Разговорник

bg Въпроси – Минало време 2   »   tr Sorular – Geçmiş zaman 2

86 [осемдесет и шест]

Въпроси – Минало време 2

Въпроси – Минало време 2

86 [seksen altı]

Sorular – Geçmiş zaman 2

Изберете как искате да видите превода:   
български турски Играйте Повече
Ти каква вратовръзка носеше? Ha----kr--at-n üs-ün-ey-i? Hangi kravatın üstündeydi? H-n-i k-a-a-ı- ü-t-n-e-d-? -------------------------- Hangi kravatın üstündeydi? 0
Ти каква кола си купи? Ha--i -r--ayı-satın-ald--? Hangi arabayı satın aldın? H-n-i a-a-a-ı s-t-n a-d-n- -------------------------- Hangi arabayı satın aldın? 0
Ти за какъв вестник се абонира? H-n-- -a--tey- --on---l--n? Hangi gazeteye abone oldun? H-n-i g-z-t-y- a-o-e o-d-n- --------------------------- Hangi gazeteye abone oldun? 0
Кого видяхте? Kim--g--d--ü-? Kimi gördünüz? K-m- g-r-ü-ü-? -------------- Kimi gördünüz? 0
Кого срещнахте? K-m--r--t-a-ı---? Kime rastladınız? K-m- r-s-l-d-n-z- ----------------- Kime rastladınız? 0
Кого разпознахте? Ki-i--an---n-z? Kimi tanıdınız? K-m- t-n-d-n-z- --------------- Kimi tanıdınız? 0
Кога станахте? N- ---an-----tın--? Ne zaman kalktınız? N- z-m-n k-l-t-n-z- ------------------- Ne zaman kalktınız? 0
Кога започнахте? Ne -aman b-ş-ad--ı-? Ne zaman başladınız? N- z-m-n b-ş-a-ı-ı-? -------------------- Ne zaman başladınız? 0
Кога свършихте? Ne --man b--a--ını-? Ne zaman bıraktınız? N- z-m-n b-r-k-ı-ı-? -------------------- Ne zaman bıraktınız? 0
Защо се събудихте? Ni-----ya--ınız? Niçin uyandınız? N-ç-n u-a-d-n-z- ---------------- Niçin uyandınız? 0
Защо станахте учител? Niç-- -ğr-tme---ldu--z? Niçin öğretmen oldunuz? N-ç-n ö-r-t-e- o-d-n-z- ----------------------- Niçin öğretmen oldunuz? 0
Защо взехте такси? N--in-bir ta--i---b-n--n-z? Niçin bir taksiye bindiniz? N-ç-n b-r t-k-i-e b-n-i-i-? --------------------------- Niçin bir taksiye bindiniz? 0
Откъде дойдохте? Nere-e----ld---z? Nereden geldiniz? N-r-d-n g-l-i-i-? ----------------- Nereden geldiniz? 0
Къде отидохте? N-re----i-tiniz? Nereye gittiniz? N-r-y- g-t-i-i-? ---------------- Nereye gittiniz? 0
Къде бяхте? N-r-eyd----? Nerdeydiniz? N-r-e-d-n-z- ------------ Nerdeydiniz? 0
Ти на кого помогна? K-me ---d----ttin? Kime yardım ettin? K-m- y-r-ı- e-t-n- ------------------ Kime yardım ettin? 0
Ти на кого писа? Ki-e ya-dın? Kime yazdın? K-m- y-z-ı-? ------------ Kime yazdın? 0
Ти на кого отговори? K--- -e--p v-r--n? Kime cevap verdin? K-m- c-v-p v-r-i-? ------------------ Kime cevap verdin? 0

Двуезичието подобрява слуха

Хората, които говорят два езика чуват по-добре. Те могат да разграничат звуците по-точно. Едно американско проучване е стигнало до това заключение. Изследователите направили експеримент с няколко тийнейджъра. Част от участниците израснали като двуезични. Тези тийнейджъри говорели английски и испански език. Другата част от участниците говорели само английски. Младежите трябвало да слушат определена сричка. Това била сричката "da". Тя не била свързана с нито един от езиците. Сричката била пусната на запис в слушалките на участниците. В същото време, мозъчната им активност била измервана с електроди. След този тест тийнейджърите трябвало да слушат сричката отново. Този път, обаче, те чували и множество други разсейващи звуци. Имало различни гласове казващи безсмислени изречения. Двуезичните участници реагирали много силно на сричката. Мозъкът им показвал голяма активност. Те успявали да идентифицират точно сричката с или без разсейващите звуци. Едноезичните лица, обаче не се справяли така успешно. Техният слух не бил толкова добър, колкото този на двуезичните участници. Резултатът от експеримента изненадал изследователите. Дотогава било само известно, че музикантите имат особено добър слух. Но се оказва, че двуезичието също тренира ухото. Хората , които са двуезични постоянно се сблъскват с различни звуци. Ето защо, техният мозък трябва да разработи нови способности. Той се научава как да отличава различните езикови стимули. Изследователите сега тестват как езиковите умения засягат мозъка. Може би слухът може да се облагодетелства и когато човек учи езици по-късно в живота...