Разговорник

bg Лица   »   be асобы

1 [едно]

Лица

Лица

1 [адзін]

1 [adzіn]

асобы

[asoby]

Изберете как искате да видите превода:   
български беларуски Играйте Повече
аз яя я я - я 0
y- y- y- -- ya
аз и ти я-і-ты я і т- я і т- ------ я і ты 0
ya-і-ty y- і t- y- і t- ------- ya і ty
ние двамата м- -б-е м- а--- м- а-о- ------- мы абое 0
my ab-e m- a--- m- a-o- ------- my aboe
той -н ё- ё- -- ён 0
-n e- e- -- en
той и тя ён-і я-а ё- і я-- ё- і я-а -------- ён і яна 0
en-- yana e- і y--- e- і y-n- --------- en і yana
те двамата ян----ое я-- а--- я-ы а-о- -------- яны абое 0
ya----b-e y--- a--- y-n- a-o- --------- yany aboe
мъж м-ж-ы-а м------ м-ж-ы-а ------- мужчына 0
m-z-ch--a m-------- m-z-c-y-a --------- muzhchyna
жена жа-ч-на ж------ ж-н-ы-а ------- жанчына 0
z------na z-------- z-a-c-y-a --------- zhanchyna
дете д-іця д---- д-і-я ----- дзіця 0
d--ts-a d------ d-і-s-a ------- dzіtsya
семейство с---я с---- с-м-я ----- сям’я 0
s--m’ya s------ s-a-’-a ------- syam’ya
моето семейство м-я-ся-’я м-- с---- м-я с-м-я --------- мая сям’я 0
may---yam’-a m--- s------ m-y- s-a-’-a ------------ maya syam’ya
Моето семейство е тук. Мая-с--’--ту-. М-- с---- т--- М-я с-м-я т-т- -------------- Мая сям’я тут. 0
M-ya --am’ya -ut. M--- s------ t--- M-y- s-a-’-a t-t- ----------------- Maya syam’ya tut.
Аз съм тук. Я ту-. Я т--- Я т-т- ------ Я тут. 0
Ya--u-. Y- t--- Y- t-t- ------- Ya tut.
Ти си тук. Т--ту-. Т- т--- Т- т-т- ------- Ты тут. 0
T---u-. T- t--- T- t-t- ------- Ty tut.
Той е тук и тя е тук. Ё----т, і -на т-т. Ё- т--- і я-- т--- Ё- т-т- і я-а т-т- ------------------ Ён тут, і яна тут. 0
E- t-t- ----n--tu-. E- t--- і y--- t--- E- t-t- і y-n- t-t- ------------------- En tut, і yana tut.
Ние сме тук. Мы---т. М- т--- М- т-т- ------- Мы тут. 0
M-----. M- t--- M- t-t- ------- My tut.
Вие сте тук. В- тут. В- т--- В- т-т- ------- Вы тут. 0
V--tu-. V- t--- V- t-t- ------- Vy tut.
Те всички са тук. Я-ы -се -у-. Я-- ў-- т--- Я-ы ў-е т-т- ------------ Яны ўсе тут. 0
Y--y -s- -u-. Y--- u-- t--- Y-n- u-e t-t- ------------- Yany use tut.

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

Езиците в борбата срещу Алцхаймер

Ако искате умът Ви да е в добра форма - учете езици. Изучаването на езици предотвратява деменцията. Множество научни изследвания доказват този факт. Възрастта на учащия се не играе абсолютно никаква роля. Това, което е важно, е мозъкът да бъде редовно трениран. Изучаването на нови думи активира различни дялове от мозъка. Тези дялове управляват важни познавателни процеси. Поради това, хората които владеят много езици са по-внимателни. Те също така могат да се концентрират по-добре. Освен това, владеенето на много езици има и допълнителни преимущества. Хората, владеещи чужди езици могат по-добре да вземат решения. С други думи, те достигат до решение по-бързо. Това се дължи на факта, че мозъкът им се е научил да избира. Той винаги знае поне две думи за едно нещо. И всяка от тези думи е приложима опция. Следователно, многоезичните хора постоянно взимат решения. Мозъците им са тренирани да избират между множество опции. И тази тренираност носи полза не само на речевия център на мозъка. Много други дялове на мозъка също се облагодетелстват от многоезичието. Езиковите умения също така означават по-добър познавателен контрол. Разбира се, езиковите умения не могат напълно да предотвратят деменцията. Но при многоезичните хора болестта се развива по-бавно. И техните мозъци сякаш са по-способни да неутрализират ефектите от болестта. При изучаващите чужди езици, симптомите на деменцията се проявяват в по-слаба форма. Объркването и забравливостта са в по-слаба степен. Следователно, изучаването на чужди езици е полезно както за млади, така иза стари. И още нещо: с всеки нов език изучаването на следващия става все по-лесно. Така че, по-добре да посягаме към речника, вместо към лекарствата!
Знаете ли, че?
Албанският език принадлежи към индоевропейските езици. Но той не е свързан с нито един език от тази група. Как точно е възникнал албанският, не се знае все още. Днес той е говорим предимно в Албания и Косово. За около 6 милиона души той е майчин език. Албанският език се разделя на две големи диалектни групи. Реката Шкумбин образува границата между северния и южния диалект. В някои отношения те се различават съществено един от друг. Книжовният албански език се налага едва през 20. век. На езика се пише с латински букви. Граматиката отчасти прилича на тази в гръцки и румънски. Сравнения могат да бъдат намерени и с южнославянските езици. Всички тези прилики трябва да са възникнали вследствие речеви контакти. Който се интересува от езици, трябва да учи албански! Той наистина е уникален език!