Разговорник

bg Числителни редни   »   bn ক্রমবাচক সংখ্যা

61 [шейсет и едно]

Числителни редни

Числителни редни

৬১ [একষট্টি]

61 [Ēkaṣaṭṭi]

ক্রমবাচক সংখ্যা

[kramabācaka saṅkhyā]

Изберете как искате да видите превода:   
български бенгалски Играйте Повече
Първият месец е януари. প্রথম মা-----জ----ার- ৷ প---- ম-- হ- জ------- ৷ প-র-ম ম-স হ- জ-ন-য়-র- ৷ ----------------------- প্রথম মাস হল জানুয়ারী ৷ 0
pr--h-----āsa-h-la j-n-ẏārī p------- m--- h--- j------- p-a-h-m- m-s- h-l- j-n-ẏ-r- --------------------------- prathama māsa hala jānuẏārī
Вторият месец е февруари. দ্-ি----মাস ---ফে----য়--ী ৷ দ------ ম-- হ- ফ--------- ৷ দ-ব-ত-য় ম-স হ- ফ-ব-র-য়-র- ৷ --------------------------- দ্বিতীয় মাস হল ফেব্রুয়ারী ৷ 0
dbit-ẏ--m--a -al- ph-b-uẏ-rī d------ m--- h--- p--------- d-i-ī-a m-s- h-l- p-ē-r-ẏ-r- ---------------------------- dbitīẏa māsa hala phēbruẏārī
Третият месец е март. ত-ত-- -াস--- --র্চ ৷ ত---- ম-- হ- ম---- ৷ ত-ত-য় ম-স হ- ম-র-চ ৷ -------------------- তৃতীয় মাস হল মার্চ ৷ 0
t--t--a --s--h-l--m---a t------ m--- h--- m---- t-̥-ī-a m-s- h-l- m-r-a ----------------------- tr̥tīẏa māsa hala mārca
Четвъртият месец е април. চ-ুর্- --- -ল ---রি--৷ চ----- ম-- হ- এ----- ৷ চ-ু-্- ম-স হ- এ-্-ি- ৷ ---------------------- চতুর্থ মাস হল এপ্রিল ৷ 0
cat-r-ha mā---h--- ēpri-a c------- m--- h--- ē----- c-t-r-h- m-s- h-l- ē-r-l- ------------------------- caturtha māsa hala ēprila
Петият месец е май. প-্-ম---স হল -ে-৷ প---- ম-- হ- ম- ৷ প-্-ম ম-স হ- ম- ৷ ----------------- পঞ্চম মাস হল মে ৷ 0
pa----a m----------ē p------ m--- h--- m- p-ñ-a-a m-s- h-l- m- -------------------- pañcama māsa hala mē
Шестият месец е юни. ষষ-ঠ---স-হল---ন-৷ ষ--- ম-- হ- জ-- ৷ ষ-্- ম-স হ- জ-ন ৷ ----------------- ষষ্ঠ মাস হল জুন ৷ 0
ṣ-ṣ-h--m-sa -a---ju-a ṣ----- m--- h--- j--- ṣ-ṣ-h- m-s- h-l- j-n- --------------------- ṣaṣṭha māsa hala juna
Шест месеца са половин година. ছয় মাসে-অ---ে--বছ- হয়-৷ ছ- ম--- অ----- ব-- হ- ৷ ছ- ম-স- অ-্-ে- ব-র হ- ৷ ----------------------- ছয় মাসে অর্ধেক বছর হয় ৷ 0
chaẏa -āsē ---h-k- --c--r--haẏa c---- m--- a------ b------ h--- c-a-a m-s- a-d-ē-a b-c-a-a h-ẏ- ------------------------------- chaẏa māsē ardhēka bachara haẏa
януари, февруари, март, জ--ুয়া-ী- ফে--রু--র-, মার্চ জ-------- ফ---------- ম---- জ-ন-য়-র-, ফ-ব-র-য়-র-, ম-র-চ --------------------------- জানুয়ারী, ফেব্রুয়ারী, মার্চ 0
j---ẏār-, --ēbr---rī,-----a j-------- p---------- m---- j-n-ẏ-r-, p-ē-r-ẏ-r-, m-r-a --------------------------- jānuẏārī, phēbruẏārī, mārca
април, май и юни. এ-্-িল--মে,---ন এ------ ম-- জ-- এ-্-ি-, ম-, জ-ন --------------- এপ্রিল, মে, জুন 0
ēp-i-a---ē, --na ē------ m-- j--- ē-r-l-, m-, j-n- ---------------- ēprila, mē, juna
Седмият месец е юли. সপ্ত- --- হ- --লাই ৷ স---- ম-- হ- জ---- ৷ স-্-ম ম-স হ- জ-ল-ই ৷ -------------------- সপ্তম মাস হল জুলাই ৷ 0
sap-am---ās---ala-ju--'i s------ m--- h--- j----- s-p-a-a m-s- h-l- j-l-'- ------------------------ saptama māsa hala julā'i
Осмият месец е август. অ-্-- -াস -- ---্--৷ অ---- ম-- হ- আ---- ৷ অ-্-ম ম-স হ- আ-স-ট ৷ -------------------- অষ্টম মাস হল আগস্ট ৷ 0
aṣ--m- mā-a--al--ā--s-a a----- m--- h--- ā----- a-ṭ-m- m-s- h-l- ā-a-ṭ- ----------------------- aṣṭama māsa hala āgasṭa
Деветият месец е септември. নবম -াস-হ--সে--ট---বর ৷ ন-- ম-- হ- স--------- ৷ ন-ম ম-স হ- স-প-ট-ম-ব- ৷ ----------------------- নবম মাস হল সেপ্টেম্বর ৷ 0
n-bama m----hal- sēp-ē-ba-a n----- m--- h--- s--------- n-b-m- m-s- h-l- s-p-ē-b-r- --------------------------- nabama māsa hala sēpṭēmbara
Десетият месец е октомври. দশ- -া--হ- অ-্ট-বর-৷ দ-- ম-- হ- অ------ ৷ দ-ম ম-স হ- অ-্-ো-র ৷ -------------------- দশম মাস হল অক্টোবর ৷ 0
d-ś-ma-mā-a-ha-----ṭ---ra d----- m--- h--- a------- d-ś-m- m-s- h-l- a-ṭ-b-r- ------------------------- daśama māsa hala akṭōbara
Единайсетият месец е ноември. এ--দ- মাস--ল-নভে-্-র-৷ এ---- ম-- হ- ন------ ৷ এ-া-শ ম-স হ- ন-ে-্-র ৷ ---------------------- একাদশ মাস হল নভেম্বর ৷ 0
ē-ād--- m-sa--a-- na--ē----a ē------ m--- h--- n--------- ē-ā-a-a m-s- h-l- n-b-ē-b-r- ---------------------------- ēkādaśa māsa hala nabhēmbara
Дванайсетият месец е декември. দ-বা-- মাস-হ---িস-ম্ব--৷ দ----- ম-- হ- ড------- ৷ দ-ব-দ- ম-স হ- ড-স-ম-ব- ৷ ------------------------ দ্বাদশ মাস হল ডিসেম্বর ৷ 0
db---śa----- ---- --s--bara d------ m--- h--- ḍ-------- d-ā-a-a m-s- h-l- ḍ-s-m-a-a --------------------------- dbādaśa māsa hala ḍisēmbara
Дванайсет месеца са една година. ব-র--ম-স- এক---র ৷ ব--- ম--- এ- ব-- ৷ ব-র- ম-স- এ- ব-র ৷ ------------------ বারো মাসে এক বছর ৷ 0
b-rō-m-----k----c-ara b--- m--- ē-- b------ b-r- m-s- ē-a b-c-a-a --------------------- bārō māsē ēka bachara
юли, август, септември, জু-া---আ-স্-- সে-্--ম--র জ----- আ----- স--------- জ-ল-ই- আ-স-ট- স-প-ট-ম-ব- ------------------------ জুলাই, আগস্ট, সেপ্টেম্বর 0
j--ā-i--ā-asṭ-, --pṭ--ba-a j------ ā------ s--------- j-l-'-, ā-a-ṭ-, s-p-ē-b-r- -------------------------- julā'i, āgasṭa, sēpṭēmbara
октомври, ноември и декември. অ-্-ো-র- ন-েম-ব-- --সেম্বর অ------- ন------- ড------- অ-্-ো-র- ন-ে-্-র- ড-স-ম-ব- -------------------------- অক্টোবর, নভেম্বর, ডিসেম্বর 0
a--ō--r-, na--ē--a-----is-m-a-a a-------- n---------- ḍ-------- a-ṭ-b-r-, n-b-ē-b-r-, ḍ-s-m-a-a ------------------------------- akṭōbara, nabhēmbara, ḍisēmbara

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

Родният език е винаги най-важният език

Нашият роден език е първият език, който научаваме. Това става автоматично, без да го забелязваме. Повечето хора имат само един роден език. И изучават всички останали езици като чужди. Разбира се, има и хора, които израстват с множество езици. Въпреки това, те обикновено владеят тези езици на различно ниво. Често пъти, езиците също се използват по различен начин. Един език се използва по време на работа, например. Другият се използва у дома. Колко добре говорим даден език, зависи от множество фактори. Когато го учим като малки деца, ние обикновено го научаваме много добре. Нашият речеви център работи най-ефективно в тези години от живота. Колко често говорим даден език също е важно. Колкото по-често го използваме, толкова по-добре го говорим. Но изследователите вярват, че човек никога не може да се говори два езикаеднакво добре. Единият език винаги е по-важен. Експериментите сякаш потвърждават тази хипотеза. В едно проучване са тествани различни видове хора. Половината от участващите в теста говорели два езика свободно. Китайският бил техният роден език, а английският - втори език. Другата половина от участниците говорели само английски език като роден. Участниците в експеримента трябвало да решат прости задачи на английски език. Докато правели това, активността на мозъците им била измерена. И се оказало, че мозъците на участниците в експеримента реагирали по различни начини. При многоезичните хора една област на мозъка била особено активна. Едноезичните лица, от друга страна, не проявявали никаква активност в този участък. И двете групи решили задачите еднакво бързо и добре. Въпреки това, китайците трябвало да превеждат всичко на родния си език...