Разговорник

bg Минало време на модалните глаголи 2   »   uk Модальні дієслова у минулому 2

88 [осемдесет и осем]

Минало време на модалните глаголи 2

Минало време на модалните глаголи 2

88 [вісімдесят вісім]

88 [visimdesyat visim]

Модальні дієслова у минулому 2

[Modalʹni diyeslova u mynulomu 2]

Изберете как искате да видите превода:   
български украински Играйте Повече
Моят син не искаше да си играе с куклата. М-й си- н- х--ів --в-т--- ---ькою. М-- с-- н- х---- б------- л------- М-й с-н н- х-т-в б-в-т-с- л-л-к-ю- ---------------------------------- Мій син не хотів бавитися лялькою. 0
M--̆ --- -e-khot-v--avyt-sya-lyal----u. M--- s-- n- k----- b-------- l--------- M-y- s-n n- k-o-i- b-v-t-s-a l-a-ʹ-o-u- --------------------------------------- Miy̆ syn ne khotiv bavytysya lyalʹkoyu.
Моята дъщеря не искаше да играе футбол. М-- -оч-а -е-хоті-----ати---фу---л. М-- д---- н- х----- г---- у ф------ М-я д-ч-а н- х-т-л- г-а-и у ф-т-о-. ----------------------------------- Моя дочка не хотіла грати у футбол. 0
Mo---d------ne---otil- ---t--u-f--b--. M--- d----- n- k------ h---- u f------ M-y- d-c-k- n- k-o-i-a h-a-y u f-t-o-. -------------------------------------- Moya dochka ne khotila hraty u futbol.
Моята жена не искаше да играе с мен на шах. М----і--а -е хо--л--гра-- в-ша-- з------. М-- ж---- н- х----- г---- в ш--- з- м---- М-я ж-н-а н- х-т-л- г-а-и в ш-х- з- м-о-. ----------------------------------------- Моя жінка не хотіла грати в шахи зі мною. 0
M--a --i-k- n- k-o---- hr-t- v -hak-y -i-mn--u. M--- z----- n- k------ h---- v s----- z- m----- M-y- z-i-k- n- k-o-i-a h-a-y v s-a-h- z- m-o-u- ----------------------------------------------- Moya zhinka ne khotila hraty v shakhy zi mnoyu.
Моите деца не искаха да се разхождат. М-ї-діти-не -от-л------т-. М-- д--- н- х----- г------ М-ї д-т- н- х-т-л- г-л-т-. -------------------------- Мої діти не хотіли гуляти. 0
Mo-- dit--n- ---til- -ul-a--. M--- d--- n- k------ h------- M-i- d-t- n- k-o-i-y h-l-a-y- ----------------------------- Moï dity ne khotily hulyaty.
Те не искаха да разтребят стаята. Во-и-н--х--іл- п-иб-----к-мна--. В--- н- х----- п------- к------- В-н- н- х-т-л- п-и-р-т- к-м-а-у- -------------------------------- Вони не хотіли прибрати кімнату. 0
Vony ne----t-l--pryb-a-- -i----u. V--- n- k------ p------- k------- V-n- n- k-o-i-y p-y-r-t- k-m-a-u- --------------------------------- Vony ne khotily prybraty kimnatu.
Те не искаха да си лягат. Вони--- х---ли --- спати. В--- н- х----- й-- с----- В-н- н- х-т-л- й-и с-а-и- ------------------------- Вони не хотіли йти спати. 0
Vo-- n- kh-til--y-t- s-a-y. V--- n- k------ y--- s----- V-n- n- k-o-i-y y-t- s-a-y- --------------------------- Vony ne khotily y̆ty spaty.
Той не биваше да яде сладолед. Й-м- н- м-ж-а бу-о---т- --р---ва. Й--- н- м---- б--- ї--- м-------- Й-м- н- м-ж-а б-л- ї-т- м-р-з-в-. --------------------------------- Йому не можна було їсти морозива. 0
Y̆--u--- mozh-- -u-o ï--- m-ro-y-a. Y---- n- m----- b--- i---- m-------- Y-o-u n- m-z-n- b-l- i-s-y m-r-z-v-. ------------------------------------ Y̆omu ne mozhna bulo ïsty morozyva.
Той не биваше да яде шоколад. Й-му--е м-ж-а -ул- ї--------л--. Й--- н- м---- б--- ї--- ш------- Й-м- н- м-ж-а б-л- ї-т- ш-к-л-д- -------------------------------- Йому не можна було їсти шоколад. 0
Y̆--u--e mozhna --lo -̈s----hok--ad. Y---- n- m----- b--- i---- s-------- Y-o-u n- m-z-n- b-l- i-s-y s-o-o-a-. ------------------------------------ Y̆omu ne mozhna bulo ïsty shokolad.
Той не биваше да яде бонбони. Йом--не м-жн----л----ти-цуке-ок. Й--- н- м---- б--- ї--- ц------- Й-м- н- м-ж-а б-л- ї-т- ц-к-р-к- -------------------------------- Йому не можна було їсти цукерок. 0
Y̆-mu--e -ozhn- ------̈--- -s-k----. Y---- n- m----- b--- i---- t-------- Y-o-u n- m-z-n- b-l- i-s-y t-u-e-o-. ------------------------------------ Y̆omu ne mozhna bulo ïsty tsukerok.
Можех да си пожелая нещо. Я--і- ---ог-а щ--ь--аб-жат-. Я м-- / м---- щ--- з-------- Я м-г / м-г-а щ-с- з-б-ж-т-. ---------------------------- Я міг / могла щось забажати. 0
Y----h-- ------------- z-bazh--y. Y- m-- / m---- s------ z--------- Y- m-h / m-h-a s-c-o-ʹ z-b-z-a-y- --------------------------------- YA mih / mohla shchosʹ zabazhaty.
Можех да си купя рокля. Я -іг - ----- к----и со-і-од--. Я м-- / м---- к----- с--- о---- Я м-г / м-г-а к-п-т- с-б- о-я-. ------------------------------- Я міг / могла купити собі одяг. 0
Y- --- / moh-a k-p-t--s-b- -dy--. Y- m-- / m---- k----- s--- o----- Y- m-h / m-h-a k-p-t- s-b- o-y-h- --------------------------------- YA mih / mohla kupyty sobi odyah.
Можех да си взема бонбон. Я м-г-/---г-а-у-я-и -о----у--р-у. Я м-- / м---- у---- с--- ц------- Я м-г / м-г-а у-я-и с-б- ц-к-р-у- --------------------------------- Я міг / могла узяти собі цукерку. 0
Y- mi- - m---a-u--a-- s----ts-ker--. Y- m-- / m---- u----- s--- t-------- Y- m-h / m-h-a u-y-t- s-b- t-u-e-k-. ------------------------------------ YA mih / mohla uzyaty sobi tsukerku.
Можеше ли да пушиш в самолета? Т-бі-м-жна-б-л--к----и в--іта--? Т--- м---- б--- к----- в л------ Т-б- м-ж-а б-л- к-р-т- в л-т-к-? -------------------------------- Тобі можна було курити в літаку? 0
T--- ---------l- --ry-y - li--ku? T--- m----- b--- k----- v l------ T-b- m-z-n- b-l- k-r-t- v l-t-k-? --------------------------------- Tobi mozhna bulo kuryty v litaku?
Можеше ли да пиеш бира в болницата? Тобі мож---бу------и---лік--н---ив-? Т--- м---- б--- п--- в л------ п---- Т-б- м-ж-а б-л- п-т- в л-к-р-і п-в-? ------------------------------------ Тобі можна було пити в лікарні пиво? 0
T-bi -o--na--ul---yt- ----karni---v-? T--- m----- b--- p--- v l------ p---- T-b- m-z-n- b-l- p-t- v l-k-r-i p-v-? ------------------------------------- Tobi mozhna bulo pyty v likarni pyvo?
Можеше ли да вземеш кучето в хотела? Т-б--м-ж-а-б-ло-в-ят--с----у-- -от---? Т--- м---- б--- в---- с----- в г------ Т-б- м-ж-а б-л- в-я-и с-б-к- в г-т-л-? -------------------------------------- Тобі можна було взяти собаку в готель? 0
To-i -oz-n- bulo-vz-a-- s--ak- v -otel-? T--- m----- b--- v----- s----- v h------ T-b- m-z-n- b-l- v-y-t- s-b-k- v h-t-l-? ---------------------------------------- Tobi mozhna bulo vzyaty sobaku v hotelʹ?
През ваканцията децата можеха да остават дълго навън. На--а-----а- ді----ог-и--о--- -а-иш-тис- -------. Н- к-------- д--- м---- д---- з--------- н------- Н- к-н-к-л-х д-т- м-г-и д-в-о з-л-ш-т-с- н-д-о-і- ------------------------------------------------- На канікулах діти могли довго залишатися надворі. 0
N---a-iku--k- --ty-m-h-y do--o-z-lysh--ysya--ad-ori. N- k--------- d--- m---- d---- z----------- n------- N- k-n-k-l-k- d-t- m-h-y d-v-o z-l-s-a-y-y- n-d-o-i- ---------------------------------------------------- Na kanikulakh dity mohly dovho zalyshatysya nadvori.
Те можеха дълго да играят на двора. Во-- м-г-и-д---о-гр-ти - --о--. В--- м---- д---- г---- у д----- В-н- м-г-и д-в-о г-а-и у д-о-і- ------------------------------- Вони могли довго грати у дворі. 0
Vo----o-l- d---o -r-t--u d-or-. V--- m---- d---- h---- u d----- V-n- m-h-y d-v-o h-a-y u d-o-i- ------------------------------- Vony mohly dovho hraty u dvori.
Те можеха дълго да не се прибират. В--и м-гли --в-- -- ---т-. В--- м---- д---- н- с----- В-н- м-г-и д-в-о н- с-а-и- -------------------------- Вони могли довго не спати. 0
Von- moh------h--n--sp--y. V--- m---- d---- n- s----- V-n- m-h-y d-v-o n- s-a-y- -------------------------- Vony mohly dovho ne spaty.

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

Съвети срещу забравата

Учението не винаги е лесно. Дори когато е забавно, то може да бъде изтощително. Но когато сме научили нещо, ние сме щастливи. Ние сме горди от себе си и своя напредък. За съжаление, можем и да забравим това, което сме научили. Това често е проблем при езиците в частност. Повечето от нас учат един или повече езика в училище. Това знание често се губи след училищните години. Тогава ние вече почти не можем да говорим езика. Нашият роден език обикновено доминира ежедневието ни. Повечето чужди езици само биват използвани по време на почивка. Но ако знанието не се активира редовно, то се губи. Нашият мозък се нуждае от упражнения. Може да се каже , че той функционира като мускул. Този мускул трябва да бъде упражняван , в противен случай заслабва. Но има начини за предотвратяване на забравянето. Най-важното нещо е да се прилага многократно това, което сте научили. Едни постоянни ритуали могат да ви помогнат с това. Можете да планирате малки рутинни действия за различните дни от седмицата. В понеделник, например, можете да прочетете една книга на чужд език. Послушайте чуждестранна радиостанция в сряда. А след това в петък можете да попишете в дневника си на чуждия език. По този начин Вие превключвате между четене, слушане и писане. Вследствие на това, Вашите знания се активират по различни начини. Всички тези упражнения не трябва да траят дълго; половин час е достатъчен. Но е важно да се упражнявате редовно! Проучванията показват, че това, което сте научили остава в мозъка в продължение на десетилетия. То просто трябва да бъде изкопано от чекмеджето отново...