Разговорник

bg Числителни редни   »   uk Порядкові числа

61 [шейсет и едно]

Числителни редни

Числителни редни

61 [шістдесят один]

61 [shistdesyat odyn]

Порядкові числа

[Poryadkovi chysla]

Изберете как искате да видите превода:   
български украински Играйте Повече
Първият месец е януари. Пер-и--міс----- -і----. П----- м----- – с------ П-р-и- м-с-ц- – с-ч-н-. ----------------------- Перший місяць – січень. 0
Pe-s--y̆---s--tsʹ –-s---enʹ. P------- m------- – s------- P-r-h-y- m-s-a-s- – s-c-e-ʹ- ---------------------------- Pershyy̆ misyatsʹ – sichenʹ.
Вторият месец е февруари. Д-------і-я-ь – л---й. Д----- м----- – л----- Д-у-и- м-с-ц- – л-т-й- ---------------------- Другий місяць – лютий. 0
D--h--̆ --syat------yu-y-̆. D------ m------- – l------- D-u-y-̆ m-s-a-s- – l-u-y-̆- --------------------------- Druhyy̆ misyatsʹ – lyutyy̆.
Третият месец е март. Тр-т---м--яц- - ----зен-. Т----- м----- – б-------- Т-е-і- м-с-ц- – б-р-з-н-. ------------------------- Третій місяць – березень. 0
Tr---y̆-m-syat-ʹ – be-eze--. T------ m------- – b-------- T-e-i-̆ m-s-a-s- – b-r-z-n-. ---------------------------- Tretiy̆ misyatsʹ – berezenʹ.
Четвъртият месец е април. Че--ерт-й -----ь – кв--ень. Ч-------- м----- – к------- Ч-т-е-т-й м-с-ц- – к-і-е-ь- --------------------------- Четвертий місяць – квітень. 0
C-etv------ m------ʹ –-k---enʹ. C---------- m------- – k------- C-e-v-r-y-̆ m-s-a-s- – k-i-e-ʹ- ------------------------------- Chetvertyy̆ misyatsʹ – kvitenʹ.
Петият месец е май. П’ят---мі-яць-- т--в-нь. П----- м----- – т------- П-я-и- м-с-ц- – т-а-е-ь- ------------------------ П’ятий місяць – травень. 0
Pʺy-ty----i--at------ra--n-. P------- m------- – t------- P-y-t-y- m-s-a-s- – t-a-e-ʹ- ---------------------------- Pʺyatyy̆ misyatsʹ – travenʹ.
Шестият месец е юни. Шо-тий --ся-- --ч--вень. Ш----- м----- – ч------- Ш-с-и- м-с-ц- – ч-р-е-ь- ------------------------ Шостий місяць – червень. 0
S-o-ty---m-s----ʹ-–-ch-rve--. S------- m------- – c-------- S-o-t-y- m-s-a-s- – c-e-v-n-. ----------------------------- Shostyy̆ misyatsʹ – chervenʹ.
Шест месеца са половин година. Ші-т- м---ц-- – -е півро--. Ш---- м------ – ц- п------- Ш-с-ь м-с-ц-в – ц- п-в-о-у- --------------------------- Шість місяців – це півроку. 0
Sh--t--mi--ats-v –-ts- --vroku. S----- m-------- – t-- p------- S-i-t- m-s-a-s-v – t-e p-v-o-u- ------------------------------- Shistʹ misyatsiv – tse pivroku.
януари, февруари, март, С-ч--ь, --тий- -ер--ен-, С------ л----- б-------- С-ч-н-, л-т-й- б-р-з-н-, ------------------------ Січень, лютий, березень, 0
S----nʹ,-l--ty-̆,---r--en-, S------- l------- b-------- S-c-e-ʹ- l-u-y-̆- b-r-z-n-, --------------------------- Sichenʹ, lyutyy̆, berezenʹ,
април, май и юни. к--те-ь, тр--ень --че-в---. к------- т------ і ч------- к-і-е-ь- т-а-е-ь і ч-р-е-ь- --------------------------- квітень, травень і червень. 0
kvi-e-ʹ--t---enʹ-i --er----. k------- t------ i c-------- k-i-e-ʹ- t-a-e-ʹ i c-e-v-n-. ---------------------------- kvitenʹ, travenʹ i chervenʹ.
Седмият месец е юли. С--мий мі-яць-- л-пе-ь. С----- м----- – л------ С-о-и- м-с-ц- – л-п-н-. ----------------------- Сьомий місяць – липень. 0
Sʹomy-- -isy--sʹ-– -yp--ʹ. S------ m------- – l------ S-o-y-̆ m-s-a-s- – l-p-n-. -------------------------- Sʹomyy̆ misyatsʹ – lypenʹ.
Осмият месец е август. В-с--и----сяц--–--е-пень. В------ м----- – с------- В-с-м-й м-с-ц- – с-р-е-ь- ------------------------- Восьмий місяць – серпень. 0
Vo-ʹm--- m-sy-t---–-s-rpen-. V------- m------- – s------- V-s-m-y- m-s-a-s- – s-r-e-ʹ- ---------------------------- Vosʹmyy̆ misyatsʹ – serpenʹ.
Деветият месец е септември. Д-в-я-ий-м--яц--- -е---ен-. Д------- м----- – в-------- Д-в-я-и- м-с-ц- – в-р-с-н-. --------------------------- Дев’ятий місяць – вересень. 0
D----aty---m-s----ʹ - ve---e-ʹ. D--------- m------- – v-------- D-v-y-t-y- m-s-a-s- – v-r-s-n-. ------------------------------- Dev'yatyy̆ misyatsʹ – veresenʹ.
Десетият месец е октомври. Деся-ий---с-ц--–---в-ен-. Д------ м----- – ж------- Д-с-т-й м-с-ц- – ж-в-е-ь- ------------------------- Десятий місяць – жовтень. 0
Des-a--y--mi--ats--- -hovt-nʹ. D-------- m------- – z-------- D-s-a-y-̆ m-s-a-s- – z-o-t-n-. ------------------------------ Desyatyy̆ misyatsʹ – zhovtenʹ.
Единайсетият месец е ноември. Оди-а--я-ий міся-ь –---сто---. О---------- м----- – л-------- О-и-а-ц-т-й м-с-ц- – л-с-о-а-. ------------------------------ Одинадцятий місяць – листопад. 0
O-yna-t--a-----m--yats--–-lyst-pad. O------------- m------- – l-------- O-y-a-t-y-t-y- m-s-a-s- – l-s-o-a-. ----------------------------------- Odynadtsyatyy̆ misyatsʹ – lystopad.
Дванайсетият месец е декември. Два-а------ м--яць –-гру-ень. Д---------- м----- – г------- Д-а-а-ц-т-й м-с-ц- – г-у-е-ь- ----------------------------- Дванадцятий місяць – грудень. 0
D--na-tsy-ty-- ---yats- ----u---ʹ. D------------- m------- – h------- D-a-a-t-y-t-y- m-s-a-s- – h-u-e-ʹ- ---------------------------------- Dvanadtsyatyy̆ misyatsʹ – hrudenʹ.
Дванайсет месеца са една година. Дв--адц-т--міс--ів ---е ---. Д--------- м------ – ц- р--- Д-а-а-ц-т- м-с-ц-в – ц- р-к- ---------------------------- Дванадцять місяців – це рік. 0
Dvan-dts-atʹ--isy-ts-v – ts---i-. D----------- m-------- – t-- r--- D-a-a-t-y-t- m-s-a-s-v – t-e r-k- --------------------------------- Dvanadtsyatʹ misyatsiv – tse rik.
юли, август, септември, Л-п-нь, се---н-, --ре-е-ь, Л------ с------- в-------- Л-п-н-, с-р-е-ь- в-р-с-н-, -------------------------- Липень, серпень, вересень, 0
Ly--n-- serpe------res--ʹ, L------ s------- v-------- L-p-n-, s-r-e-ʹ- v-r-s-n-, -------------------------- Lypenʹ, serpenʹ, veresenʹ,
октомври, ноември и декември. ж-в-е-ь, ли-т-пад-і-г-уде--. ж------- л------- і г------- ж-в-е-ь- л-с-о-а- і г-у-е-ь- ---------------------------- жовтень, листопад і грудень. 0
zh--te--- ---t---d-i -r--enʹ. z-------- l------- i h------- z-o-t-n-, l-s-o-a- i h-u-e-ʹ- ----------------------------- zhovtenʹ, lystopad i hrudenʹ.

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

Родният език е винаги най-важният език

Нашият роден език е първият език, който научаваме. Това става автоматично, без да го забелязваме. Повечето хора имат само един роден език. И изучават всички останали езици като чужди. Разбира се, има и хора, които израстват с множество езици. Въпреки това, те обикновено владеят тези езици на различно ниво. Често пъти, езиците също се използват по различен начин. Един език се използва по време на работа, например. Другият се използва у дома. Колко добре говорим даден език, зависи от множество фактори. Когато го учим като малки деца, ние обикновено го научаваме много добре. Нашият речеви център работи най-ефективно в тези години от живота. Колко често говорим даден език също е важно. Колкото по-често го използваме, толкова по-добре го говорим. Но изследователите вярват, че човек никога не може да се говори два езикаеднакво добре. Единият език винаги е по-важен. Експериментите сякаш потвърждават тази хипотеза. В едно проучване са тествани различни видове хора. Половината от участващите в теста говорели два езика свободно. Китайският бил техният роден език, а английският - втори език. Другата половина от участниците говорели само английски език като роден. Участниците в експеримента трябвало да решат прости задачи на английски език. Докато правели това, активността на мозъците им била измерена. И се оказало, че мозъците на участниците в експеримента реагирали по различни начини. При многоезичните хора една област на мозъка била особено активна. Едноезичните лица, от друга страна, не проявявали никаква активност в този участък. И двете групи решили задачите еднакво бързо и добре. Въпреки това, китайците трябвало да превеждат всичко на родния си език...