Разговорник

bg Числителни редни   »   lv Kārtas skaitļa vārdi

61 [шейсет и едно]

Числителни редни

Числителни редни

61 [sešdesmit viens]

Kārtas skaitļa vārdi

Изберете как искате да видите превода:   
български латвийски Играйте Повече
Първият месец е януари. P---a-s-m-n---s--r-j-n----s. Pirmais mēnesis ir janvāris. P-r-a-s m-n-s-s i- j-n-ā-i-. ---------------------------- Pirmais mēnesis ir janvāris. 0
Вторият месец е февруари. Otra-s mēn-si- -----br----s. Otrais mēnesis ir februāris. O-r-i- m-n-s-s i- f-b-u-r-s- ---------------------------- Otrais mēnesis ir februāris. 0
Третият месец е март. Tre-a-- -----is ir mart-. Trešais mēnesis ir marts. T-e-a-s m-n-s-s i- m-r-s- ------------------------- Trešais mēnesis ir marts. 0
Четвъртият месец е април. C-t--t-is -ē-es---i--a-----s. Ceturtais mēnesis ir aprīlis. C-t-r-a-s m-n-s-s i- a-r-l-s- ----------------------------- Ceturtais mēnesis ir aprīlis. 0
Петият месец е май. P--kta-- -ē--si- -------s. Piektais mēnesis ir maijs. P-e-t-i- m-n-s-s i- m-i-s- -------------------------- Piektais mēnesis ir maijs. 0
Шестият месец е юни. Sesta---mēn---- ----ū--j-. Sestais mēnesis ir jūnijs. S-s-a-s m-n-s-s i- j-n-j-. -------------------------- Sestais mēnesis ir jūnijs. 0
Шест месеца са половин година. Se-i--ē---- -r pu-ga-s. Seši mēneši ir pusgads. S-š- m-n-š- i- p-s-a-s- ----------------------- Seši mēneši ir pusgads. 0
януари, февруари, март, Ja-v---s,--e---ā-is, marts, Janvāris, februāris, marts, J-n-ā-i-, f-b-u-r-s- m-r-s- --------------------------- Janvāris, februāris, marts, 0
април, май и юни. apr--is---a-js -- -----s. aprīlis, maijs un jūnijs. a-r-l-s- m-i-s u- j-n-j-. ------------------------- aprīlis, maijs un jūnijs. 0
Седмият месец е юли. S-p--t-----ē--s-- i- jūl-j-. Septītais mēnesis ir jūlijs. S-p-ī-a-s m-n-s-s i- j-l-j-. ---------------------------- Septītais mēnesis ir jūlijs. 0
Осмият месец е август. Astot--- -ē--sis -----gu-t-. Astotais mēnesis ir augusts. A-t-t-i- m-n-s-s i- a-g-s-s- ---------------------------- Astotais mēnesis ir augusts. 0
Деветият месец е септември. D-vī-a------------r --p--m--i-. Devītais mēnesis ir septembris. D-v-t-i- m-n-s-s i- s-p-e-b-i-. ------------------------------- Devītais mēnesis ir septembris. 0
Десетият месец е октомври. D-s-itai- -ē---is-ir--k-obri-. Desmitais mēnesis ir oktobris. D-s-i-a-s m-n-s-s i- o-t-b-i-. ------------------------------ Desmitais mēnesis ir oktobris. 0
Единайсетият месец е ноември. V---padsmi---- -ēnesis -r n-----r-s. Vienpadsmitais mēnesis ir novembris. V-e-p-d-m-t-i- m-n-s-s i- n-v-m-r-s- ------------------------------------ Vienpadsmitais mēnesis ir novembris. 0
Дванайсетият месец е декември. Di-pa-s---ai- ---e------ d----br--. Divpadsmitais mēnesis ir decembris. D-v-a-s-i-a-s m-n-s-s i- d-c-m-r-s- ----------------------------------- Divpadsmitais mēnesis ir decembris. 0
Дванайсет месеца са една година. Di-p-d-m-t m--e-i ir--ie-- gads. Divpadsmit mēneši ir viens gads. D-v-a-s-i- m-n-š- i- v-e-s g-d-. -------------------------------- Divpadsmit mēneši ir viens gads. 0
юли, август, септември, J-l--s- ----sts, ------b--s, Jūlijs, augusts, septembris, J-l-j-, a-g-s-s- s-p-e-b-i-, ---------------------------- Jūlijs, augusts, septembris, 0
октомври, ноември и декември. ok----i-,-n---m--is -n-d-c---r--. oktobris, novembris un decembris. o-t-b-i-, n-v-m-r-s u- d-c-m-r-s- --------------------------------- oktobris, novembris un decembris. 0

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

Родният език е винаги най-важният език

Нашият роден език е първият език, който научаваме. Това става автоматично, без да го забелязваме. Повечето хора имат само един роден език. И изучават всички останали езици като чужди. Разбира се, има и хора, които израстват с множество езици. Въпреки това, те обикновено владеят тези езици на различно ниво. Често пъти, езиците също се използват по различен начин. Един език се използва по време на работа, например. Другият се използва у дома. Колко добре говорим даден език, зависи от множество фактори. Когато го учим като малки деца, ние обикновено го научаваме много добре. Нашият речеви център работи най-ефективно в тези години от живота. Колко често говорим даден език също е важно. Колкото по-често го използваме, толкова по-добре го говорим. Но изследователите вярват, че човек никога не може да се говори два езикаеднакво добре. Единият език винаги е по-важен. Експериментите сякаш потвърждават тази хипотеза. В едно проучване са тествани различни видове хора. Половината от участващите в теста говорели два езика свободно. Китайският бил техният роден език, а английският - втори език. Другата половина от участниците говорели само английски език като роден. Участниците в експеримента трябвало да решат прости задачи на английски език. Докато правели това, активността на мозъците им била измерена. И се оказало, че мозъците на участниците в експеримента реагирали по различни начини. При многоезичните хора една област на мозъка била особено активна. Едноезичните лица, от друга страна, не проявявали никаква активност в този участък. И двете групи решили задачите еднакво бързо и добре. Въпреки това, китайците трябвало да превеждат всичко на родния си език...