Разговорник

bg Числителни редни   »   af Ordinale getalle

61 [шейсет и едно]

Числителни редни

Числителни редни

61 [een en sestig]

Ordinale getalle

Изберете как искате да видите превода:   
български африкаанс (бурски) Играйте Повече
Първият месец е януари. Di--eerst- ma----i- J-n--ri-. D-- e----- m---- i- J-------- D-e e-r-t- m-a-d i- J-n-a-i-. ----------------------------- Die eerste maand is Januarie. 0
Вторият месец е февруари. Die--w-ed---aan--i--F--ru--ie. D-- t----- m---- i- F--------- D-e t-e-d- m-a-d i- F-b-u-r-e- ------------------------------ Die tweede maand is Februarie. 0
Третият месец е март. Di- de--e--a--d-is---a-t. D-- d---- m---- i- M----- D-e d-r-e m-a-d i- M-a-t- ------------------------- Die derde maand is Maart. 0
Четвъртият месец е април. Die----rd- ---nd is A--il. D-- v----- m---- i- A----- D-e v-e-d- m-a-d i- A-r-l- -------------------------- Die vierde maand is April. 0
Петият месец е май. Di- ------m-and is---i. D-- v---- m---- i- M--- D-e v-f-e m-a-d i- M-i- ----------------------- Die vyfde maand is Mei. 0
Шестият месец е юни. Di- -esd- ma-n- -s---n-e. D-- s---- m---- i- J----- D-e s-s-e m-a-d i- J-n-e- ------------------------- Die sesde maand is Junie. 0
Шест месеца са половин година. S-- -aa-d--i- ----a-we-jaa-. S-- m----- i- ’- h---- j---- S-s m-a-d- i- ’- h-l-e j-a-. ---------------------------- Ses maande is ’n halwe jaar. 0
януари, февруари, март, Ja-u-r-e- ---ru-r--, -aart, J-------- F--------- M----- J-n-a-i-, F-b-u-r-e- M-a-t- --------------------------- Januarie, Februarie, Maart, 0
април, май и юни. A-ri-- Me-,---ni-. A----- M--- J----- A-r-l- M-i- J-n-e- ------------------ April, Mei, Junie. 0
Седмият месец е юли. Di--sewen-e -aa-d--- -ulie. D-- s------ m---- i- J----- D-e s-w-n-e m-a-d i- J-l-e- --------------------------- Die sewende maand is Julie. 0
Осмият месец е август. Die a-t-t--maa-d-is -u---t-s. D-- a----- m---- i- A-------- D-e a-t-t- m-a-d i- A-g-s-u-. ----------------------------- Die agtste maand is Augustus. 0
Деветият месец е септември. D-e ---e-d- m-a-d-i--S-pt--be-. D-- n------ m---- i- S--------- D-e n-g-n-e m-a-d i- S-p-e-b-r- ------------------------------- Die negende maand is September. 0
Десетият месец е октомври. D---t--nde--a-nd -s---tobe-. D-- t----- m---- i- O------- D-e t-e-d- m-a-d i- O-t-b-r- ---------------------------- Die tiende maand is Oktober. 0
Единайсетият месец е ноември. Di- ---de -a--d ---Nov-mber. D-- e---- m---- i- N-------- D-e e-f-e m-a-d i- N-v-m-e-. ---------------------------- Die elfde maand is November. 0
Дванайсетият месец е декември. Die -w---f-e-m--nd-----es-m--r. D-- t------- m---- i- D-------- D-e t-a-l-d- m-a-d i- D-s-m-e-. ------------------------------- Die twaalfde maand is Desember. 0
Дванайсет месеца са една година. T-aal- maan-- -- een ---r. T----- m----- i- e-- j---- T-a-l- m-a-d- i- e-n j-a-. -------------------------- Twaalf maande is een jaar. 0
юли, август, септември, J-l-e---u-u-tus- ----em--r, J----- A-------- S--------- J-l-e- A-g-s-u-, S-p-e-b-r- --------------------------- Julie, Augustus, September, 0
октомври, ноември и декември. Ok-o--r----vem--r e--D--embe-. O------- N------- e- D-------- O-t-b-r- N-v-m-e- e- D-s-m-e-. ------------------------------ Oktober, November en Desember. 0

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

Родният език е винаги най-важният език

Нашият роден език е първият език, който научаваме. Това става автоматично, без да го забелязваме. Повечето хора имат само един роден език. И изучават всички останали езици като чужди. Разбира се, има и хора, които израстват с множество езици. Въпреки това, те обикновено владеят тези езици на различно ниво. Често пъти, езиците също се използват по различен начин. Един език се използва по време на работа, например. Другият се използва у дома. Колко добре говорим даден език, зависи от множество фактори. Когато го учим като малки деца, ние обикновено го научаваме много добре. Нашият речеви център работи най-ефективно в тези години от живота. Колко често говорим даден език също е важно. Колкото по-често го използваме, толкова по-добре го говорим. Но изследователите вярват, че човек никога не може да се говори два езикаеднакво добре. Единият език винаги е по-важен. Експериментите сякаш потвърждават тази хипотеза. В едно проучване са тествани различни видове хора. Половината от участващите в теста говорели два езика свободно. Китайският бил техният роден език, а английският - втори език. Другата половина от участниците говорели само английски език като роден. Участниците в експеримента трябвало да решат прости задачи на английски език. Докато правели това, активността на мозъците им била измерена. И се оказало, че мозъците на участниците в експеримента реагирали по различни начини. При многоезичните хора една област на мозъка била особено активна. Едноезичните лица, от друга страна, не проявявали никаква активност в този участък. И двете групи решили задачите еднакво бързо и добре. Въпреки това, китайците трябвало да превеждат всичко на родния си език...