Разговорник

bg Пазаруване   »   ro Cumpărături

54 [петдесет и четири]

Пазаруване

Пазаруване

54 [cincizeci şi patru]

Cumpărături

Изберете как искате да видите превода:   
български румънски Играйте Повече
Бих искал / искала да купя подарък. V-eau-s- c-m-ăr-un c-d--. V---- s- c----- u- c----- V-e-u s- c-m-ă- u- c-d-u- ------------------------- Vreau să cumpăr un cadou. 0
Но не нещо прекалено скъпо. D-r ni-ic----- scum-. D-- n---- p--- s----- D-r n-m-c p-e- s-u-p- --------------------- Dar nimic prea scump. 0
Може би дамска чанта? Poa-- - g-a--ă? P---- o g------ P-a-e o g-a-t-? --------------- Poate o geantă? 0
Какъв цвят желаете? Ce-cul---- doriţi? C- c------ d------ C- c-l-a-e d-r-ţ-? ------------------ Ce culoare doriţi? 0
Черен, кафяв или бял? N-gru, -a-o sau--l-? N----- m--- s-- a--- N-g-u- m-r- s-u a-b- -------------------- Negru, maro sau alb? 0
Голяма или малка? U-- -----s---u-a----ă? U-- m--- s-- u-- m---- U-a m-r- s-u u-a m-c-? ---------------------- Una mare sau una mică? 0
Може ли да видя тази? P---s-- v-d-p- --eas-a? P-- s-- v-- p- a------- P-t s-o v-d p- a-e-s-a- ----------------------- Pot s-o văd pe aceasta? 0
От кожа ли е? Est----n--i-l-? E--- d-- p----- E-t- d-n p-e-e- --------------- Este din piele? 0
Или от изкуствена материя? Sa--este -in-ma-----l -i-tetic? S-- e--- d-- m------- s-------- S-u e-t- d-n m-t-r-a- s-n-e-i-? ------------------------------- Sau este din material sintetic? 0
От кожа естествено. D----ie--- --r-a-. D-- p----- n------ D-n p-e-e- n-r-a-. ------------------ Din piele, normal. 0
Това е особено добро качество. Es-e o cali-----d-oseb-- d- b---. E--- o c------- d------- d- b---- E-t- o c-l-t-t- d-o-e-i- d- b-n-. --------------------------------- Este o calitate deosebit de bună. 0
Чантата действително е на много изгодна цена. Ş--g-a-ta c-i----e-i-ă-p-eţ-l. Ş- g----- c---- m----- p------ Ş- g-a-t- c-i-r m-r-t- p-e-u-. ------------------------------ Şi geanta chiar merită preţul. 0
Харесва ми. A---a î-- p----. A---- î-- p----- A-e-a î-i p-a-e- ---------------- Aceea îmi place. 0
Ще я взема. P- a-e---- ---. P- a---- o i--- P- a-e-a o i-u- --------------- Pe aceea o iau. 0
Може ли евентуално да я подменя? O---t e---tu-l----im--? O p-- e------- s------- O p-t e-e-t-a- s-h-m-a- ----------------------- O pot eventual schimba? 0
Разбира се. B-neî-ţel-s. B----------- B-n-î-ţ-l-s- ------------ Bineînţeles. 0
Ние ще я опаковаме като подарък. O îm-a--etă--p-ntr- c-d--. O î--------- p----- c----- O î-p-c-e-ă- p-n-r- c-d-u- -------------------------- O împachetăm pentru cadou. 0
Касата е там отсреща. Dinco---e-te---s-er-a. D------ e--- c-------- D-n-o-o e-t- c-s-e-i-. ---------------------- Dincolo este casieria. 0

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

Кой кого разбира?

Има около 7 милиарда души в света. Всички те говорят на даден език. Но за съжаление, той не винаги е един и същ. Така че, за да разговаряме с други народи, трябва да учим езици. Това често е много трудоемко. Но има езици, които са много сходни. Говорещите ги се разбират един друг, без да са усвоили чуждия език. Това явление се нарича взаимна разбираемост. В която се различават два варианта. Първият вариант е устната взаимна разбираемост. При нея носителите на двата езика се разбират помежду си, когато говорят. Те не разбират писмената форма на другия език, обаче. Това е така, защото езиците имат различни писмени форми. Примери за това са езиците хинди и урду. Писмената взаимна разбираемост е вторият вариант. В този случай езикът на другия се разбира в писмената му форма. Но носителите на езиците не се разбират помежду си, когато разговарят един с друг. Причината за това е, че те имат много различно произношение. Немският и холандският са примери за това. Най-близкородствените езици съдържат и двата варианта. Което означава, че те са взаимно разбираеми както в устна, така и в писмена форма. Примери за това са руски и украински или тайски и лаоски. Но има също и асиметрична форма на взаимна разбираемост. Такъв е случаят, когато носителите на двата езика имат различни нива на разбиране един спрямо друг. Португалците разбират испанците по-добре, отколкото испанците разбират португалците. Австрийците също разбират германците по-добре, отколкото обратното. В тези примери, произношението или диалекта се явяват пречка. Така че, който наистина иска да води добри разговори трябва да научи нещоново...