Разговорник

bg Пазаруване   »   it Fare spese

54 [петдесет и четири]

Пазаруване

Пазаруване

54 [cinquantaquattro]

Fare spese

Изберете как искате да видите превода:   
български италиански Играйте Повече
Бих искал / искала да купя подарък. V----i -o----re-un -e----. V----- c------- u- r------ V-r-e- c-m-r-r- u- r-g-l-. -------------------------- Vorrei comprare un regalo. 0
Но не нещо прекалено скъпо. Ma -i--te ----r-pp- -aro. M- n----- d- t----- c---- M- n-e-t- d- t-o-p- c-r-. ------------------------- Ma niente di troppo caro. 0
Може би дамска чанта? F-rse-una -o---tt-? F---- u-- b-------- F-r-e u-a b-r-e-t-? ------------------- Forse una borsetta? 0
Какъв цвят желаете? Di-ch--co----? D- c-- c------ D- c-e c-l-r-? -------------- Di che colore? 0
Черен, кафяв или бял? Ner-- ---r--e---b--n--? N---- m------ o b------ N-r-, m-r-o-e o b-a-c-? ----------------------- Nera, marrone o bianca? 0
Голяма или малка? Una -r-----o --a-p----la? U-- g----- o u-- p------- U-a g-a-d- o u-a p-c-o-a- ------------------------- Una grande o una piccola? 0
Може ли да видя тази? Po-so-v--er---n po’ q--sta? P---- v----- u- p-- q------ P-s-o v-d-r- u- p-’ q-e-t-? --------------------------- Posso vedere un po’ questa? 0
От кожа ли е? È d- p---e? È d- p----- È d- p-l-e- ----------- È di pelle? 0
Или от изкуствена материя? O è -- -at-r--le s--t-ti--? O è d- m-------- s--------- O è d- m-t-r-a-e s-n-e-i-o- --------------------------- O è di materiale sintetico? 0
От кожа естествено. Di--e-l- -a-ur----n-e. D- p---- n------------ D- p-l-e n-t-r-l-e-t-. ---------------------- Di pelle naturalmente. 0
Това е особено добро качество. Qu--ta-- -- -----a ---l-tà. Q----- è d- o----- q------- Q-e-t- è d- o-t-m- q-a-i-à- --------------------------- Questa è di ottima qualità. 0
Чантата действително е на много изгодна цена. E la-b--se--a-- ve--mente a -n -uo----e---. E l- b------- è v-------- a u- b--- p------ E l- b-r-e-t- è v-r-m-n-e a u- b-o- p-e-z-. ------------------------------------------- E la borsetta è veramente a un buon prezzo. 0
Харесва ми. Q-e-ta m- --ace. Q----- m- p----- Q-e-t- m- p-a-e- ---------------- Questa mi piace. 0
Ще я взема. L- p----o. L- p------ L- p-e-d-. ---------- La prendo. 0
Може ли евентуално да я подменя? P--s- c----a-l- e--n------nt-? P---- c-------- e------------- P-s-o c-m-i-r-a e-e-t-a-m-n-e- ------------------------------ Posso cambiarla eventualmente? 0
Разбира се. Na--r-lme--e. N------------ N-t-r-l-e-t-. ------------- Naturalmente. 0
Ние ще я опаковаме като подарък. F-cc-a-o -n-pa-co--e-al-. F------- u- p---- r------ F-c-i-m- u- p-c-o r-g-l-. ------------------------- Facciamo un pacco regalo. 0
Касата е там отсреща. La ---s----d- -uella --r--. L- c---- è d- q----- p----- L- c-s-a è d- q-e-l- p-r-e- --------------------------- La cassa è da quella parte. 0

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

Кой кого разбира?

Има около 7 милиарда души в света. Всички те говорят на даден език. Но за съжаление, той не винаги е един и същ. Така че, за да разговаряме с други народи, трябва да учим езици. Това често е много трудоемко. Но има езици, които са много сходни. Говорещите ги се разбират един друг, без да са усвоили чуждия език. Това явление се нарича взаимна разбираемост. В която се различават два варианта. Първият вариант е устната взаимна разбираемост. При нея носителите на двата езика се разбират помежду си, когато говорят. Те не разбират писмената форма на другия език, обаче. Това е така, защото езиците имат различни писмени форми. Примери за това са езиците хинди и урду. Писмената взаимна разбираемост е вторият вариант. В този случай езикът на другия се разбира в писмената му форма. Но носителите на езиците не се разбират помежду си, когато разговарят един с друг. Причината за това е, че те имат много различно произношение. Немският и холандският са примери за това. Най-близкородствените езици съдържат и двата варианта. Което означава, че те са взаимно разбираеми както в устна, така и в писмена форма. Примери за това са руски и украински или тайски и лаоски. Но има също и асиметрична форма на взаимна разбираемост. Такъв е случаят, когато носителите на двата езика имат различни нива на разбиране един спрямо друг. Португалците разбират испанците по-добре, отколкото испанците разбират португалците. Австрийците също разбират германците по-добре, отколкото обратното. В тези примери, произношението или диалекта се явяват пречка. Така че, който наистина иска да води добри разговори трябва да научи нещоново...