Разговорник

bg Числителни редни   »   be Парадкавыя лічэбнікі

61 [шейсет и едно]

Числителни редни

Числителни редни

61 [шэсцьдзесят адзін]

61 [shests’dzesyat adzіn]

Парадкавыя лічэбнікі

[Paradkavyya lіchebnіkі]

Изберете как искате да видите превода:   
български беларуски Играйте Повече
Първият месец е януари. Пер-ы---ся--–---у---н-. П---- м---- – с-------- П-р-ы м-с-ц – с-у-з-н-. ----------------------- Першы месяц – студзень. 0
Pe-s-- --syat--- s-u-ze--. P----- m------ – s-------- P-r-h- m-s-a-s – s-u-z-n-. -------------------------- Pershy mesyats – studzen’.
Вторият месец е февруари. Др----м---- ---ю-ы. Д---- м---- – л---- Д-у-і м-с-ц – л-т-. ------------------- Другі месяц – люты. 0
Dru-- me--a-s -----t-. D---- m------ – l----- D-u-і m-s-a-s – l-u-y- ---------------------- Drugі mesyats – lyuty.
Третият месец е март. Т------е-яц-– са-ав-к. Т---- м---- – с------- Т-э-і м-с-ц – с-к-в-к- ---------------------- Трэці месяц – сакавік. 0
T-e-sі me---ts-– s------. T----- m------ – s------- T-e-s- m-s-a-s – s-k-v-k- ------------------------- Tretsі mesyats – sakavіk.
Четвъртият месец е април. Чацвё--ы-месяц –-кр-с---к. Ч------- м---- – к-------- Ч-ц-ё-т- м-с-ц – к-а-а-і-. -------------------------- Чацвёрты месяц – красавік. 0
C-at-v--ty ----at- – k-a-avіk. C--------- m------ – k-------- C-a-s-e-t- m-s-a-s – k-a-a-і-. ------------------------------ Chatsverty mesyats – krasavіk.
Петият месец е май. Пят- ме--ц---м--. П--- м---- – м--- П-т- м-с-ц – м-й- ----------------- Пяты месяц – май. 0
Py--y --s------ m-y. P---- m------ – m--- P-a-y m-s-a-s – m-y- -------------------- Pyaty mesyats – may.
Шестият месец е юни. Шост--м---- --ч--в---. Ш---- м---- – ч------- Ш-с-ы м-с-ц – ч-р-е-ь- ---------------------- Шосты месяц – чэрвень. 0
Shost- -e-ya-s-–-ch-r--n-. S----- m------ – c-------- S-o-t- m-s-a-s – c-e-v-n-. -------------------------- Shosty mesyats – cherven’.
Шест месеца са половин година. Шэс-----сяцаў – гэ-- па-о-а -ода. Ш---- м------ – г--- п----- г---- Ш-с-ь м-с-ц-ў – г-т- п-л-в- г-д-. --------------------------------- Шэсць месяцаў – гэта палова года. 0
Shes-----es---sau - g--a--a-ov----d-. S------ m-------- – g--- p----- g---- S-e-t-’ m-s-a-s-u – g-t- p-l-v- g-d-. ------------------------------------- Shests’ mesyatsau – geta palova goda.
януари, февруари, март, Студз-н-, лю--,--ака-і-, С-------- л---- с------- С-у-з-н-, л-т-, с-к-в-к- ------------------------ Студзень, люты, сакавік, 0
S----e----ly-ty, --kavі-, S-------- l----- s------- S-u-z-n-, l-u-y- s-k-v-k- ------------------------- Studzen’, lyuty, sakavіk,
април, май и юни. к--с-в--,---й і чэ--е--. к-------- м-- і ч------- к-а-а-і-, м-й і ч-р-е-ь- ------------------------ красавік, май і чэрвень. 0
k-a--vі-------і---e-v-n-. k-------- m-- і c-------- k-a-a-і-, m-y і c-e-v-n-. ------------------------- krasavіk, may і cherven’.
Седмият месец е юли. Сёмы--ес-ц –----е-ь. С--- м---- – л------ С-м- м-с-ц – л-п-н-. -------------------- Сёмы месяц – ліпень. 0
Se-- ---y----- -іpe--. S--- m------ – l------ S-m- m-s-a-s – l-p-n-. ---------------------- Semy mesyats – lіpen’.
Осмият месец е август. Вос-м- -ес-ц - --і-е-ь. В----- м---- – ж------- В-с-м- м-с-ц – ж-і-е-ь- ----------------------- Восьмы месяц – жнівень. 0
V-s-m- ---y-t- – z-nіve-’. V----- m------ – z-------- V-s-m- m-s-a-s – z-n-v-n-. -------------------------- Vos’my mesyats – zhnіven’.
Деветият месец е септември. Дзе--т--ме--ц –--ер-----. Д------ м---- – в-------- Д-е-я-ы м-с-ц – в-р-с-н-. ------------------------- Дзевяты месяц – верасень. 0
D-e-y--y---syats-–--era--n-. D------- m------ – v-------- D-e-y-t- m-s-a-s – v-r-s-n-. ---------------------------- Dzevyaty mesyats – verasen’.
Десетият месец е октомври. Д----ты м-ся--–--а---ы--ік. Д------ м---- – к---------- Д-е-я-ы м-с-ц – к-с-р-ч-і-. --------------------------- Дзесяты месяц – кастрычнік. 0
Dze--a-y me-y----–-kastr-c---k. D------- m------ – k----------- D-e-y-t- m-s-a-s – k-s-r-c-n-k- ------------------------------- Dzesyaty mesyats – kastrychnіk.
Единайсетият месец е ноември. Ад-інацца---меся--–--істап-д. А---------- м---- – л-------- А-з-н-ц-а-ы м-с-ц – л-с-а-а-. ----------------------------- Адзінаццаты месяц – лістапад. 0
A--і--------- -es-a-s – lі--a---. A------------ m------ – l-------- A-z-n-t-t-a-y m-s-a-s – l-s-a-a-. --------------------------------- Adzіnatstsaty mesyats – lіstapad.
Дванайсетият месец е декември. Два-аццат---есяц – -не--н-. Д--------- м---- – с------- Д-а-а-ц-т- м-с-ц – с-е-а-ь- --------------------------- Дванаццаты месяц – снежань. 0
D--------at- mesyats-– --ezh--’. D----------- m------ – s-------- D-a-a-s-s-t- m-s-a-s – s-e-h-n-. -------------------------------- Dvanatstsaty mesyats – snezhan’.
Дванайсет месеца са една година. Д--на---ц--м-сяца---------г-д. Д--------- м------ – г--- г--- Д-а-а-ц-ц- м-с-ц-ў – г-т- г-д- ------------------------------ Дванаццаць месяцаў – гэта год. 0
Dv--atsts---- mes-a---u-- -et- --d. D------------ m-------- – g--- g--- D-a-a-s-s-t-’ m-s-a-s-u – g-t- g-d- ----------------------------------- Dvanatstsats’ mesyatsau – geta god.
юли, август, септември, Л-п-н-, ж--ве--- ве--се-ь, Л------ ж------- в-------- Л-п-н-, ж-і-е-ь- в-р-с-н-, -------------------------- Ліпень, жнівень, верасень, 0
L---n’---hn-----, v-r--e--, L------ z-------- v-------- L-p-n-, z-n-v-n-, v-r-s-n-, --------------------------- Lіpen’, zhnіven’, verasen’,
октомври, ноември и декември. к------н-к, л-с--п-----с------. к---------- л------- і с------- к-с-р-ч-і-, л-с-а-а- і с-е-а-ь- ------------------------------- кастрычнік, лістапад і снежань. 0
ka--ryc-n-k, lіs----d-- -ne-ha-’. k----------- l------- і s-------- k-s-r-c-n-k- l-s-a-a- і s-e-h-n-. --------------------------------- kastrychnіk, lіstapad і snezhan’.

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

Родният език е винаги най-важният език

Нашият роден език е първият език, който научаваме. Това става автоматично, без да го забелязваме. Повечето хора имат само един роден език. И изучават всички останали езици като чужди. Разбира се, има и хора, които израстват с множество езици. Въпреки това, те обикновено владеят тези езици на различно ниво. Често пъти, езиците също се използват по различен начин. Един език се използва по време на работа, например. Другият се използва у дома. Колко добре говорим даден език, зависи от множество фактори. Когато го учим като малки деца, ние обикновено го научаваме много добре. Нашият речеви център работи най-ефективно в тези години от живота. Колко често говорим даден език също е важно. Колкото по-често го използваме, толкова по-добре го говорим. Но изследователите вярват, че човек никога не може да се говори два езикаеднакво добре. Единият език винаги е по-важен. Експериментите сякаш потвърждават тази хипотеза. В едно проучване са тествани различни видове хора. Половината от участващите в теста говорели два езика свободно. Китайският бил техният роден език, а английският - втори език. Другата половина от участниците говорели само английски език като роден. Участниците в експеримента трябвало да решат прости задачи на английски език. Докато правели това, активността на мозъците им била измерена. И се оказало, че мозъците на участниците в експеримента реагирали по различни начини. При многоезичните хора една област на мозъка била особено активна. Едноезичните лица, от друга страна, не проявявали никаква активност в този участък. И двете групи решили задачите еднакво бързо и добре. Въпреки това, китайците трябвало да превеждат всичко на родния си език...