Разговорник

bg Лица   »   hu Személyek

1 [едно]

Лица

Лица

1 [egy]

Személyek

Изберете как искате да видите превода:   
български унгарски Играйте Повече
аз é- é- é- -- én 0
аз и ти é- é- te é- é- t- é- é- t- -------- én és te 0
ние двамата m- k---en m- k----- m- k-t-e- --------- mi ketten 0
той ő-(f--f----f-ú) ő (----- / f--- ő (-é-f- / f-ú- --------------- ő (férfi / fiú) 0
той и тя ő---é-f----f--- -- ő-------lá--) ő (----- / f--- é- ő (-- / l---- ő (-é-f- / f-ú- é- ő (-ő / l-n-) -------------------------------- ő (férfi / fiú) és ő (nő / lány) 0
те двамата ő--k--ten ő- k----- ő- k-t-e- --------- ők ketten 0
мъж a férfi a f---- a f-r-i ------- a férfi 0
жена a n--/-az a-s-on--/----el-ség a n- / a- a------ / a f------ a n- / a- a-s-o-y / a f-l-s-g ----------------------------- a nő / az asszony / a feleség 0
дете a -y--mek a g------ a g-e-m-k --------- a gyermek 0
семейство e---c--l-d e-- c----- e-y c-a-á- ---------- egy család 0
моето семейство az--n c-alá-om a- é- c------- a- é- c-a-á-o- -------------- az én családom 0
Моето семейство е тук. A c---ád-m i---va-. A c------- i-- v--- A c-a-á-o- i-t v-n- ------------------- A családom itt van. 0
Аз съм тук. É- itt -a-yo-. É- i-- v------ É- i-t v-g-o-. -------------- Én itt vagyok. 0
Ти си тук. T----- v--y. T- i-- v---- T- i-t v-g-. ------------ Te itt vagy. 0
Той е тук и тя е тук. Ő-(a-f---------ú--it- -a---s ő--a n- - ----) --t v--. Ő (- f---- / f--- i-- v-- é- ő (- n- / l---- i-- v--- Ő (- f-r-i / f-ú- i-t v-n é- ő (- n- / l-n-) i-t v-n- ----------------------------------------------------- Ő (a férfi / fiú) itt van és ő (a nő / lány) itt van. 0
Ние сме тук. Mi i-t va-yu-k. M- i-- v------- M- i-t v-g-u-k- --------------- Mi itt vagyunk. 0
Вие сте тук. T- -tt -----o-. T- i-- v------- T- i-t v-g-t-k- --------------- Ti itt vagytok. 0
Те всички са тук. Ő--mi-d-n-y--- it- -anna-. Ő- m---------- i-- v------ Ő- m-n-a-n-i-n i-t v-n-a-. -------------------------- Ők mindannyian itt vannak. 0

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

Езиците в борбата срещу Алцхаймер

Ако искате умът Ви да е в добра форма - учете езици. Изучаването на езици предотвратява деменцията. Множество научни изследвания доказват този факт. Възрастта на учащия се не играе абсолютно никаква роля. Това, което е важно, е мозъкът да бъде редовно трениран. Изучаването на нови думи активира различни дялове от мозъка. Тези дялове управляват важни познавателни процеси. Поради това, хората които владеят много езици са по-внимателни. Те също така могат да се концентрират по-добре. Освен това, владеенето на много езици има и допълнителни преимущества. Хората, владеещи чужди езици могат по-добре да вземат решения. С други думи, те достигат до решение по-бързо. Това се дължи на факта, че мозъкът им се е научил да избира. Той винаги знае поне две думи за едно нещо. И всяка от тези думи е приложима опция. Следователно, многоезичните хора постоянно взимат решения. Мозъците им са тренирани да избират между множество опции. И тази тренираност носи полза не само на речевия център на мозъка. Много други дялове на мозъка също се облагодетелстват от многоезичието. Езиковите умения също така означават по-добър познавателен контрол. Разбира се, езиковите умения не могат напълно да предотвратят деменцията. Но при многоезичните хора болестта се развива по-бавно. И техните мозъци сякаш са по-способни да неутрализират ефектите от болестта. При изучаващите чужди езици, симптомите на деменцията се проявяват в по-слаба форма. Объркването и забравливостта са в по-слаба степен. Следователно, изучаването на чужди езици е полезно както за млади, така иза стари. И още нещо: с всеки нов език изучаването на следващия става все по-лесно. Така че, по-добре да посягаме към речника, вместо към лекарствата!
Знаете ли, че?
Албанският език принадлежи към индоевропейските езици. Но той не е свързан с нито един език от тази група. Как точно е възникнал албанският, не се знае все още. Днес той е говорим предимно в Албания и Косово. За около 6 милиона души той е майчин език. Албанският език се разделя на две големи диалектни групи. Реката Шкумбин образува границата между северния и южния диалект. В някои отношения те се различават съществено един от друг. Книжовният албански език се налага едва през 20. век. На езика се пише с латински букви. Граматиката отчасти прилича на тази в гръцки и румънски. Сравнения могат да бъдат намерени и с южнославянските езици. Всички тези прилики трябва да са възникнали вследствие речеви контакти. Който се интересува от езици, трябва да учи албански! Той наистина е уникален език!