Разговорник

bg Числителни редни   »   sr Редни бројеви

61 [шейсет и едно]

Числителни редни

Числителни редни

61 [шездесет и један]

61 [šezdeset i jedan]

Редни бројеви

[Redni brojevi]

Изберете как искате да видите превода:   
български сръбски Играйте Повече
Първият месец е януари. П--- -есе--је ----ар. Први месец је јануар. П-в- м-с-ц ј- ј-н-а-. --------------------- Први месец је јануар. 0
Prv-----e- -- --n-a-. Prvi mesec je januar. P-v- m-s-c j- j-n-a-. --------------------- Prvi mesec je januar.
Вторият месец е февруари. Д-уги-мес-ц -- --бр--р. Други месец је фебруар. Д-у-и м-с-ц ј- ф-б-у-р- ----------------------- Други месец је фебруар. 0
Dr--i--e----je-fe--ua-. Drugi mesec je februar. D-u-i m-s-c j- f-b-u-r- ----------------------- Drugi mesec je februar.
Третият месец е март. Т-ећи -есе- је --рт. Трећи месец је март. Т-е-и м-с-ц ј- м-р-. -------------------- Трећи месец је март. 0
T--ć-----ec--e-mart. Trec-i mesec je mart. T-e-́- m-s-c j- m-r-. --------------------- Treći mesec je mart.
Четвъртият месец е април. Че-вр-и ме--- -- -прил. Четврти месец је април. Ч-т-р-и м-с-ц ј- а-р-л- ----------------------- Четврти месец је април. 0
Če---ti-mesec--e ap--l. Četvrti mesec je april. Č-t-r-i m-s-c j- a-r-l- ----------------------- Četvrti mesec je april.
Петият месец е май. Пе----е--ц ј- ма-. Пети месец је мај. П-т- м-с-ц ј- м-ј- ------------------ Пети месец је мај. 0
Pet- m--e---e-ma-. Peti mesec je maj. P-t- m-s-c j- m-j- ------------------ Peti mesec je maj.
Шестият месец е юни. Ш-с-и-месе---е-јуни. Шести месец је јуни. Ш-с-и м-с-ц ј- ј-н-. -------------------- Шести месец је јуни. 0
Še-ti-m--e--je --n-. Šesti mesec je juni. Š-s-i m-s-c j- j-n-. -------------------- Šesti mesec je juni.
Шест месеца са половин година. Ше-- --сеци-је п-л--годин-. Шест месеци је пола године. Ш-с- м-с-ц- ј- п-л- г-д-н-. --------------------------- Шест месеци је пола године. 0
Š-s- mese-i--e---------ine. Šest meseci je pola godine. Š-s- m-s-c- j- p-l- g-d-n-. --------------------------- Šest meseci je pola godine.
януари, февруари, март, Ј-н-а-, -е-р---- м--т, Јануар, фебруар, март, Ј-н-а-, ф-б-у-р- м-р-, ---------------------- Јануар, фебруар, март, 0
Ja--a-, --br-ar--ma--, Januar, februar, mart, J-n-a-, f-b-u-r- m-r-, ---------------------- Januar, februar, mart,
април, май и юни. а--ил------- -ун. април, мај и јун. а-р-л- м-ј и ј-н- ----------------- април, мај и јун. 0
ap---- -a- --ju-. april, maj i jun. a-r-l- m-j i j-n- ----------------- april, maj i jun.
Седмият месец е юли. Се-ми ме--ц ј- јул. Седми месец је јул. С-д-и м-с-ц ј- ј-л- ------------------- Седми месец је јул. 0
S--m- -esec--- jul. Sedmi mesec je jul. S-d-i m-s-c j- j-l- ------------------- Sedmi mesec je jul.
Осмият месец е август. О-ми м--ец--е а-----. Осми месец је август. О-м- м-с-ц ј- а-г-с-. --------------------- Осми месец је август. 0
Osm- m-sec--- av-ust. Osmi mesec je avgust. O-m- m-s-c j- a-g-s-. --------------------- Osmi mesec je avgust.
Деветият месец е септември. Де--ти-ме----је се-те-ба-. Девети месец је септембар. Д-в-т- м-с-ц ј- с-п-е-б-р- -------------------------- Девети месец је септембар. 0
Dev-ti --se-----s-----b--. Deveti mesec je septembar. D-v-t- m-s-c j- s-p-e-b-r- -------------------------- Deveti mesec je septembar.
Десетият месец е октомври. Д-се----е-е- -е-ок-о--р. Десети месец је октобар. Д-с-т- м-с-ц ј- о-т-б-р- ------------------------ Десети месец је октобар. 0
D-set- m-sec-je--ktob--. Deseti mesec je oktobar. D-s-t- m-s-c j- o-t-b-r- ------------------------ Deseti mesec je oktobar.
Единайсетият месец е ноември. Је-анаест- мес-ц--е--о---ба-. Једанаести месец је новембар. Ј-д-н-е-т- м-с-ц ј- н-в-м-а-. ----------------------------- Једанаести месец је новембар. 0
Jedana-sti -es-c-j--novem-a-. Jedanaesti mesec je novembar. J-d-n-e-t- m-s-c j- n-v-m-a-. ----------------------------- Jedanaesti mesec je novembar.
Дванайсетият месец е декември. Д-анаест---ес---је--е---б-р. Дванаести месец је децембар. Д-а-а-с-и м-с-ц ј- д-ц-м-а-. ---------------------------- Дванаести месец је децембар. 0
Dv-naes-- m--ec -e--e---bar. Dvanaesti mesec je decembar. D-a-a-s-i m-s-c j- d-c-m-a-. ---------------------------- Dvanaesti mesec je decembar.
Дванайсет месеца са една година. Два-аест---с-ци--- --д---г-дин-. Дванаест месеци је једна година. Д-а-а-с- м-с-ц- ј- ј-д-а г-д-н-. -------------------------------- Дванаест месеци је једна година. 0
Dvanaest -eseci j- j-dn- g-d-n-. Dvanaest meseci je jedna godina. D-a-a-s- m-s-c- j- j-d-a g-d-n-. -------------------------------- Dvanaest meseci je jedna godina.
юли, август, септември, Јул-,-ав-ус-, се--е-б-р, Јули, август, септембар, Ј-л-, а-г-с-, с-п-е-б-р- ------------------------ Јули, август, септембар, 0
J-li--a-gu--,----t-m---, Juli, avgust, septembar, J-l-, a-g-s-, s-p-e-b-r- ------------------------ Juli, avgust, septembar,
октомври, ноември и декември. о-тобар---овемб-р-и--е---ба-. октобар, новембар и децембар. о-т-б-р- н-в-м-а- и д-ц-м-а-. ----------------------------- октобар, новембар и децембар. 0
okto-a-, -o----ar --de--m-ar. oktobar, novembar i decembar. o-t-b-r- n-v-m-a- i d-c-m-a-. ----------------------------- oktobar, novembar i decembar.

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

Родният език е винаги най-важният език

Нашият роден език е първият език, който научаваме. Това става автоматично, без да го забелязваме. Повечето хора имат само един роден език. И изучават всички останали езици като чужди. Разбира се, има и хора, които израстват с множество езици. Въпреки това, те обикновено владеят тези езици на различно ниво. Често пъти, езиците също се използват по различен начин. Един език се използва по време на работа, например. Другият се използва у дома. Колко добре говорим даден език, зависи от множество фактори. Когато го учим като малки деца, ние обикновено го научаваме много добре. Нашият речеви център работи най-ефективно в тези години от живота. Колко често говорим даден език също е важно. Колкото по-често го използваме, толкова по-добре го говорим. Но изследователите вярват, че човек никога не може да се говори два езикаеднакво добре. Единият език винаги е по-важен. Експериментите сякаш потвърждават тази хипотеза. В едно проучване са тествани различни видове хора. Половината от участващите в теста говорели два езика свободно. Китайският бил техният роден език, а английският - втори език. Другата половина от участниците говорели само английски език като роден. Участниците в експеримента трябвало да решат прости задачи на английски език. Докато правели това, активността на мозъците им била измерена. И се оказало, че мозъците на участниците в експеримента реагирали по различни начини. При многоезичните хора една област на мозъка била особено активна. Едноезичните лица, от друга страна, не проявявали никаква активност в този участък. И двете групи решили задачите еднакво бързо и добре. Въпреки това, китайците трябвало да превеждат всичко на родния си език...