Разговорник

bg Лица   »   sr Лица

1 [едно]

Лица

Лица

1 [један]

1 [jedan]

Лица

[Lica]

Изберете как искате да видите превода:   
български сръбски Играйте Повече
аз ј- ј- ј- -- ја 0
-a j- j- -- ja
аз и ти ј- --ти ј- и т- ј- и т- ------- ја и ти 0
j- - ti j- i t- j- i t- ------- ja i ti
ние двамата на----оје н-- д---- н-с д-о-е --------- нас двоје 0
n-s---o-e n-- d---- n-s d-o-e --------- nas dvoje
той -н о- о- -- он 0
-n o- o- -- on
той и тя он - -на о- и о-- о- и о-а -------- он и она 0
on-----a o- i o-- o- i o-a -------- on i ona
те двамата њи- ---је њ-- д---- њ-х д-о-е --------- њих двоје 0
njih----je n--- d---- n-i- d-o-e ---------- njih dvoje
мъж м-ш--рац м------- м-ш-а-а- -------- мушкарац 0
m--k--ac m------- m-š-a-a- -------- muškarac
жена ж-на ж--- ж-н- ---- жена 0
žena ž--- ž-n- ---- žena
дете д--е д--- д-т- ---- дете 0
de-e d--- d-t- ---- dete
семейство јед-а --родица ј---- п------- ј-д-а п-р-д-ц- -------------- једна породица 0
j-dn--p--o---a j---- p------- j-d-a p-r-d-c- -------------- jedna porodica
моето семейство мо-а -о-о---а м--- п------- м-ј- п-р-д-ц- ------------- моја породица 0
mo-a -o-o-ica m--- p------- m-j- p-r-d-c- ------------- moja porodica
Моето семейство е тук. Мо-а-п--од--- -е-овд-. М--- п------- ј- о---- М-ј- п-р-д-ц- ј- о-д-. ---------------------- Моја породица је овде. 0
M----porod--a-j- ovd-. M--- p------- j- o---- M-j- p-r-d-c- j- o-d-. ---------------------- Moja porodica je ovde.
Аз съм тук. Ја с----в--. Ј- с-- о---- Ј- с-м о-д-. ------------ Ја сам овде. 0
Ja -am o-de. J- s-- o---- J- s-m o-d-. ------------ Ja sam ovde.
Ти си тук. Т- ---о---. Т- с- о---- Т- с- о-д-. ----------- Ти си овде. 0
T--si ov--. T- s- o---- T- s- o-d-. ----------- Ti si ovde.
Той е тук и тя е тук. Он-је-ов-е --он--ј- ов--. О- ј- о--- и о-- ј- о---- О- ј- о-д- и о-а ј- о-д-. ------------------------- Он је овде и она је овде. 0
O--j--ov-----on---e --d-. O- j- o--- i o-- j- o---- O- j- o-d- i o-a j- o-d-. ------------------------- On je ovde i ona je ovde.
Ние сме тук. Ми-с-о -в-е. М- с-- о---- М- с-о о-д-. ------------ Ми смо овде. 0
Mi-s-o-ovd-. M- s-- o---- M- s-o o-d-. ------------ Mi smo ovde.
Вие сте тук. В----е овд-. В- с-- о---- В- с-е о-д-. ------------ Ви сте овде. 0
Vi-st- ----. V- s-- o---- V- s-e o-d-. ------------ Vi ste ovde.
Те всички са тук. О---с- с----вд-. О-- с- с-- о---- О-и с- с-и о-д-. ---------------- Они су сви овде. 0
Oni-s- --i o--e. O-- s- s-- o---- O-i s- s-i o-d-. ---------------- Oni su svi ovde.

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

Езиците в борбата срещу Алцхаймер

Ако искате умът Ви да е в добра форма - учете езици. Изучаването на езици предотвратява деменцията. Множество научни изследвания доказват този факт. Възрастта на учащия се не играе абсолютно никаква роля. Това, което е важно, е мозъкът да бъде редовно трениран. Изучаването на нови думи активира различни дялове от мозъка. Тези дялове управляват важни познавателни процеси. Поради това, хората които владеят много езици са по-внимателни. Те също така могат да се концентрират по-добре. Освен това, владеенето на много езици има и допълнителни преимущества. Хората, владеещи чужди езици могат по-добре да вземат решения. С други думи, те достигат до решение по-бързо. Това се дължи на факта, че мозъкът им се е научил да избира. Той винаги знае поне две думи за едно нещо. И всяка от тези думи е приложима опция. Следователно, многоезичните хора постоянно взимат решения. Мозъците им са тренирани да избират между множество опции. И тази тренираност носи полза не само на речевия център на мозъка. Много други дялове на мозъка също се облагодетелстват от многоезичието. Езиковите умения също така означават по-добър познавателен контрол. Разбира се, езиковите умения не могат напълно да предотвратят деменцията. Но при многоезичните хора болестта се развива по-бавно. И техните мозъци сякаш са по-способни да неутрализират ефектите от болестта. При изучаващите чужди езици, симптомите на деменцията се проявяват в по-слаба форма. Объркването и забравливостта са в по-слаба степен. Следователно, изучаването на чужди езици е полезно както за млади, така иза стари. И още нещо: с всеки нов език изучаването на следващия става все по-лесно. Така че, по-добре да посягаме към речника, вместо към лекарствата!
Знаете ли, че?
Албанският език принадлежи към индоевропейските езици. Но той не е свързан с нито един език от тази група. Как точно е възникнал албанският, не се знае все още. Днес той е говорим предимно в Албания и Косово. За около 6 милиона души той е майчин език. Албанският език се разделя на две големи диалектни групи. Реката Шкумбин образува границата между северния и южния диалект. В някои отношения те се различават съществено един от друг. Книжовният албански език се налага едва през 20. век. На езика се пише с латински букви. Граматиката отчасти прилича на тази в гръцки и румънски. Сравнения могат да бъдат намерени и с южнославянските езици. Всички тези прилики трябва да са възникнали вследствие речеви контакти. Който се интересува от езици, трябва да учи албански! Той наистина е уникален език!