Разговорник

bg желая, бих желал, искам, бих искал нещо   »   ur ‫کچھ پسند کرنا‬

70 [седемдесет]

желая, бих желал, искам, бих искал нещо

желая, бих желал, искам, бих искал нещо

‫70 [ستّر]‬

sattar

‫کچھ پسند کرنا‬

[kuch pasand karna]

Изберете как искате да видите превода:   
български урду Играйте Повече
Искате ли да пушите? ‫-ی--آ- ----- پ-ن- چ--تے-ہ----‬ ‫--- آ- س---- پ--- چ---- ہ-- ؟- ‫-ی- آ- س-ر-ٹ پ-ن- چ-ہ-ے ہ-ں ؟- ------------------------------- ‫کیا آپ سگریٹ پینا چاہتے ہیں ؟‬ 0
k-a-aa- -i-r-t-e -i---a-chah--y h-in? k-- a-- c------- p----- c------ h---- k-a a-p c-g-e-t- p-i-a- c-a-t-y h-i-? ------------------------------------- kya aap cigrette piinaa chahtay hain?
Искате ли да танцувате? ‫کیا-آپ --چ-- چاہ-ے ہیں--‬ ‫--- آ- ن---- چ---- ہ-- ؟- ‫-ی- آ- ن-چ-ا چ-ہ-ے ہ-ں ؟- -------------------------- ‫کیا آپ ناچنا چاہتے ہیں ؟‬ 0
k---aa- -aa---- c-a-tay hain? k-- a-- n------ c------ h---- k-a a-p n-a-h-a c-a-t-y h-i-? ----------------------------- kya aap naachna chahtay hain?
Искате ли да се разходите? ‫کیا آ----ل-قد-- کر-----ہتے--یں-؟‬ ‫--- آ- چ-- ق--- ک--- چ---- ہ-- ؟- ‫-ی- آ- چ-ل ق-م- ک-ن- چ-ہ-ے ہ-ں ؟- ---------------------------------- ‫کیا آپ چہل قدمی کرنا چاہتے ہیں ؟‬ 0
k-----p-c------q-dm- k---------ta----in? k-- a-- c----- q---- k---- c------ h---- k-a a-p c-e-a- q-d-i k-r-a c-a-t-y h-i-? ---------------------------------------- kya aap chehal qadmi karna chahtay hain?
Искам да пуша. ‫-یں----یٹ------چاہ-ا --ں--‬ ‫--- س---- پ--- چ---- ہ-- -- ‫-ی- س-ر-ٹ پ-ن- چ-ہ-ا ہ-ں -- ---------------------------- ‫میں سگریٹ پینا چاہتا ہوں -‬ 0
m-in c--rett- -iinaa-ch--ta -on-- m--- c------- p----- c----- h-- - m-i- c-g-e-t- p-i-a- c-a-t- h-n - --------------------------------- mein cigrette piinaa chahta hon -
Искате ли цигара? ‫-------ا-- س-ر-ٹ -ا--ے ہیں -‬ ‫--- آ- ا-- س---- چ---- ہ-- ؟- ‫-ی- آ- ا-ک س-ر-ٹ چ-ہ-ے ہ-ں ؟- ------------------------------ ‫کیا آپ ایک سگریٹ چاہتے ہیں ؟‬ 0
k-a aa-------ig-e-t- -----a- -a--? k-- a-- a-- c------- c------ h---- k-a a-p a-k c-g-e-t- c-a-t-y h-i-? ---------------------------------- kya aap aik cigrette chahtay hain?
Той иска огънче. ‫وہ -ا-س-چا-تا -- -‬ ‫-- م--- چ---- ہ- -- ‫-ہ م-چ- چ-ہ-ا ہ- -- -------------------- ‫وہ ماچس چاہتا ہے -‬ 0
wo- m----is c--h---h-i-- w-- m------ c----- h-- - w-h m-a-h-s c-a-t- h-i - ------------------------ woh maachis chahta hai -
Искам да пия нещо. ‫--ں-ک-ھ --ن--چ--تا ہ----‬ ‫--- ک-- پ--- چ---- ہ-- -- ‫-ی- ک-ھ پ-ن- چ-ہ-ا ہ-ں -- -------------------------- ‫میں کچھ پینا چاہتا ہوں -‬ 0
m-i- k-ch-p--n-----a-ta ho- - m--- k--- p----- c----- h-- - m-i- k-c- p-i-a- c-a-t- h-n - ----------------------------- mein kuch piinaa chahta hon -
Искам да ям нещо. ‫م-ں -چھ کھانا----ت--ہ----‬ ‫--- ک-- ک---- چ---- ہ-- -- ‫-ی- ک-ھ ک-ا-ا چ-ہ-ا ہ-ں -- --------------------------- ‫میں کچھ کھانا چاہتا ہوں -‬ 0
m-i--k-ch k-a-a-chah-a h-- - m--- k--- k---- c----- h-- - m-i- k-c- k-a-a c-a-t- h-n - ---------------------------- mein kuch khana chahta hon -
Искам да си отдъхна малко. ‫-یں-کچھ------ک-----اہتا---- -‬ ‫--- ک-- آ--- ک--- چ---- ہ-- -- ‫-ی- ک-ھ آ-ا- ک-ن- چ-ہ-ا ہ-ں -- ------------------------------- ‫میں کچھ آرام کرنا چاہتا ہوں -‬ 0
mein-kuc----r--- k---a-ch-h-a --n - m--- k--- a----- k---- c----- h-- - m-i- k-c- a-r-a- k-r-a c-a-t- h-n - ----------------------------------- mein kuch aaraam karna chahta hon -
Бих искал / искала да Ви попитам нещо. ‫--ں آپ-سے---ھ پو-ھ-ا----ت- ہو- -‬ ‫--- آ- س- ک-- پ----- چ---- ہ-- -- ‫-ی- آ- س- ک-ھ پ-چ-ن- چ-ہ-ا ہ-ں -- ---------------------------------- ‫میں آپ سے کچھ پوچھنا چاہتا ہوں -‬ 0
m-in -----e-kuch --o-hn- cha--a-h-n-- m--- a-- s- k--- p------ c----- h-- - m-i- a-p s- k-c- p-o-h-a c-a-t- h-n - ------------------------------------- mein aap se kuch poochna chahta hon -
Бих искал / искала да Ви помоля за нещо. ‫-یں--پ--- --ھ-د-خ-ا---کر---------ہ-- -‬ ‫--- آ- س- ک-- د------ ک--- چ---- ہ-- -- ‫-ی- آ- س- ک-ھ د-خ-ا-ت ک-ن- چ-ہ-ا ہ-ں -- ---------------------------------------- ‫میں آپ سے کچھ درخواست کرنا چاہتا ہوں -‬ 0
m-i- a-- ------h-d-r-hw--------- --ah-- ----- m--- a-- s- k--- d-------- k---- c----- h-- - m-i- a-p s- k-c- d-r-h-a-t k-r-a c-a-t- h-n - --------------------------------------------- mein aap se kuch darkhwast karna chahta hon -
Бих искал / искала да Ви поканя на нещо. ‫--- آپ کو کچھ--رن- ک------دع----ی-ا-چ--تا--و- -‬ ‫--- آ- ک- ک-- ک--- ک- ل-- د--- د--- چ---- ہ-- -- ‫-ی- آ- ک- ک-ھ ک-ن- ک- ل-ے د-و- د-ن- چ-ہ-ا ہ-ں -- ------------------------------------------------- ‫میں آپ کو کچھ کرنے کے لئے دعوت دینا چاہتا ہوں -‬ 0
mei--a-p-ko k----karne-ke-iy--dawat-d------ah---hon - m--- a-- k- k--- k---- k----- d---- d--- c----- h-- - m-i- a-p k- k-c- k-r-e k-l-y- d-w-t d-n- c-a-t- h-n - ----------------------------------------------------- mein aap ko kuch karne keliye dawat dena chahta hon -
Какво обичате / желаете, моля? ‫آپ ک--ک---چاہ-یے--‬ ‫-- ک- ک-- چ----- ؟- ‫-پ ک- ک-ا چ-ہ-ی- ؟- -------------------- ‫آپ کو کیا چاہئیے ؟‬ 0
a---ko k-a --ah--e? a-- k- k-- c------- a-p k- k-a c-a-i-e- ------------------- aap ko kya chahiye?
Желаете ли кафе? ‫کی--------ی ----- -ی---‬ ‫--- آ- ک--- چ---- ہ-- ؟- ‫-ی- آ- ک-ف- چ-ہ-ے ہ-ں ؟- ------------------------- ‫کیا آپ کافی چاہتے ہیں ؟‬ 0
ky--aap -aafi chaht---hain? k-- a-- k---- c------ h---- k-a a-p k-a-i c-a-t-y h-i-? --------------------------- kya aap kaafi chahtay hain?
Или предпочитате чай? ‫ی- -ا-- پ--د --یں--ے -‬ ‫-- چ--- پ--- ک--- گ- ؟- ‫-ا چ-ئ- پ-ن- ک-ی- گ- ؟- ------------------------ ‫یا چائے پسند کریں گے ؟‬ 0
y- ch--e pa--nd --ren -e? y- c---- p----- k---- g-- y- c-a-e p-s-n- k-r-n g-? ------------------------- ya chaye pasand karen ge?
Ние искаме да се приберем вкъщи. ‫-- -ھر--ا-ا--ا--ے--ی---‬ ‫-- گ-- ج--- چ---- ہ-- -- ‫-م گ-ر ج-ن- چ-ہ-ے ہ-ں -- ------------------------- ‫ہم گھر جانا چاہتے ہیں -‬ 0
hu--gh-- j-na---a-ta- h-in - h-- g--- j--- c------ h--- - h-m g-a- j-n- c-a-t-y h-i- - ---------------------------- hum ghar jana chahtay hain -
Желаете ли такси? ‫-یا -- --گو- ک--ای- ٹ-ک-ی چ--ئ----‬ ‫--- ت- ل---- ک- ا-- ٹ---- چ----- ؟- ‫-ی- ت- ل-گ-ں ک- ا-ک ٹ-ک-ی چ-ہ-ی- ؟- ------------------------------------ ‫کیا تم لوگوں کو ایک ٹیکسی چاہئیے ؟‬ 0
ky------lo-on -o-ai----x--chahi-e? k-- t-- l---- k- a-- t--- c------- k-a t-m l-g-n k- a-k t-x- c-a-i-e- ---------------------------------- kya tum logon ko aik taxy chahiye?
Те искат да се обадят по телефона. ‫-پ ٹی-یف-ن--------ہت--ہیں--‬ ‫-- ٹ------ ک--- چ---- ہ-- -- ‫-پ ٹ-ل-ف-ن ک-ن- چ-ہ-ے ہ-ں -- ----------------------------- ‫آپ ٹیلیفون کرنا چاہتے ہیں -‬ 0
a-p t--e---n- -arn- ---h--y--ai--- a-- t-------- k---- c------ h--- - a-p t-l-p-o-e k-r-a c-a-t-y h-i- - ---------------------------------- aap telephone karna chahtay hain -

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

Два езика = два речеви центъра!

На нашия мозък не му прави впечатление, когато учим нов език. Това е така, защото той има различни зони за съхранение на различните езици. Не всички езици, които учим се съхраняват на едно място. Езиците, които научаваме като възрастни имат своя собствена складова площ. Това означава, че мозъкът обработва новите правила на друго място. Те не се съхраняват заедно с родния език. Хората, които растат двуезични, от друга страна, използват само един участък на мозъка. Множество проучвания са стигнали до това заключение. Невролози са изследвали различни участници в експерименти. Тези участници говорели два езика свободно. Една част от тестовата група, обаче ,била израснала с двата езика. Другата част, напротив, била научила втория език по-късно в живота. Изследователите могли да измерват мозъчната им дейност по време на езикови тестове. По този начин те можели да видят кои области на мозъка функционират по време на експеримента. И установили, че "късно" научилите езика имат два речеви центъра! Изследователите вече отдавна подозирали, че това е така. Хората с мозъчни увреждания показват различни признаци. Така че, увреждането на мозъка също може да доведе до проблеми с говора. Засегнатите често не могат да произнасят или разбират думи. Но двуезични жертви на катастрофи понякога показват необичайни симптоми. Техните речеви проблеми не винаги се отразяват и на двата езика. Ако само една част от мозъка е пострадала, другата все още може да функционира. Тогава пациентите говорят единия език по-добре от другия. Двата различни езика също отново се пре-научават с различна скорост. Това доказва, че двата езика не се съхраняват на едно и също място. Тъй като не са научени по едно и също време, те образуват два центъра. Все още не е известно как мозъкът ни управлява множеството езици. Но новите открития могат да доведат до нови учебни стратегии.