Разговорник

bg желая, бих желал, искам, бих искал нещо   »   ru Изъявлять желание

70 [седемдесет]

желая, бих желал, искам, бих искал нещо

желая, бих желал, искам, бих искал нещо

70 [семьдесят]

70 [semʹdesyat]

Изъявлять желание

[Izʺyavlyatʹ zhelaniye]

Изберете как искате да видите превода:   
български руски Играйте Повече
Искате ли да пушите? Х---ли -ы -ы----ур---? Х----- б- В- з-------- Х-т-л- б- В- з-к-р-т-? ---------------------- Хотели бы Вы закурить? 0
K--t-l--b--V---ak-r-tʹ? K------ b- V- z-------- K-o-e-i b- V- z-k-r-t-? ----------------------- Khoteli by Vy zakuritʹ?
Искате ли да танцувате? Х---л--бы -----н---а--? Х----- б- В- т--------- Х-т-л- б- В- т-н-е-а-ь- ----------------------- Хотели бы Вы танцевать? 0
Khoteli -- -y tan--eva-ʹ? K------ b- V- t---------- K-o-e-i b- V- t-n-s-v-t-? ------------------------- Khoteli by Vy tantsevatʹ?
Искате ли да се разходите? Х--е-- ----- --йт- -улять? Х----- б- В- п---- г------ Х-т-л- б- В- п-й-и г-л-т-? -------------------------- Хотели бы Вы пойти гулять? 0
K-o-e-i by-V------i-g--y-t-? K------ b- V- p---- g------- K-o-e-i b- V- p-y-i g-l-a-ʹ- ---------------------------- Khoteli by Vy poyti gulyatʹ?
Искам да пуша. Я-хотел-б--/ хот-л- -ы-зак--и--. Я х---- б- / х----- б- з-------- Я х-т-л б- / х-т-л- б- з-к-р-т-. -------------------------------- Я хотел бы / хотела бы закурить. 0
Y- ---tel--y-/ k-ot-la b--zak--itʹ. Y- k----- b- / k------ b- z-------- Y- k-o-e- b- / k-o-e-a b- z-k-r-t-. ----------------------------------- Ya khotel by / khotela by zakuritʹ.
Искате ли цигара? Н-----ел-б- -----ела----ты --гарет-? Н- х---- б- / х----- б- т- с-------- Н- х-т-л б- / х-т-л- б- т- с-г-р-т-? ------------------------------------ Не хотел бы / хотела бы ты сигарету? 0
N----ote- by / kho-el---- ---si-are--? N- k----- b- / k------ b- t- s-------- N- k-o-e- b- / k-o-e-a b- t- s-g-r-t-? -------------------------------------- Ne khotel by / khotela by ty sigaretu?
Той иска огънче. О- --те- -- п---у-ит-. О- х---- б- п--------- О- х-т-л б- п-и-у-и-ь- ---------------------- Он хотел бы прикурить. 0
O- k---e---y -r-kuri-ʹ. O- k----- b- p--------- O- k-o-e- b- p-i-u-i-ʹ- ----------------------- On khotel by prikuritʹ.
Искам да пия нещо. Я хот----ы-----т-----ы---о-н--у-- ---ит-. Я х---- б- / х----- б- ч--------- п------ Я х-т-л б- / х-т-л- б- ч-о-н-б-д- п-п-т-. ----------------------------------------- Я хотел бы / хотела бы что-нибудь попить. 0
Ya k--tel-by / k-ot--a--y -hto-nib--ʹ pop---. Y- k----- b- / k------ b- c---------- p------ Y- k-o-e- b- / k-o-e-a b- c-t---i-u-ʹ p-p-t-. --------------------------------------------- Ya khotel by / khotela by chto-nibudʹ popitʹ.
Искам да ям нещо. Я х---л----- --те----ы -то-н----- п-е-ть. Я х---- б- / х----- б- ч--------- п------ Я х-т-л б- / х-т-л- б- ч-о-н-б-д- п-е-т-. ----------------------------------------- Я хотел бы / хотела бы что-нибудь поесть. 0
Ya--h--el b--/ ---te-------hto-ni-udʹ--o--st-. Y- k----- b- / k------ b- c---------- p------- Y- k-o-e- b- / k-o-e-a b- c-t---i-u-ʹ p-y-s-ʹ- ---------------------------------------------- Ya khotel by / khotela by chto-nibudʹ poyestʹ.
Искам да си отдъхна малко. Я ---ел-бы --х--е-а -- -----г---тдох-уть. Я х---- б- / х----- б- н------ о--------- Я х-т-л б- / х-т-л- б- н-м-о-о о-д-х-у-ь- ----------------------------------------- Я хотел бы / хотела бы немного отдохнуть. 0
Ya--hotel--- /-k-----a--y -em-o-o-o--o--nu-ʹ. Y- k----- b- / k------ b- n------ o---------- Y- k-o-e- b- / k-o-e-a b- n-m-o-o o-d-k-n-t-. --------------------------------------------- Ya khotel by / khotela by nemnogo otdokhnutʹ.
Бих искал / искала да Ви попитам нещо. Я-х-----бы ---о-е----ы -а- кое-ч-о --р--и--. Я х---- б- / х----- б- В-- к------ с-------- Я х-т-л б- / х-т-л- б- В-с к-е-ч-о с-р-с-т-. -------------------------------------------- Я хотел бы / хотела бы Вас кое-что спросить. 0
Ya k--tel by-/-kh-te---b--Va- k--e-c--- sp--s--ʹ. Y- k----- b- / k------ b- V-- k-------- s-------- Y- k-o-e- b- / k-o-e-a b- V-s k-y---h-o s-r-s-t-. ------------------------------------------------- Ya khotel by / khotela by Vas koye-chto sprositʹ.
Бих искал / искала да Ви помоля за нещо. Я---т-л б- --хо-ел--бы В-с о-че---- п---о--т-. Я х---- б- / х----- б- В-- о ч----- п--------- Я х-т-л б- / х-т-л- б- В-с о ч-м-т- п-п-о-и-ь- ---------------------------------------------- Я хотел бы / хотела бы Вас о чем-то попросить. 0
Y- ---tel b- --k-o-e-a ---V---o--h----- pop-o-i--. Y- k----- b- / k------ b- V-- o c------ p--------- Y- k-o-e- b- / k-o-e-a b- V-s o c-e---o p-p-o-i-ʹ- -------------------------------------------------- Ya khotel by / khotela by Vas o chem-to poprositʹ.
Бих искал / искала да Ви поканя на нещо. Я-хоте- -- - -о--ла -- Вас--у---ни-у-- пригла----. Я х---- б- / х----- б- В-- к---------- п---------- Я х-т-л б- / х-т-л- б- В-с к-д---и-у-ь п-и-л-с-т-. -------------------------------------------------- Я хотел бы / хотела бы Вас куда-нибудь пригласить. 0
Y--kh-tel--y - ----e----y-V-s ku-a--i-ud- p-i-----tʹ. Y- k----- b- / k------ b- V-- k---------- p---------- Y- k-o-e- b- / k-o-e-a b- V-s k-d---i-u-ʹ p-i-l-s-t-. ----------------------------------------------------- Ya khotel by / khotela by Vas kuda-nibudʹ priglasitʹ.
Какво обичате / желаете, моля? Ч-- бы--- х-т--и? Ч-- б- В- х------ Ч-о б- В- х-т-л-? ----------------- Что бы Вы хотели? 0
C-t---y -y--h--e--? C--- b- V- k------- C-t- b- V- k-o-e-i- ------------------- Chto by Vy khoteli?
Желаете ли кафе? Вы --т-----ы --фе? В- х----- б- к---- В- х-т-л- б- к-ф-? ------------------ Вы хотели бы кофе? 0
Vy k-o---i b---o--? V- k------ b- k---- V- k-o-e-i b- k-f-? ------------------- Vy khoteli by kofe?
Или предпочитате чай? Или-Вы --те---б-----? И-- В- х----- б- ч--- И-и В- х-т-л- б- ч-й- --------------------- Или Вы хотели бы чай? 0
Ili Vy-k-o-e-i--y c---? I-- V- k------ b- c---- I-i V- k-o-e-i b- c-a-? ----------------------- Ili Vy khoteli by chay?
Ние искаме да се приберем вкъщи. Мы --тел- -ы-п---ат--д-мо-. М- х----- б- п------ д----- М- х-т-л- б- п-е-а-ь д-м-й- --------------------------- Мы хотели бы поехать домой. 0
My--h---li-by-p-yekh--ʹ-d--oy. M- k------ b- p-------- d----- M- k-o-e-i b- p-y-k-a-ʹ d-m-y- ------------------------------ My khoteli by poyekhatʹ domoy.
Желаете ли такси? Х--ели-бы--ы--а-с-? Х----- б- в- т----- Х-т-л- б- в- т-к-и- ------------------- Хотели бы вы такси? 0
Kh--eli -y-vy-t--s-? K------ b- v- t----- K-o-e-i b- v- t-k-i- -------------------- Khoteli by vy taksi?
Те искат да се обадят по телефона. Он- хот-л--б----з-они-ь. О-- х----- б- п--------- О-и х-т-л- б- п-з-о-и-ь- ------------------------ Они хотели бы позвонить. 0
O-i-kh-te-i-by-po---n-t-. O-- k------ b- p--------- O-i k-o-e-i b- p-z-o-i-ʹ- ------------------------- Oni khoteli by pozvonitʹ.

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

Два езика = два речеви центъра!

На нашия мозък не му прави впечатление, когато учим нов език. Това е така, защото той има различни зони за съхранение на различните езици. Не всички езици, които учим се съхраняват на едно място. Езиците, които научаваме като възрастни имат своя собствена складова площ. Това означава, че мозъкът обработва новите правила на друго място. Те не се съхраняват заедно с родния език. Хората, които растат двуезични, от друга страна, използват само един участък на мозъка. Множество проучвания са стигнали до това заключение. Невролози са изследвали различни участници в експерименти. Тези участници говорели два езика свободно. Една част от тестовата група, обаче ,била израснала с двата езика. Другата част, напротив, била научила втория език по-късно в живота. Изследователите могли да измерват мозъчната им дейност по време на езикови тестове. По този начин те можели да видят кои области на мозъка функционират по време на експеримента. И установили, че "късно" научилите езика имат два речеви центъра! Изследователите вече отдавна подозирали, че това е така. Хората с мозъчни увреждания показват различни признаци. Така че, увреждането на мозъка също може да доведе до проблеми с говора. Засегнатите често не могат да произнасят или разбират думи. Но двуезични жертви на катастрофи понякога показват необичайни симптоми. Техните речеви проблеми не винаги се отразяват и на двата езика. Ако само една част от мозъка е пострадала, другата все още може да функционира. Тогава пациентите говорят единия език по-добре от другия. Двата различни езика също отново се пре-научават с различна скорост. Това доказва, че двата езика не се съхраняват на едно и също място. Тъй като не са научени по едно и също време, те образуват два центъра. Все още не е известно как мозъкът ни управлява множеството езици. Но новите открития могат да доведат до нови учебни стратегии.