Разговорник

bg Числителни редни   »   nl Ordinaalgetallen

61 [шейсет и едно]

Числителни редни

Числителни редни

61 [eenenzestig]

Ordinaalgetallen

Изберете как искате да видите превода:   
български нидерландски Играйте Повече
Първият месец е януари. De --r--e-m--n- -- ja----i. D- e----- m---- i- j------- D- e-r-t- m-a-d i- j-n-a-i- --------------------------- De eerste maand is januari. 0
Вторият месец е февруари. D- -weede --and-------rua-i. D- t----- m---- i- f-------- D- t-e-d- m-a-d i- f-b-u-r-. ---------------------------- De tweede maand is februari. 0
Третият месец е март. De---rde---a-- i- --ar-. D- d---- m---- i- m----- D- d-r-e m-a-d i- m-a-t- ------------------------ De derde maand is maart. 0
Четвъртият месец е април. De-vie--e--aan- is -pr-l. D- v----- m---- i- a----- D- v-e-d- m-a-d i- a-r-l- ------------------------- De vierde maand is april. 0
Петият месец е май. D--v-j-de ma-nd -s-m-i. D- v----- m---- i- m--- D- v-j-d- m-a-d i- m-i- ----------------------- De vijfde maand is mei. 0
Шестият месец е юни. D--ze-d- maand is ----. D- z---- m---- i- j---- D- z-s-e m-a-d i- j-n-. ----------------------- De zesde maand is juni. 0
Шест месеца са половин година. Z-s -aan----zijn-e-n-h--f j--r. Z-- m------ z--- e-- h--- j---- Z-s m-a-d-n z-j- e-n h-l- j-a-. ------------------------------- Zes maanden zijn een half jaar. 0
януари, февруари, март, janu-r-,-fe--uar-- m--rt, j------- f-------- m----- j-n-a-i- f-b-u-r-, m-a-t- ------------------------- januari, februari, maart, 0
април, май и юни. april,-m-- e- j---. a----- m-- e- j---- a-r-l- m-i e- j-n-. ------------------- april, mei en juni. 0
Седмият месец е юли. D- ze--n-e ma--d i- juli. D- z------ m---- i- j---- D- z-v-n-e m-a-d i- j-l-. ------------------------- De zevende maand is juli. 0
Осмият месец е август. D- --ht-te --an-------g-s--s. D- a------ m---- i- a-------- D- a-h-s-e m-a-d i- a-g-s-u-. ----------------------------- De achtste maand is augustus. 0
Деветият месец е септември. De-nege--e ---n--is -e----ber. D- n------ m---- i- s--------- D- n-g-n-e m-a-d i- s-p-e-b-r- ------------------------------ De negende maand is september. 0
Десетият месец е октомври. De ---n-- -aa-d--s ---ober. D- t----- m---- i- o------- D- t-e-d- m-a-d i- o-t-b-r- --------------------------- De tiende maand is oktober. 0
Единайсетият месец е ноември. D--elf---------is-n-v-m-e-. D- e---- m---- i- n-------- D- e-f-e m-a-d i- n-v-m-e-. --------------------------- De elfde maand is november. 0
Дванайсетият месец е декември. D--tw--l-de----nd-is dec-m-e-. D- t------- m---- i- d-------- D- t-a-l-d- m-a-d i- d-c-m-e-. ------------------------------ De twaalfde maand is december. 0
Дванайсет месеца са една година. T---l--m-an----z-j--een-j---. T----- m------ z--- e-- j---- T-a-l- m-a-d-n z-j- e-n j-a-. ----------------------------- Twaalf maanden zijn een jaar. 0
юли, август, септември, j-l-,-a-gu----, -e-tember, j---- a-------- s--------- j-l-, a-g-s-u-, s-p-e-b-r- -------------------------- juli, augustus, september, 0
октомври, ноември и декември. ok-o-er----ve-b-r e- december. o------- n------- e- d-------- o-t-b-r- n-v-m-e- e- d-c-m-e-. ------------------------------ oktober, november en december. 0

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

Родният език е винаги най-важният език

Нашият роден език е първият език, който научаваме. Това става автоматично, без да го забелязваме. Повечето хора имат само един роден език. И изучават всички останали езици като чужди. Разбира се, има и хора, които израстват с множество езици. Въпреки това, те обикновено владеят тези езици на различно ниво. Често пъти, езиците също се използват по различен начин. Един език се използва по време на работа, например. Другият се използва у дома. Колко добре говорим даден език, зависи от множество фактори. Когато го учим като малки деца, ние обикновено го научаваме много добре. Нашият речеви център работи най-ефективно в тези години от живота. Колко често говорим даден език също е важно. Колкото по-често го използваме, толкова по-добре го говорим. Но изследователите вярват, че човек никога не може да се говори два езикаеднакво добре. Единият език винаги е по-важен. Експериментите сякаш потвърждават тази хипотеза. В едно проучване са тествани различни видове хора. Половината от участващите в теста говорели два езика свободно. Китайският бил техният роден език, а английският - втори език. Другата половина от участниците говорели само английски език като роден. Участниците в експеримента трябвало да решат прости задачи на английски език. Докато правели това, активността на мозъците им била измерена. И се оказало, че мозъците на участниците в експеримента реагирали по различни начини. При многоезичните хора една област на мозъка била особено активна. Едноезичните лица, от друга страна, не проявявали никаква активност в този участък. И двете групи решили задачите еднакво бързо и добре. Въпреки това, китайците трябвало да превеждат всичко на родния си език...