Разговорник

bg Числителни редни   »   sv Ordningstal

61 [шейсет и едно]

Числителни редни

Числителни редни

61 [sextioett]

Ordningstal

Изберете как искате да видите превода:   
български шведски Играйте Повече
Първият месец е януари. D-- fö--t--m--a----ä------ari. Den första månaden är januari. D-n f-r-t- m-n-d-n ä- j-n-a-i- ------------------------------ Den första månaden är januari. 0
Вторият месец е февруари. Den---dr--mån---n----fe-ru--i. Den andra månaden är februari. D-n a-d-a m-n-d-n ä- f-b-u-r-. ------------------------------ Den andra månaden är februari. 0
Третият месец е март. D-n -r--j---å--den -- m-r-. Den tredje månaden är mars. D-n t-e-j- m-n-d-n ä- m-r-. --------------------------- Den tredje månaden är mars. 0
Четвъртият месец е април. Den-fjä-de-m-n-d-n ---apr--. Den fjärde månaden är april. D-n f-ä-d- m-n-d-n ä- a-r-l- ---------------------------- Den fjärde månaden är april. 0
Петият месец е май. De- f-mte-må-a--n-ä--m-j. Den femte månaden är maj. D-n f-m-e m-n-d-n ä- m-j- ------------------------- Den femte månaden är maj. 0
Шестият месец е юни. D---s-ät-----n-d-n är-juni. Den sjätte månaden är juni. D-n s-ä-t- m-n-d-n ä- j-n-. --------------------------- Den sjätte månaden är juni. 0
Шест месеца са половин година. Se-----a-er-ä--et- -al--r. Sex månader är ett halvår. S-x m-n-d-r ä- e-t h-l-å-. -------------------------- Sex månader är ett halvår. 0
януари, февруари, март, J---a-i--februa-i, ma--, Januari, februari, mars, J-n-a-i- f-b-u-r-, m-r-, ------------------------ Januari, februari, mars, 0
април, май и юни. ap-il----j -ch----i. april, maj och juni. a-r-l- m-j o-h j-n-. -------------------- april, maj och juni. 0
Седмият месец е юли. Den-sju--e m---den-är ----. Den sjunde månaden är juli. D-n s-u-d- m-n-d-n ä- j-l-. --------------------------- Den sjunde månaden är juli. 0
Осмият месец е август. De- å-t-n---m-n-de- ä- a-gu---. Den åttonde månaden är augusti. D-n å-t-n-e m-n-d-n ä- a-g-s-i- ------------------------------- Den åttonde månaden är augusti. 0
Деветият месец е септември. D---n-o-d--m-----n är s--temb--. Den nionde månaden är september. D-n n-o-d- m-n-d-n ä- s-p-e-b-r- -------------------------------- Den nionde månaden är september. 0
Десетият месец е октомври. D-n-t-o-de -ånade- ä- oktob-r. Den tionde månaden är oktober. D-n t-o-d- m-n-d-n ä- o-t-b-r- ------------------------------ Den tionde månaden är oktober. 0
Единайсетият месец е ноември. De- e-------na--n -r -ovemb--. Den elfte månaden är november. D-n e-f-e m-n-d-n ä- n-v-m-e-. ------------------------------ Den elfte månaden är november. 0
Дванайсетият месец е декември. Den -o-fte -ån------r -ecemb-r. Den tolfte månaden är december. D-n t-l-t- m-n-d-n ä- d-c-m-e-. ------------------------------- Den tolfte månaden är december. 0
Дванайсет месеца са една година. T-lv mån---r ---ett-år. Tolv månader är ett år. T-l- m-n-d-r ä- e-t å-. ----------------------- Tolv månader är ett år. 0
юли, август, септември, Jul-, -----t----eptemb--, Juli, augusti, september, J-l-, a-g-s-i- s-p-e-b-r- ------------------------- Juli, augusti, september, 0
октомври, ноември и декември. okto-e-,-n---m-e- och--ece-b--. oktober, november och december. o-t-b-r- n-v-m-e- o-h d-c-m-e-. ------------------------------- oktober, november och december. 0

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

Родният език е винаги най-важният език

Нашият роден език е първият език, който научаваме. Това става автоматично, без да го забелязваме. Повечето хора имат само един роден език. И изучават всички останали езици като чужди. Разбира се, има и хора, които израстват с множество езици. Въпреки това, те обикновено владеят тези езици на различно ниво. Често пъти, езиците също се използват по различен начин. Един език се използва по време на работа, например. Другият се използва у дома. Колко добре говорим даден език, зависи от множество фактори. Когато го учим като малки деца, ние обикновено го научаваме много добре. Нашият речеви център работи най-ефективно в тези години от живота. Колко често говорим даден език също е важно. Колкото по-често го използваме, толкова по-добре го говорим. Но изследователите вярват, че човек никога не може да се говори два езикаеднакво добре. Единият език винаги е по-важен. Експериментите сякаш потвърждават тази хипотеза. В едно проучване са тествани различни видове хора. Половината от участващите в теста говорели два езика свободно. Китайският бил техният роден език, а английският - втори език. Другата половина от участниците говорели само английски език като роден. Участниците в експеримента трябвало да решат прости задачи на английски език. Докато правели това, активността на мозъците им била измерена. И се оказало, че мозъците на участниците в експеримента реагирали по различни начини. При многоезичните хора една област на мозъка била особено активна. Едноезичните лица, от друга страна, не проявявали никаква активност в този участък. И двете групи решили задачите еднакво бързо и добре. Въпреки това, китайците трябвало да превеждат всичко на родния си език...