Разговорник

bg В дискотеката   »   uk На дискотеці

46 [четирийсет и шест]

В дискотеката

В дискотеката

46 [сосок шість]

46 [sosok shistʹ]

На дискотеці

[Na dyskotetsi]

Изберете как искате да видите превода:   
български украински Играйте Повече
Мястото свободно ли е? Ц---і-це------е? Ц- м---- в------ Ц- м-с-е в-л-н-? ---------------- Це місце вільне? 0
Ts- ----se -ilʹ--? T-- m----- v------ T-e m-s-s- v-l-n-? ------------------ Tse mistse vilʹne?
Може ли да седна при Вас? М-ж---с-сти--і-я -ас? М---- с---- б--- В--- М-ж-а с-с-и б-л- В-с- --------------------- Можна сісти біля Вас? 0
Moz-n- sist--b---a -as? M----- s---- b---- V--- M-z-n- s-s-y b-l-a V-s- ----------------------- Mozhna sisty bilya Vas?
С удоволствие. Із---д-в-лен-ям І- з----------- І- з-д-в-л-н-я- --------------- Із задоволенням 0
I- z-do-olennyam I- z------------ I- z-d-v-l-n-y-m ---------------- Iz zadovolennyam
Как намирате музиката? Ч- п---б---ься в-- -у---а? Ч- п---------- в-- м------ Ч- п-д-б-є-ь-я в-м м-з-к-? -------------------------- Чи подобається вам музика? 0
C---p-d----e-ʹsya---m m--y-a? C-- p------------ v-- m------ C-y p-d-b-y-t-s-a v-m m-z-k-? ----------------------------- Chy podobayetʹsya vam muzyka?
Малко силна. Тр-хи заголосн-. Т---- з--------- Т-о-и з-г-л-с-о- ---------------- Трохи заголосно. 0
T-ok-- -a----s-o. T----- z--------- T-o-h- z-h-l-s-o- ----------------- Trokhy zaholosno.
Но групата свири много добре. Але ц---гур- гр------ком -обр-. А-- ц-- г--- г--- ц----- д----- А-е ц-й г-р- г-а- ц-л-о- д-б-е- ------------------------------- Але цей гурт грає цілком добре. 0
A-e-ts-y̆ -urt-h-a-- -s-l-o--do-r-. A-- t---- h--- h---- t------ d----- A-e t-e-̆ h-r- h-a-e t-i-k-m d-b-e- ----------------------------------- Ale tsey̆ hurt hraye tsilkom dobre.
Често ли идвате тук? В--т---ча--о ---а-т-? В- т-- ч---- б------- В- т-т ч-с-о б-в-є-е- --------------------- Ви тут часто буваєте? 0
V- tut--h--t- b-v-y---? V- t-- c----- b-------- V- t-t c-a-t- b-v-y-t-? ----------------------- Vy tut chasto buvayete?
Не, за първи път. Ні--ц---е-ш-й ---. Н-- ц- п----- р--- Н-, ц- п-р-и- р-з- ------------------ Ні, це перший раз. 0
N-,--se-pe--h--̆--a-. N-- t-- p------- r--- N-, t-e p-r-h-y- r-z- --------------------- Ni, tse pershyy̆ raz.
Никога не съм бил / била тук. Я-ще-н-ко-и--ут----б-в-/ ----. Я щ- н----- т-- н- б-- / б---- Я щ- н-к-л- т-т н- б-в / б-л-. ------------------------------ Я ще ніколи тут не був / була. 0
YA -h--e n----y-tu---- buv --bula. Y- s---- n----- t-- n- b-- / b---- Y- s-c-e n-k-l- t-t n- b-v / b-l-. ---------------------------------- YA shche nikoly tut ne buv / bula.
Танцувате ли? В---а-цю---? В- т-------- В- т-н-ю-т-? ------------ Ви танцюєте? 0
V- t----y-----? V- t----------- V- t-n-s-u-e-e- --------------- Vy tantsyuyete?
По-късно може би. Мо---во--і---ш-. М------ п------- М-ж-и-о п-з-і-е- ---------------- Можливо пізніше. 0
M---lyvo-p--n-she. M------- p-------- M-z-l-v- p-z-i-h-. ------------------ Mozhlyvo piznishe.
Аз не мога да танцувам добре. Я та--------д--е------. Я т----- н- д--- д----- Я т-н-ю- н- д-ж- д-б-е- ----------------------- Я танцюю не дуже добре. 0
YA -antsy--- ----uz-e ---re. Y- t-------- n- d---- d----- Y- t-n-s-u-u n- d-z-e d-b-e- ---------------------------- YA tantsyuyu ne duzhe dobre.
Съвсем просто е. Ц----вс-м-п--с-о. Ц- з----- п------ Ц- з-в-і- п-о-т-. ----------------- Це зовсім просто. 0
T-e -ov-im p--sto. T-- z----- p------ T-e z-v-i- p-o-t-. ------------------ Tse zovsim prosto.
Ще Ви покажа. Я--а---о--жу. Я В-- п------ Я В-м п-к-ж-. ------------- Я Вам покажу. 0
YA---m -o-a---. Y- V-- p------- Y- V-m p-k-z-u- --------------- YA Vam pokazhu.
Не, по-добре някой друг път. Н-- кра-- ін-и- р-зом. Н-- к---- і---- р----- Н-, к-а-е і-ш-м р-з-м- ---------------------- Ні, краще іншим разом. 0
Ni--k-a-hch- insh-- -azo-. N-- k------- i----- r----- N-, k-a-h-h- i-s-y- r-z-m- -------------------------- Ni, krashche inshym razom.
Чакате ли някого? Ви--е-а-те н---о--сь? В- ч------ н- к------ В- ч-к-є-е н- к-г-с-? --------------------- Ви чекаєте на когось? 0
Vy chek-ye-- n--koh--ʹ? V- c-------- n- k------ V- c-e-a-e-e n- k-h-s-? ----------------------- Vy chekayete na kohosʹ?
Да, моя приятел. Т-к,--а-м--о--ру--. Т--- н- м--- д----- Т-к- н- м-г- д-у-а- ------------------- Так, на мого друга. 0
Ta-- na--oh--d-u--. T--- n- m--- d----- T-k- n- m-h- d-u-a- ------------------- Tak, na moho druha.
Ето го идва. Ос- і в-н! О-- і в--- О-ь і в-н- ---------- Ось і він! 0
Osʹ-- ---! O-- i v--- O-ʹ i v-n- ---------- Osʹ i vin!

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

Гените влияят върху езика

Езикът, който говорим, зависи от нашето потекло. Но нашите гени също са отговорни за езика ни. Шотландски изследователи са стигнали до това заключение. Те са изследвали как английският се различава от китайския. По този начин открили, че гените също играят роля. Защото гените влияят върху развитието на мозъка ни. Така да се каже, те формират нашите мозъчни структури. С това те определят нашите способности за учене на езици. Вариантите на два гена са от решаващо значение за това. Когато един конкретен вариант е оскъден, тогава се развиват тоналните езици. Така тоналните езици се говорят от хора без тези генни варианти. В тоналните езици значението на думите се определя от височината на тоновете. Китайският, например, се причислява към тоналните езици. Ако въпросният генен вариант е доминиращ, обаче, други езици се развиват. Английският не е тонален език. Вариантите на този ген не са равномерно разпределени. Това означава, че те се проявяват с различна честота по света. Но езиците оцеляват само ако се предадат на поколенията. За да се случи това, децата трябва да са в състояние да имитират езика на своите родители. Така че, те трябва да могат да научат езика добре. Едва тогава той ще може да се предаде от поколение на поколение. По-възрастният генетичен вариант е този, който насърчава тоналните езици. Така че, вероятно в миналото е имало повече тонални езици, отколкото днес. Но човек не трябва да надценява генетичните компоненти. Те могат само да допринесат за обяснението на развитието на езика. Но няма ген за английския, нито за китайския език. Всеки може да научи всеки език. За това не са нужни гени, а по-скоро само любопитство и дисциплина!
Знаете ли, че?
Тайският (или тай) принадлежи към семейството на тай-кадайските езици. Той е майчин език на около 20 милиона души. За разлика от повечето западни езици, тай е тонален език. При тоналните езици произношението на сричките е определящо за значението им. Повечето думи в тайския се състоят само от една сричка. В зависимост от височината на тона при изговора значението на думата се променя. В тайския се различават пет височини на тона. В продължение на много векове тайландското общество е било разделено строго йерархично. Затова и днес в тайския все още съществуват най-малко пет различни нива. Те се разпростират от обикновения ежедневен език до много учтивата форма на речта. Освен това тайският се разделя на много местни диалекти. Знаковата система на езика представлява смесена форма от азбука и сричково писмо. Граматиката не е структурирана комплексно. Тъй като тайският е изолиращ език, в него не се срещат склонения или спрежения. Учете тайски, той наистина е впечатляващ език!