Разговорник

bg Притежателни местоимения 1   »   ar ‫ضمائر الملكية 1‬

66 [шейсет и шест]

Притежателни местоимения 1

Притежателни местоимения 1

‫66 [ستة وستون]‬

66 [stat wastun]

‫ضمائر الملكية 1‬

[idmayir almalakiat 1]

Изберете как искате да видите превода:   
български арабски Играйте Повече
аз – мой / свой / си ‫أ-ا--ـــــ--ـ-ي /---ـ-ـي‬ ‫أنا ـــــــــ ي / ـــــي‬ ‫-ن- ـ-ـ-ـ-ـ-ـ ي / ـ-ـ-ـ-‬ -------------------------- ‫أنا ـــــــــ ي / ـــــي‬ 0
anaa- y --y anaa y / y a-a- y / y ----------- anaa y / y
Не мога да намеря моя ключ / своя ключ / ключа си. ‫---أجد ---احي-‬ ‫لا أجد مفتاحي.‬ ‫-ا أ-د م-ت-ح-.- ---------------- ‫لا أجد مفتاحي.‬ 0
l-a 'a---- -uf-ta--a. laa 'ajidu mufatahia. l-a '-j-d- m-f-t-h-a- --------------------- laa 'ajidu mufatahia.
Не мога да намеря моя билет / своя билет / билета си. ‫-- أج- تذ-----ف-ي.‬ ‫لا أجد تذكرة سفري.‬ ‫-ا أ-د ت-ك-ة س-ر-.- -------------------- ‫لا أجد تذكرة سفري.‬ 0
laa '-jid- t--h-ir--a---a-r-. laa 'ajidu tadhkiratan safri. l-a '-j-d- t-d-k-r-t-n s-f-i- ----------------------------- laa 'ajidu tadhkiratan safri.
ти – твой / свой / си ‫-أنت---ـــ-ـ- ـ-ك/--‬ ‫ أنت ــــــــ ــك/ ك‬ ‫ أ-ت ـ-ـ-ـ-ـ- ـ-ك- ك- ---------------------- ‫ أنت ــــــــ ــك/ ك‬ 0
'--t ---k 'ant k/ k '-n- k- k ---------- 'ant k/ k
Намери ли твоя ключ / своя ключ / ключа си? ‫-- -جدت م---ح-؟‬ ‫هل وجدت مفتاحك؟‬ ‫-ل و-د- م-ت-ح-؟- ----------------- ‫هل وجدت مفتاحك؟‬ 0
h- --ja--t mi-t-hk? hl wajadat miftahk? h- w-j-d-t m-f-a-k- ------------------- hl wajadat miftahk?
Намери ли твоя билет / своя билет / билета си? ‫-ل-وجدت تذ-رة س--ك؟‬ ‫هل وجدت تذكرة سفرك؟‬ ‫-ل و-د- ت-ك-ة س-ر-؟- --------------------- ‫هل وجدت تذكرة سفرك؟‬ 0
h- w-j-dat t--hkira- --frk-? hl wajadat tadhkirat safrka? h- w-j-d-t t-d-k-r-t s-f-k-? ---------------------------- hl wajadat tadhkirat safrka?
той – негов / му ‫-و-ـ---ـ---ـ---ـ-ـه- ه‬ ‫هو ـــــــــ ـــــه/ ه‬ ‫-و ـ-ـ-ـ-ـ-ـ ـ-ـ-ـ-/ ه- ------------------------ ‫هو ـــــــــ ـــــه/ ه‬ 0
h- h- h hw h/ h h- h- h -------- hw h/ h
Знаеш ли къде е неговият ключ / ключът му? ‫-ت-لم -ين هو-م-ت-حه؟‬ ‫أتعلم أين هو مفتاحه؟‬ ‫-ت-ل- أ-ن ه- م-ت-ح-؟- ---------------------- ‫أتعلم أين هو مفتاحه؟‬ 0
a----am--ay- hu m-f--ahuh? ataelam 'ayn hu mufatahuh? a-a-l-m '-y- h- m-f-t-h-h- -------------------------- ataelam 'ayn hu mufatahuh?
Знаеш ли къде е неговият билет / билетът му? ‫أ-ع-م أي---- تذ-رة --ر--‬ ‫أتعلم أين هي تذكرة سفره؟‬ ‫-ت-ل- أ-ن ه- ت-ك-ة س-ر-؟- -------------------------- ‫أتعلم أين هي تذكرة سفره؟‬ 0
at--lam-'a-n ---ta-h---at s---r-? ataelam 'ayn hi tadhkirat safarh? a-a-l-m '-y- h- t-d-k-r-t s-f-r-? --------------------------------- ataelam 'ayn hi tadhkirat safarh?
тя – неин / й ‫-ي--ـ--ــ-ـ-ـ--ا /-ـ-ـ-ا‬ ‫هي ــــــــــ ها / ـــها‬ ‫-ي ـ-ـ-ـ-ـ-ـ- ه- / ـ-ـ-ا- -------------------------- ‫هي ــــــــــ ها / ـــها‬ 0
hi ha-/ ha hi ha / ha h- h- / h- ----------- hi ha / ha
Нейните пари / парите й ги няма. ‫ل----قدت ن--دها.‬ ‫لقد فقدت نقودها.‬ ‫-ق- ف-د- ن-و-ه-.- ------------------ ‫لقد فقدت نقودها.‬ 0
lqa- fa-a------q-d-ha. lqad faqadat nuquduha. l-a- f-q-d-t n-q-d-h-. ---------------------- lqad faqadat nuquduha.
Нейната кредитна карта / кредитната й карта също я няма. ‫ك---أ-ه---ق----ط--ت-ا --إئتم--ي-.‬ ‫كما أنها فقدت بطاقتها الإئتمانية.‬ ‫-م- أ-ه- ف-د- ب-ا-ت-ا ا-إ-ت-ا-ي-.- ----------------------------------- ‫كما أنها فقدت بطاقتها الإئتمانية.‬ 0
km- --naha--aqa-a------qa-iha-a---i---a-i-t-. kma 'anaha faqadat bitaqatiha al'iitamaniata. k-a '-n-h- f-q-d-t b-t-q-t-h- a-'-i-a-a-i-t-. --------------------------------------------- kma 'anaha faqadat bitaqatiha al'iitamaniata.
ние – наш / ни ‫نح---ـــــ-----ا‬ ‫نحن ـــــــــ نا‬ ‫-ح- ـ-ـ-ـ-ـ-ـ ن-‬ ------------------ ‫نحن ـــــــــ نا‬ 0
nh-- --a nhan na n-a- n- -------- nhan na
Нашият дядо / дядо ни е болен. ‫جد-ا م-ي--‬ ‫جدنا مريض.‬ ‫-د-ا م-ي-.- ------------ ‫جدنا مريض.‬ 0
j---a m--i-a. jduna murida. j-u-a m-r-d-. ------------- jduna murida.
Нашата баба / баба ни е здрава. ‫جد-نا-بصح- --د-.‬ ‫جدتنا بصحة جيدة.‬ ‫-د-ن- ب-ح- ج-د-.- ------------------ ‫جدتنا بصحة جيدة.‬ 0
jda--a-bis-hat -----a-a. jdatna bisihat jayidata. j-a-n- b-s-h-t j-y-d-t-. ------------------------ jdatna bisihat jayidata.
вие – ваш / ви ‫أ-تم-----ــ------ -ـ--كم/-نتن---ـــ-ـ-ـ-ــك-‬ ‫أنتم ـــــــــ كم ــــكم/أنتن- ــــــــ ــكن‬ ‫-ن-م ـ-ـ-ـ-ـ-ـ ك- ـ-ـ-ك-/-ن-ن- ـ-ـ-ـ-ـ- ـ-ك-‬ ---------------------------------------------- ‫أنتم ـــــــــ كم ــــكم/أنتنّ ــــــــ ــكن‬ 0
an-um---a- km---tn--kin antum kam km/antn kin a-t-m k-m k-/-n-n k-n ----------------------- antum kam km/antn kin
Деца, къде е вашият баща / баща ви? ‫ي- أ-ف--، -ي--------؟‬ ‫يا أطفال، أين والدكم؟‬ ‫-ا أ-ف-ل- أ-ن و-ل-ك-؟- ----------------------- ‫يا أطفال، أين والدكم؟‬ 0
yaa--a--al,-'ayn-wald--ma? yaa 'atfal, 'ayn waldakma? y-a '-t-a-, '-y- w-l-a-m-? -------------------------- yaa 'atfal, 'ayn waldakma?
Деца, къде е вашата майка / майка ви? ‫يا أط-----أ-ن-و-لد-ك-؟‬ ‫يا أطفال، أين والدتكم؟‬ ‫-ا أ-ف-ل- أ-ن و-ل-ت-م-‬ ------------------------ ‫يا أطفال، أين والدتكم؟‬ 0
yaa -a---l- --yn w-ld--u-am? yaa 'atfal, 'ayn waldatukam? y-a '-t-a-, '-y- w-l-a-u-a-? ---------------------------- yaa 'atfal, 'ayn waldatukam?

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

Креативният език

Днес креативността е важна черта. Всеки иска да бъде креативен. Защото креативните хора се смятат за интелигентни. Но и нашият език също трябва да бъде креативен. Някога хората се опитвали да говорят възможно най-правилно. Докато днес човек трябва да говори възможно най-творчески. Рекламата и новите медии са примери за това. Те показват как може да се играе с езика. През последните 50 години значението на креативността се е увеличило значително. Дори научните изследвания се интересуват от това явление. Психолози, педагози и философи изследват творческите процеси. Креативността се дефинира като способността да се създаде нещо ново. Така че един креативен говорител произвежда нови езикови форми. Те могат да бъдат думи или граматически структури. Чрез изучаването на творческия език, лингвистите могат да определят каксе изменя езика. Но не всеки разбира новите езикови елементи. За да се разбере креативния език е нужно знание. Човек трябва да знае как функционира езика. И също трябва да е запознат със света, в който живее говорещият. Само тогава ще може да разбере какво иска да каже той. Тийнейджърският жаргон е пример за това. Децата и младите хора винаги измислят нови термини. Възрастните често не разбират тези думи. В наши дни вече се публикуват речници, които обясняват тийнейджърския жаргон. Но обикновено само след едно поколение те са вече остарели! Въпреки това, креативният език може да се научи. Обучаващите предлагат различни курсове по него. Но най-важното правило е винаги: активирате вътрешния си глас!