Разговорник

bg моля за нещо   »   uk Щось просити

74 [седемдесет и четири]

моля за нещо

моля за нещо

74 [сімдесят чотири]

74 [simdesyat chotyry]

Щось просити

[Shchosʹ prosyty]

Изберете как искате да видите превода:   
български украински Играйте Повече
Може ли да мe подстрижете ? Мо-ет- ---- ---т-и---? М----- м--- п--------- М-ж-т- м-н- п-с-р-г-и- ---------------------- Можете мене постригти? 0
Moz-ete -en- p-st-y--y? M------ m--- p--------- M-z-e-e m-n- p-s-r-h-y- ----------------------- Mozhete mene postryhty?
Не много късо, моля. Н- д--- кор-тк----у-ь---с-а. Н- д--- к------- б---------- Н- д-ж- к-р-т-о- б-д---а-к-. ---------------------------- Не дуже коротко, будь-ласка. 0
Ne du-----o-o-k----u-------a. N- d---- k------- b---------- N- d-z-e k-r-t-o- b-d---a-k-. ----------------------------- Ne duzhe korotko, budʹ-laska.
Малко по-късо, моля. Д-щ- ---о-ше,----ь----ка. Д--- к------- б---------- Д-щ- к-р-т-е- б-д---а-к-. ------------------------- Дещо коротше, будь-ласка. 0
Des-ch---o--t------u---l---a. D------ k-------- b---------- D-s-c-o k-r-t-h-, b-d---a-k-. ----------------------------- Deshcho korotshe, budʹ-laska.
Може ли да проявите снимките? Мож----про-вити фото--а-ії? М----- п------- ф---------- М-ж-т- п-о-в-т- ф-т-г-а-і-? --------------------------- Можете проявити фотографії? 0
M----t- p-oy---ty---t-hr-f-i-? M------ p-------- f----------- M-z-e-e p-o-a-y-y f-t-h-a-i-̈- ------------------------------ Mozhete proyavyty fotohrafiï?
Снимките са на компактдиска. Ф--ог-аф---– н----ск-. Ф--------- – н- д----- Ф-т-г-а-і- – н- д-с-у- ---------------------- Фотографії – на диску. 0
Foto--afiï-- n- d----. F---------- – n- d----- F-t-h-a-i-̈ – n- d-s-u- ----------------------- Fotohrafiï – na dysku.
Снимките са в камерата. Фот-гра-і- – - ф-то--а--т-. Ф--------- – у ф----------- Ф-т-г-а-і- – у ф-т-а-а-а-і- --------------------------- Фотографії – у фотоапараті. 0
Fo-o-ra---̈ - --fo-oap-r--i. F---------- – u f----------- F-t-h-a-i-̈ – u f-t-a-a-a-i- ---------------------------- Fotohrafiï – u fotoaparati.
Може ли да поправите часовника? Ч- -о-е---В--в---ем-н---ат---один--к? Ч- м----- В- в------------- г-------- Ч- м-ж-т- В- в-д-е-о-т-в-т- г-д-н-и-? ------------------------------------- Чи можете Ви відремонтувати годинник? 0
C-- --z-et-----v-d-----tu-----h----ny-? C-- m------ V- v------------- h-------- C-y m-z-e-e V- v-d-e-o-t-v-t- h-d-n-y-? --------------------------------------- Chy mozhete Vy vidremontuvaty hodynnyk?
Стъклото е счупено. Ск---ро--и--. С--- р------- С-л- р-з-и-е- ------------- Скло розбите. 0
S-l- r-zbyt-. S--- r------- S-l- r-z-y-e- ------------- Sklo rozbyte.
Батерията е изтощена. Б--аре--р-з-яд-ен-. Б------ р---------- Б-т-р-я р-з-я-ж-н-. ------------------- Батарея розряджена. 0
B------a-rozry----e-a. B------- r------------ B-t-r-y- r-z-y-d-h-n-. ---------------------- Batareya rozryadzhena.
Може ли да изгладите ризата? Ч- --жет- -о-расу--ти--о--чк-? Ч- м----- п---------- с------- Ч- м-ж-т- п-п-а-у-а-и с-р-ч-у- ------------------------------ Чи можете попрасувати сорочку? 0
C-- --zh--------a--vat---oroch-u? C-- m------ p---------- s-------- C-y m-z-e-e p-p-a-u-a-y s-r-c-k-? --------------------------------- Chy mozhete poprasuvaty sorochku?
Може ли да почистите панталона? Чи-----т- --ч-с--т- -та-и? Ч- м----- п-------- ш----- Ч- м-ж-т- п-ч-с-и-и ш-а-и- -------------------------- Чи можете почистити штани? 0
Chy--oz--te-po-h---yt--s--a--? C-- m------ p--------- s------ C-y m-z-e-e p-c-y-t-t- s-t-n-? ------------------------------ Chy mozhete pochystyty shtany?
Може ли да поправите обувките? Ч--м-ж-те --д-ем--ту--т- че---ики? Ч- м----- в------------- ч-------- Ч- м-ж-т- в-д-е-о-т-в-т- ч-р-в-к-? ---------------------------------- Чи можете відремонтувати черевики? 0
C-y --zhete-vi-remontu--ty--he--v-ky? C-- m------ v------------- c--------- C-y m-z-e-e v-d-e-o-t-v-t- c-e-e-y-y- ------------------------------------- Chy mozhete vidremontuvaty cherevyky?
Може ли да ми дадете огънче? Ч--може-е В--да-и----- з--ал---ч-у? Ч- м----- В- д--- м--- з----------- Ч- м-ж-т- В- д-т- м-н- з-п-л-н-ч-у- ----------------------------------- Чи можете Ви дати мені запальничку? 0
C-y ---h------ -at- m-----ap-l--y---u? C-- m------ V- d--- m--- z------------ C-y m-z-e-e V- d-t- m-n- z-p-l-n-c-k-? -------------------------------------- Chy mozhete Vy daty meni zapalʹnychku?
Имате ли кибрит или запалка? Чи----те В- --р-и-и -б- з-пальн----? Ч- м---- В- с------ а-- з----------- Ч- м-є-е В- с-р-и-и а-о з-п-л-н-ч-у- ------------------------------------ Чи маєте Ви сірники або запальничку? 0
Ch- maye-- -- ---n-ky-a-o-za------chk-? C-- m----- V- s------ a-- z------------ C-y m-y-t- V- s-r-y-y a-o z-p-l-n-c-k-? --------------------------------------- Chy mayete Vy sirnyky abo zapalʹnychku?
Имате ли пепелник? Чи -аєт- -и ---іл-нич--? Ч- м---- В- п----------- Ч- м-є-е В- п-п-л-н-ч-у- ------------------------ Чи маєте Ви попільничку? 0
C-y --ye-------o--lʹ---hku? C-- m----- V- p------------ C-y m-y-t- V- p-p-l-n-c-k-? --------------------------- Chy mayete Vy popilʹnychku?
Пушите ли пури? Чи -ал-те В- сигари? Ч- п----- В- с------ Ч- п-л-т- В- с-г-р-? -------------------- Чи палите Ви сигари? 0
C-- --l-t---- s-har-? C-- p----- V- s------ C-y p-l-t- V- s-h-r-? --------------------- Chy palyte Vy syhary?
Пушите ли цигари? Чи --ли-е -и с-га-ети? Ч- п----- В- с-------- Ч- п-л-т- В- с-г-р-т-? ---------------------- Чи палите Ви сигарети? 0
C---p-l-te--y-s-harety? C-- p----- V- s-------- C-y p-l-t- V- s-h-r-t-? ----------------------- Chy palyte Vy syharety?
Пушите ли лула? Чи-па-ите--и--ю--к-? Ч- п----- В- л------ Ч- п-л-т- В- л-л-к-? -------------------- Чи палите Ви люльку? 0
C-y-p--y-e--y-l-ul-ku? C-- p----- V- l------- C-y p-l-t- V- l-u-ʹ-u- ---------------------- Chy palyte Vy lyulʹku?

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

Учене и четене

Ученето и четенето вървят ръка за ръка. Разбира се, това е особено вярно, когато изучаваме чужди езици. Онзи, който иска да научи нов език трябва да чете много текстове. Когато четем литература на чужд език, ние обработваме цели изречения. Нашият мозък изучава лексиката и граматиктаа в контекст. Това ни помага лесно да запаметим новото съдържание. На нашата памет й е по-трудно да си спомня отделни думи. Чрез четенето ние научаваме какви значения могат да имат думите. В резултат на това развиваме усет за новия език. Естествено, чуждоезиковата литература не трябва да бъде прекалено трудна. Съвременните къси разкази или криминални романи често са забавни. Ежедневните вестници имат предимството, че са винаги актуални. Детските книги или комиксите също са подходящи за обучение. Снимките улесняват разбирането на новия език. Независимо каква литература изберете - тя трябва да бъде забавна! Това означава, че четивото трябва да е наситено с действие, за да бъде езикът в него разнообразен. А ако не успеете да откриете нищо подходящо, може да използвате и специални учебници. Има много книги с прости текстове за начинаещи. Важно е винаги да използвате речник при четене. Всеки път, когато не разбирате дадена дума, трябва да я проверявате в речника. Нашият мозък се активира чрез четенето и бързо научава новите неща. Всички думи, които не разбирате, може да компилирате във файл. По този начин тези думи могат да бъдат преразглеждани често. Полезно е също да се подчертават непознатите думи в текста. По този начин ще ги разпознаете веднага следващия път. Ще напредвате много по-бързо, ако четете на чужд език всеки ден. Защото нашият мозък бързо се научава да имитира новия език. Дори може да се случи да мислите на чуждия език в крайна сметка...