Разговорник

bg моля за нещо   »   sr замолити за нешто

74 [седемдесет и четири]

моля за нещо

моля за нещо

74 [седамдесет и четири]

74 [sedamdeset i četiri]

замолити за нешто

[zamoliti za nešto]

Изберете как искате да видите превода:   
български сръбски Играйте Повече
Може ли да мe подстрижете ? М-ж--- -- -- --иш-т- -о-у? М----- л- м- о------ к---- М-ж-т- л- м- о-и-а-и к-с-? -------------------------- Можете ли ми ошишати косу? 0
Mož-te-----i -š----i ko--? M----- l- m- o------ k---- M-ž-t- l- m- o-i-a-i k-s-? -------------------------- Možete li mi ošišati kosu?
Не много късо, моля. Н- ---кр----- моли-. Н- п--------- м----- Н- п-е-р-т-о- м-л-м- -------------------- Не прекратко, молим. 0
Ne--re-r-t--,----im. N- p--------- m----- N- p-e-r-t-o- m-l-m- -------------------- Ne prekratko, molim.
Малко по-късо, моля. М-л- к----- м--и-. М--- к----- м----- М-л- к-а-е- м-л-м- ------------------ Мало краће, молим. 0
Malo k----e, ---i-. M--- k------ m----- M-l- k-a-́-, m-l-m- ------------------- Malo kraće, molim.
Може ли да проявите снимките? М--е-- л- ра--ит--с--к-? М----- л- р------ с----- М-ж-т- л- р-з-и-и с-и-е- ------------------------ Можете ли развити слике? 0
Mo---- -i---zv--i s----? M----- l- r------ s----- M-ž-t- l- r-z-i-i s-i-e- ------------------------ Možete li razviti slike?
Снимките са на компактдиска. Слик- су-на Ц---. С---- с- н- Ц---- С-и-е с- н- Ц---. ----------------- Слике су на ЦД-у. 0
S--k-----na CD--. S---- s- n- C---- S-i-e s- n- C---. ----------------- Slike su na CD-u.
Снимките са в камерата. Слик- су-у -а-ер-. С---- с- у к------ С-и-е с- у к-м-р-. ------------------ Слике су у камери. 0
Sl-k- -u - -amer-. S---- s- u k------ S-i-e s- u k-m-r-. ------------------ Slike su u kameri.
Може ли да поправите часовника? Може-- ли п-пр---т--с--? М----- л- п-------- с--- М-ж-т- л- п-п-а-и-и с-т- ------------------------ Можете ли поправити сат? 0
M---t- li -op-aviti -at? M----- l- p-------- s--- M-ž-t- l- p-p-a-i-i s-t- ------------------------ Možete li popraviti sat?
Стъклото е счупено. С-а-ло -е пу-ло. С----- ј- п----- С-а-л- ј- п-к-о- ---------------- Стакло је пукло. 0
S-ak-o -- -u-l-. S----- j- p----- S-a-l- j- p-k-o- ---------------- Staklo je puklo.
Батерията е изтощена. Б-тер-----е -ра-на. Б------- ј- п------ Б-т-р-ј- ј- п-а-н-. ------------------- Батерија је празна. 0
Ba----ja--- pra---. B------- j- p------ B-t-r-j- j- p-a-n-. ------------------- Baterija je prazna.
Може ли да изгладите ризата? М-ж-те-л- ----гла---кош-љу? М----- л- и-------- к------ М-ж-т- л- и-п-г-а-и к-ш-љ-? --------------------------- Можете ли испеглати кошуљу? 0
Mo---- ----spegl--i-k--u---? M----- l- i-------- k------- M-ž-t- l- i-p-g-a-i k-š-l-u- ---------------------------- Možete li ispeglati košulju?
Може ли да почистите панталона? М---т--ли--чи---т-----т--о-е? М----- л- о------- п--------- М-ж-т- л- о-и-т-т- п-н-а-о-е- ----------------------------- Можете ли очистити панталоне? 0
Mo--t---i -č-st--i--antal---? M----- l- o------- p--------- M-ž-t- l- o-i-t-t- p-n-a-o-e- ----------------------------- Možete li očistiti pantalone?
Може ли да поправите обувките? М-ж-те ли поп-а-и-и-ц--еле? М----- л- п-------- ц------ М-ж-т- л- п-п-а-и-и ц-п-л-? --------------------------- Можете ли поправити ципеле? 0
M-ž-te ---p--ra--t----p-l-? M----- l- p-------- c------ M-ž-t- l- p-p-a-i-i c-p-l-? --------------------------- Možete li popraviti cipele?
Може ли да ми дадете огънче? М-же-е-ли----д--- ва-р-? М----- л- м- д--- в----- М-ж-т- л- м- д-т- в-т-е- ------------------------ Можете ли ми дати ватре? 0
Mo--t---i -i -at- va-re? M----- l- m- d--- v----- M-ž-t- l- m- d-t- v-t-e- ------------------------ Možete li mi dati vatre?
Имате ли кибрит или запалка? Им--------ибице-и---уп-љ--? И---- л- ш----- и-- у------ И-а-е л- ш-б-ц- и-и у-а-а-? --------------------------- Имате ли шибице или упаљач? 0
Im-te ---ši-ice-ili-u-alj-č? I---- l- š----- i-- u------- I-a-e l- š-b-c- i-i u-a-j-č- ---------------------------- Imate li šibice ili upaljač?
Имате ли пепелник? И---е-л---еп----у? И---- л- п-------- И-а-е л- п-п-љ-р-? ------------------ Имате ли пепељару? 0
Im--- l- --pe-j--u? I---- l- p--------- I-a-e l- p-p-l-a-u- ------------------- Imate li pepeljaru?
Пушите ли пури? П---те ли -и---е? П----- л- ц------ П-ш-т- л- ц-г-р-? ----------------- Пушите ли цигаре? 0
P----e-l- -i-ar-? P----- l- c------ P-š-t- l- c-g-r-? ----------------- Pušite li cigare?
Пушите ли цигари? П-шит--ли-ци-а----? П----- л- ц-------- П-ш-т- л- ц-г-р-т-? ------------------- Пушите ли цигарете? 0
P-ši-- -i --g-r-te? P----- l- c-------- P-š-t- l- c-g-r-t-? ------------------- Pušite li cigarete?
Пушите ли лула? П-ш-те л----л-? П----- л- л---- П-ш-т- л- л-л-? --------------- Пушите ли лулу? 0
P--it--li--ul-? P----- l- l---- P-š-t- l- l-l-? --------------- Pušite li lulu?

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

Учене и четене

Ученето и четенето вървят ръка за ръка. Разбира се, това е особено вярно, когато изучаваме чужди езици. Онзи, който иска да научи нов език трябва да чете много текстове. Когато четем литература на чужд език, ние обработваме цели изречения. Нашият мозък изучава лексиката и граматиктаа в контекст. Това ни помага лесно да запаметим новото съдържание. На нашата памет й е по-трудно да си спомня отделни думи. Чрез четенето ние научаваме какви значения могат да имат думите. В резултат на това развиваме усет за новия език. Естествено, чуждоезиковата литература не трябва да бъде прекалено трудна. Съвременните къси разкази или криминални романи често са забавни. Ежедневните вестници имат предимството, че са винаги актуални. Детските книги или комиксите също са подходящи за обучение. Снимките улесняват разбирането на новия език. Независимо каква литература изберете - тя трябва да бъде забавна! Това означава, че четивото трябва да е наситено с действие, за да бъде езикът в него разнообразен. А ако не успеете да откриете нищо подходящо, може да използвате и специални учебници. Има много книги с прости текстове за начинаещи. Важно е винаги да използвате речник при четене. Всеки път, когато не разбирате дадена дума, трябва да я проверявате в речника. Нашият мозък се активира чрез четенето и бързо научава новите неща. Всички думи, които не разбирате, може да компилирате във файл. По този начин тези думи могат да бъдат преразглеждани често. Полезно е също да се подчертават непознатите думи в текста. По този начин ще ги разпознаете веднага следващия път. Ще напредвате много по-бързо, ако четете на чужд език всеки ден. Защото нашият мозък бързо се научава да имитира новия език. Дори може да се случи да мислите на чуждия език в крайна сметка...