански език. Другата част от участниците говорели само английски. Младежите трябвало да слушат определена сричка. Това била сричката "da". Тя не била свързана с нито един от езиците. Сричката била пусната на запис в слушалките на участниците. В същото време, мозъчната им активност била измервана с електроди. След този тест тийнейджърите трябвало да слушат сричката отново. Този път, обаче, те чували и множество други разсейващи звуци. Имало различни гласове казващи безсмислени изречения. Двуезичните участници реагирали много силно на сричката. Мозъкът им показвал голяма активност. Те успявали да идентифицират точно сричката с или без разсейващите звуци. Едноезичните лица, обаче не се справяли така успешно. Техният слух не бил толкова добър, колкото този на двуезичните участници. Резултатът от експеримента изненадал изследователите. Дотогава било само известно, че музикантите имат особено добър слух. Но се оказва, че двуезичието също тренира ухото. Хората , които са двуезични постоянно се сблъскват с различни звуци. Ето защо, техният мозък трябва да разработи нови способности. Той се научава как да отличава различните езикови стимули. Изследователите сега тестват как езиковите умения засягат мозъка. Може би слухът може да се облагодетелства и когато човек учи езици по-късно в живота...