Разговорник

bg Числителни редни   »   ru Порядковые номера

61 [шейсет и едно]

Числителни редни

Числителни редни

61 [шестьдесят один]

61 [shestʹdesyat odin]

Порядковые номера

[Poryadkovyye nomera]

Изберете как искате да видите превода:   
български руски Играйте Повече
Първият месец е януари. П--в-й---ся--- янв---. П----- м---- - я------ П-р-ы- м-с-ц - я-в-р-. ---------------------- Первый месяц - январь. 0
P-r-yy-mes---- - -a-va-ʹ. P----- m------ - y------- P-r-y- m-s-a-s - y-n-a-ʹ- ------------------------- Pervyy mesyats - yanvarʹ.
Вторият месец е февруари. Вт---й-м-с-ц ----в---ь. В----- м---- - ф------- В-о-о- м-с-ц - ф-в-а-ь- ----------------------- Второй месяц - февраль. 0
Vtoroy-m----ts ---evral-. V----- m------ - f------- V-o-o- m-s-a-s - f-v-a-ʹ- ------------------------- Vtoroy mesyats - fevralʹ.
Третият месец е март. Т-ет----е-яц---мар-. Т----- м---- - м---- Т-е-и- м-с-ц - м-р-. -------------------- Третий месяц - март. 0
T----y-m---a-s----a--. T----- m------ - m---- T-e-i- m-s-a-s - m-r-. ---------------------- Tretiy mesyats - mart.
Четвъртият месец е април. Четв--тый-меся----ап--ль. Ч-------- м---- - а------ Ч-т-ё-т-й м-с-ц - а-р-л-. ------------------------- Четвёртый месяц - апрель. 0
C--t---tyy----y--- --a---l-. C--------- m------ - a------ C-e-v-r-y- m-s-a-s - a-r-l-. ---------------------------- Chetvërtyy mesyats - aprelʹ.
Петият месец е май. Пят-й-м--яц ----й. П---- м---- - м--- П-т-й м-с-ц - м-й- ------------------ Пятый месяц - май. 0
Py-t-- -----t- -----. P----- m------ - m--- P-a-y- m-s-a-s - m-y- --------------------- Pyatyy mesyats - may.
Шестият месец е юни. Ш----й-м-сяц-- ---ь. Ш----- м---- - и---- Ш-с-о- м-с-ц - и-н-. -------------------- Шестой месяц - июнь. 0
Shes--y m-s---s---iyun-. S------ m------ - i----- S-e-t-y m-s-a-s - i-u-ʹ- ------------------------ Shestoy mesyats - iyunʹ.
Шест месеца са половин година. Ш-сть м--яцев-- э-- п-л-о--. Ш---- м------ – э-- п------- Ш-с-ь м-с-ц-в – э-о п-л-о-а- ---------------------------- Шесть месяцев – это полгода. 0
Sh-st---e-ya-sev ---to ----o-a. S----- m-------- – e-- p------- S-e-t- m-s-a-s-v – e-o p-l-o-a- ------------------------------- Shestʹ mesyatsev – eto polgoda.
януари, февруари, март, Я-в-р-, ф--р-л------т, Я------ ф------- м---- Я-в-р-, ф-в-а-ь- м-р-, ---------------------- Январь, февраль, март, 0
Y-nvarʹ- -----l-,---rt, Y------- f------- m---- Y-n-a-ʹ- f-v-a-ʹ- m-r-, ----------------------- Yanvarʹ, fevralʹ, mart,
април, май и юни. а-р---,-----и -ю-ь. а------ м-- и и---- а-р-л-, м-й и и-н-. ------------------- апрель, май и июнь. 0
a-re--, -ay-- -y--ʹ. a------ m-- i i----- a-r-l-, m-y i i-u-ʹ- -------------------- aprelʹ, may i iyunʹ.
Седмият месец е юли. С--ьмо--м--я- ---юл-. С------ м---- - и---- С-д-м-й м-с-ц - и-л-. --------------------- Седьмой месяц - июль. 0
S-d--o--m-syats-- iyu-ʹ. S------ m------ - i----- S-d-m-y m-s-a-s - i-u-ʹ- ------------------------ Sedʹmoy mesyats - iyulʹ.
Осмият месец е август. В-с--ой------ --ав----. В------ м---- - а------ В-с-м-й м-с-ц - а-г-с-. ----------------------- Восьмой месяц - август. 0
Vos-m-y-me---ts --av-ust. V------ m------ - a------ V-s-m-y m-s-a-s - a-g-s-. ------------------------- Vosʹmoy mesyats - avgust.
Деветият месец е септември. Д--я-ы- -есяц ---ен-я--ь. Д------ м---- - с-------- Д-в-т-й м-с-ц - с-н-я-р-. ------------------------- Девятый месяц - сентябрь. 0
D-v-a--- mesy------s-nt-abr-. D------- m------ - s--------- D-v-a-y- m-s-a-s - s-n-y-b-ʹ- ----------------------------- Devyatyy mesyats - sentyabrʹ.
Десетият месец е октомври. Д-с---й-месяц-- октя--ь. Д------ м---- - о------- Д-с-т-й м-с-ц - о-т-б-ь- ------------------------ Десятый месяц - октябрь. 0
Des---yy-mesyat-------y--rʹ. D------- m------ - o-------- D-s-a-y- m-s-a-s - o-t-a-r-. ---------------------------- Desyatyy mesyats - oktyabrʹ.
Единайсетият месец е ноември. Один--дцат---м-с-----ноя--ь. О----------- м---- - н------ О-и-н-д-а-ы- м-с-ц - н-я-р-. ---------------------------- Одиннадцатый месяц - ноябрь. 0
Od-nn-dt--t-y----yat- --n-yabrʹ. O------------ m------ - n------- O-i-n-d-s-t-y m-s-a-s - n-y-b-ʹ- -------------------------------- Odinnadtsatyy mesyats - noyabrʹ.
Дванайсетият месец е декември. Двен-д--т-й --сяц-- д-ка-р-. Д---------- м---- - д------- Д-е-а-ц-т-й м-с-ц - д-к-б-ь- ---------------------------- Двенадцатый месяц - декабрь. 0
Dv-na-t----- m---a-s-- -e---r-. D----------- m------ - d------- D-e-a-t-a-y- m-s-a-s - d-k-b-ʹ- ------------------------------- Dvenadtsatyy mesyats - dekabrʹ.
Дванайсет месеца са една година. Дв-на--а-ь------е--–--то----. Д--------- м------ – э-- г--- Д-е-а-ц-т- м-с-ц-в – э-о г-д- ----------------------------- Двенадцать месяцев – это год. 0
D---ad-sat--m-syat-ev –-e-- go-. D---------- m-------- – e-- g--- D-e-a-t-a-ʹ m-s-a-s-v – e-o g-d- -------------------------------- Dvenadtsatʹ mesyatsev – eto god.
юли, август, септември, И-------гу-т, --н-ябр-, И---- а------ с-------- И-л-, а-г-с-, с-н-я-р-, ----------------------- Июль, август, сентябрь, 0
Iy--ʹ----gus-, -e-t-a-r-, I----- a------ s--------- I-u-ʹ- a-g-s-, s-n-y-b-ʹ- ------------------------- Iyulʹ, avgust, sentyabrʹ,
октомври, ноември и декември. о-тяб-ь, нояб---и--ека--ь. о------- н----- и д------- о-т-б-ь- н-я-р- и д-к-б-ь- -------------------------- октябрь, ноябрь и декабрь. 0
okty---ʹ, n-ya--ʹ-i --k---ʹ. o-------- n------ i d------- o-t-a-r-, n-y-b-ʹ i d-k-b-ʹ- ---------------------------- oktyabrʹ, noyabrʹ i dekabrʹ.

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

Родният език е винаги най-важният език

Нашият роден език е първият език, който научаваме. Това става автоматично, без да го забелязваме. Повечето хора имат само един роден език. И изучават всички останали езици като чужди. Разбира се, има и хора, които израстват с множество езици. Въпреки това, те обикновено владеят тези езици на различно ниво. Често пъти, езиците също се използват по различен начин. Един език се използва по време на работа, например. Другият се използва у дома. Колко добре говорим даден език, зависи от множество фактори. Когато го учим като малки деца, ние обикновено го научаваме много добре. Нашият речеви център работи най-ефективно в тези години от живота. Колко често говорим даден език също е важно. Колкото по-често го използваме, толкова по-добре го говорим. Но изследователите вярват, че човек никога не може да се говори два езикаеднакво добре. Единият език винаги е по-важен. Експериментите сякаш потвърждават тази хипотеза. В едно проучване са тествани различни видове хора. Половината от участващите в теста говорели два езика свободно. Китайският бил техният роден език, а английският - втори език. Другата половина от участниците говорели само английски език като роден. Участниците в експеримента трябвало да решат прости задачи на английски език. Докато правели това, активността на мозъците им била измерена. И се оказало, че мозъците на участниците в експеримента реагирали по различни начини. При многоезичните хора една област на мозъка била особено активна. Едноезичните лица, от друга страна, не проявявали никаква активност в този участък. И двете групи решили задачите еднакво бързо и добре. Въпреки това, китайците трябвало да превеждат всичко на родния си език...