Разговорник

bg Лица   »   uk Особи

1 [едно]

Лица

Лица

1 [один]

1 [odyn]

Особи

[Osoby]

Изберете как искате да видите превода:   
български украински Играйте Повече
аз ЯЯ Я Я - Я 0
-A Y- Y- -- YA
аз и ти я і -и я і т- я і т- ------ я і ти 0
y--i -y y- i t- y- i t- ------- ya i ty
ние двамата м- -б-два ---б-д-і м- о----- / о----- м- о-и-в- / о-и-в- ------------------ ми обидва / обидві 0
my o---va --obydvi m- o----- / o----- m- o-y-v- / o-y-v- ------------------ my obydva / obydvi
той Він В-- В-н --- Він 0
V-n V-- V-n --- Vin
той и тя в-н-і во-а в-- і в--- в-н і в-н- ---------- він і вона 0
v-n---vona v-- i v--- v-n i v-n- ---------- vin i vona
те двамата в--и -б-два-/ о----і в--- о----- / о----- в-н- о-и-в- / о-и-в- -------------------- вони обидва / обидві 0
v-n- ---dva ---by-vi v--- o----- / o----- v-n- o-y-v- / o-y-v- -------------------- vony obydva / obydvi
мъж Чоло-ік Ч------ Ч-л-в-к ------- Чоловік 0
C-o-ov-k C------- C-o-o-i- -------- Cholovik
жена Ж--ка Ж---- Ж-н-а ----- Жінка 0
Zh---a Z----- Z-i-k- ------ Zhinka
дете Дитина Д----- Д-т-н- ------ Дитина 0
Dy-yna D----- D-t-n- ------ Dytyna
семейство сім’я с---- с-м-я ----- сім’я 0
s---ya s----- s-m-y- ------ simʺya
моето семейство м-я --м-я м-- с---- м-я с-м-я --------- моя сім’я 0
m-----i--ya m--- s----- m-y- s-m-y- ----------- moya simʺya
Моето семейство е тук. М-- --м’- -у-. М-- с---- т--- М-я с-м-я т-т- -------------- Моя сім’я тут. 0
M-ya-s-mʺ-----t. M--- s----- t--- M-y- s-m-y- t-t- ---------------- Moya simʺya tut.
Аз съм тук. Я ---. Я т--- Я т-т- ------ Я тут. 0
Y- ---. Y- t--- Y- t-t- ------- YA tut.
Ти си тук. Т--тут. Т- т--- Т- т-т- ------- Ти тут. 0
Ty t--. T- t--- T- t-t- ------- Ty tut.
Той е тук и тя е тук. Ві- -у--і---------. В-- т-- і в--- т--- В-н т-т і в-н- т-т- ------------------- Він тут і вона тут. 0
V-- tut-i von--t--. V-- t-- i v--- t--- V-n t-t i v-n- t-t- ------------------- Vin tut i vona tut.
Ние сме тук. М---у-. М- т--- М- т-т- ------- Ми тут. 0
My--ut. M- t--- M- t-t- ------- My tut.
Вие сте тук. В- ---. В- т--- В- т-т- ------- Ви тут. 0
Vy -ut. V- t--- V- t-t- ------- Vy tut.
Те всички са тук. Вони --- -у-. В--- в-- т--- В-н- в-і т-т- ------------- Вони всі тут. 0
V-n- vsi-tu-. V--- v-- t--- V-n- v-i t-t- ------------- Vony vsi tut.

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

Езиците в борбата срещу Алцхаймер

Ако искате умът Ви да е в добра форма - учете езици. Изучаването на езици предотвратява деменцията. Множество научни изследвания доказват този факт. Възрастта на учащия се не играе абсолютно никаква роля. Това, което е важно, е мозъкът да бъде редовно трениран. Изучаването на нови думи активира различни дялове от мозъка. Тези дялове управляват важни познавателни процеси. Поради това, хората които владеят много езици са по-внимателни. Те също така могат да се концентрират по-добре. Освен това, владеенето на много езици има и допълнителни преимущества. Хората, владеещи чужди езици могат по-добре да вземат решения. С други думи, те достигат до решение по-бързо. Това се дължи на факта, че мозъкът им се е научил да избира. Той винаги знае поне две думи за едно нещо. И всяка от тези думи е приложима опция. Следователно, многоезичните хора постоянно взимат решения. Мозъците им са тренирани да избират между множество опции. И тази тренираност носи полза не само на речевия център на мозъка. Много други дялове на мозъка също се облагодетелстват от многоезичието. Езиковите умения също така означават по-добър познавателен контрол. Разбира се, езиковите умения не могат напълно да предотвратят деменцията. Но при многоезичните хора болестта се развива по-бавно. И техните мозъци сякаш са по-способни да неутрализират ефектите от болестта. При изучаващите чужди езици, симптомите на деменцията се проявяват в по-слаба форма. Объркването и забравливостта са в по-слаба степен. Следователно, изучаването на чужди езици е полезно както за млади, така иза стари. И още нещо: с всеки нов език изучаването на следващия става все по-лесно. Така че, по-добре да посягаме към речника, вместо към лекарствата!
Знаете ли, че?
Албанският език принадлежи към индоевропейските езици. Но той не е свързан с нито един език от тази група. Как точно е възникнал албанският, не се знае все още. Днес той е говорим предимно в Албания и Косово. За около 6 милиона души той е майчин език. Албанският език се разделя на две големи диалектни групи. Реката Шкумбин образува границата между северния и южния диалект. В някои отношения те се различават съществено един от друг. Книжовният албански език се налага едва през 20. век. На езика се пише с латински букви. Граматиката отчасти прилича на тази в гръцки и румънски. Сравнения могат да бъдат намерени и с южнославянските езици. Всички тези прилики трябва да са възникнали вследствие речеви контакти. Който се интересува от езици, трябва да учи албански! Той наистина е уникален език!