Разговорник

bg Лица   »   el Πρόσωπα

1 [едно]

Лица

Лица

1 [ένα]

1 [éna]

Πρόσωπα

[Prósōpa]

Изберете как искате да видите превода:   
български гръцки Играйте Повече
аз εγώ εγώ ε-ώ --- εγώ 0
egṓ egṓ e-ṓ --- egṓ
аз и ти εγ----ι--σύ εγώ και εσύ ε-ώ κ-ι ε-ύ ----------- εγώ και εσύ 0
e-ṓ--a- e-ý egṓ kai esý e-ṓ k-i e-ý ----------- egṓ kai esý
ние двамата ε-ε-ς--ι δ-ο εμείς οι δύο ε-ε-ς ο- δ-ο ------------ εμείς οι δύο 0
emeís oi--ýo emeís oi dýo e-e-s o- d-o ------------ emeís oi dýo
той αυ--ς αυτός α-τ-ς ----- αυτός 0
au-ós autós a-t-s ----- autós
той и тя α-τός--α---υτή αυτός και αυτή α-τ-ς κ-ι α-τ- -------------- αυτός και αυτή 0
au-ó- --i--utḗ autós kai autḗ a-t-s k-i a-t- -------------- autós kai autḗ
те двамата α-το- οι---ο αυτοί οι δύο α-τ-ί ο- δ-ο ------------ αυτοί οι δύο 0
a--oí -i-d-o autoí oi dýo a-t-í o- d-o ------------ autoí oi dýo
мъж ο--ν---ς ο άνδρας ο ά-δ-α- -------- ο άνδρας 0
o án---s o ándras o á-d-a- -------- o ándras
жена η--υν--κα η γυναίκα η γ-ν-ί-α --------- η γυναίκα 0
ē g---í-a ē gynaíka ē g-n-í-a --------- ē gynaíka
дете το π--δί το παιδί τ- π-ι-ί -------- το παιδί 0
t--p-i-í to paidí t- p-i-í -------- to paidí
семейство μί- ο-κογ--ε-α μία οικογένεια μ-α ο-κ-γ-ν-ι- -------------- μία οικογένεια 0
m-----ko-é-eia mía oikogéneia m-a o-k-g-n-i- -------------- mía oikogéneia
моето семейство η----ογέ---ά -ου η οικογένειά μου η ο-κ-γ-ν-ι- μ-υ ---------------- η οικογένειά μου 0
ē oi-og--eiá-m-u ē oikogéneiá mou ē o-k-g-n-i- m-u ---------------- ē oikogéneiá mou
Моето семейство е тук. Η ο-κ-γ-νει--μο---ί--ι εδώ. Η οικογένειά μου είναι εδώ. Η ο-κ-γ-ν-ι- μ-υ ε-ν-ι ε-ώ- --------------------------- Η οικογένειά μου είναι εδώ. 0
Ē----ogé--i----u -í-ai edṓ. Ē oikogéneiá mou eínai edṓ. Ē o-k-g-n-i- m-u e-n-i e-ṓ- --------------------------- Ē oikogéneiá mou eínai edṓ.
Аз съм тук. Εγ- ε-μα- ---. Εγώ είμαι εδώ. Ε-ώ ε-μ-ι ε-ώ- -------------- Εγώ είμαι εδώ. 0
E-ṓ--ímai--dṓ. Egṓ eímai edṓ. E-ṓ e-m-i e-ṓ- -------------- Egṓ eímai edṓ.
Ти си тук. Εσύ -ίσ----δώ. Εσύ είσαι εδώ. Ε-ύ ε-σ-ι ε-ώ- -------------- Εσύ είσαι εδώ. 0
Es- -í----e-ṓ. Esý eísai edṓ. E-ý e-s-i e-ṓ- -------------- Esý eísai edṓ.
Той е тук и тя е тук. Α--ός εί--ι ε---κ-ι α-τή-ε---ι---ώ. Αυτός είναι εδώ και αυτή είναι εδώ. Α-τ-ς ε-ν-ι ε-ώ κ-ι α-τ- ε-ν-ι ε-ώ- ----------------------------------- Αυτός είναι εδώ και αυτή είναι εδώ. 0
A-tós --nai-ed- --i-autḗ eí--- ed-. Autós eínai edṓ kai autḗ eínai edṓ. A-t-s e-n-i e-ṓ k-i a-t- e-n-i e-ṓ- ----------------------------------- Autós eínai edṓ kai autḗ eínai edṓ.
Ние сме тук. Ε--ίς --μα--- ---. Εμείς είμαστε εδώ. Ε-ε-ς ε-μ-σ-ε ε-ώ- ------------------ Εμείς είμαστε εδώ. 0
Em-í---í-as---ed-. Emeís eímaste edṓ. E-e-s e-m-s-e e-ṓ- ------------------ Emeís eímaste edṓ.
Вие сте тук. Εσ-ίς-είστ- ---. Εσείς είστε εδώ. Ε-ε-ς ε-σ-ε ε-ώ- ---------------- Εσείς είστε εδώ. 0
E-eís------ edṓ. Eseís eíste edṓ. E-e-s e-s-e e-ṓ- ---------------- Eseís eíste edṓ.
Те всички са тук. Ε---ι----ι-εδώ. Είναι όλοι εδώ. Ε-ν-ι ό-ο- ε-ώ- --------------- Είναι όλοι εδώ. 0
Eín-- --o----ṓ. Eínai óloi edṓ. E-n-i ó-o- e-ṓ- --------------- Eínai óloi edṓ.

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

Езиците в борбата срещу Алцхаймер

Ако искате умът Ви да е в добра форма - учете езици. Изучаването на езици предотвратява деменцията. Множество научни изследвания доказват този факт. Възрастта на учащия се не играе абсолютно никаква роля. Това, което е важно, е мозъкът да бъде редовно трениран. Изучаването на нови думи активира различни дялове от мозъка. Тези дялове управляват важни познавателни процеси. Поради това, хората които владеят много езици са по-внимателни. Те също така могат да се концентрират по-добре. Освен това, владеенето на много езици има и допълнителни преимущества. Хората, владеещи чужди езици могат по-добре да вземат решения. С други думи, те достигат до решение по-бързо. Това се дължи на факта, че мозъкът им се е научил да избира. Той винаги знае поне две думи за едно нещо. И всяка от тези думи е приложима опция. Следователно, многоезичните хора постоянно взимат решения. Мозъците им са тренирани да избират между множество опции. И тази тренираност носи полза не само на речевия център на мозъка. Много други дялове на мозъка също се облагодетелстват от многоезичието. Езиковите умения също така означават по-добър познавателен контрол. Разбира се, езиковите умения не могат напълно да предотвратят деменцията. Но при многоезичните хора болестта се развива по-бавно. И техните мозъци сякаш са по-способни да неутрализират ефектите от болестта. При изучаващите чужди езици, симптомите на деменцията се проявяват в по-слаба форма. Объркването и забравливостта са в по-слаба степен. Следователно, изучаването на чужди езици е полезно както за млади, така иза стари. И още нещо: с всеки нов език изучаването на следващия става все по-лесно. Така че, по-добре да посягаме към речника, вместо към лекарствата!
Знаете ли, че?
Албанският език принадлежи към индоевропейските езици. Но той не е свързан с нито един език от тази група. Как точно е възникнал албанският, не се знае все още. Днес той е говорим предимно в Албания и Косово. За около 6 милиона души той е майчин език. Албанският език се разделя на две големи диалектни групи. Реката Шкумбин образува границата между северния и южния диалект. В някои отношения те се различават съществено един от друг. Книжовният албански език се налага едва през 20. век. На езика се пише с латински букви. Граматиката отчасти прилича на тази в гръцки и румънски. Сравнения могат да бъдат намерени и с южнославянските езици. Всички тези прилики трябва да са възникнали вследствие речеви контакти. Който се интересува от езици, трябва да учи албански! Той наистина е уникален език!