Разговорник

bg Работа   »   sk Práca

55 [петдесет и пет]

Работа

Работа

55 [päťdesiatpäť]

Práca

Изберете как искате да видите превода:   
български словашки Играйте Повече
Какъв / каква сте по професия? A-é m-t--pov------? A-- m--- p--------- A-é m-t- p-v-l-n-e- ------------------- Aké máte povolanie? 0
Мъжът ми е лекар по професия. Mô- --ž -e po-olaní---e-ár. M-- m-- j- p-------- l----- M-j m-ž j- p-v-l-n-m l-k-r- --------------------------- Môj muž je povolaním lekár. 0
Аз работя на половин ден като медицинска сестра. P-acujem--k- -d--vo-n- s-str--na--o-o--čn---vä-o-. P------- a-- z-------- s----- n- p-------- ú------ P-a-u-e- a-o z-r-v-t-á s-s-r- n- p-l-v-č-ý ú-ä-o-. -------------------------------------------------- Pracujem ako zdravotná sestra na polovičný úväzok. 0
Скоро ще получаваме пенсия. Č----r--do---nem- -ôc-od-k. Č------ d-------- d-------- Č-s-o-o d-s-a-e-e d-c-o-o-. --------------------------- Čoskoro dostaneme dôchodok. 0
А данъците са високи. Ale d-ne-sú -ys--é. A-- d--- s- v------ A-e d-n- s- v-s-k-. ------------------- Ale dane sú vysoké. 0
И здравната осигуровка е висока. A-zd------é -o--t-nie-je-v--o-é. A z-------- p-------- j- v------ A z-r-v-t-é p-i-t-n-e j- v-s-k-. -------------------------------- A zdravotné poistenie je vysoké. 0
Какъв / каква искаш да станеш? Čím -- -i r-z ch----by-? Č-- b- s- r-- c---- b--- Č-m b- s- r-z c-c-l b-ť- ------------------------ Čím by si raz chcel byť? 0
Бих искал / искала да стана инженер. Ch-el-by-s-- byť-i--i-ie-om. C---- b- s-- b-- i---------- C-c-l b- s-m b-ť i-ž-n-e-o-. ---------------------------- Chcel by som byť inžinierom. 0
Искам да следвам в университета. Ch--m š----va- -- ------z-t-. C---- š------- n- u---------- C-c-m š-u-o-a- n- u-i-e-z-t-. ----------------------------- Chcem študovať na univerzite. 0
Аз съм практикант. S-m-----t-kan-. S-- p---------- S-m p-a-t-k-n-. --------------- Som praktikant. 0
Аз не печеля много. Neza-á-am --ľ-. N-------- v---- N-z-r-b-m v-ľ-. --------------- Nezarábam veľa. 0
Аз съм на практика в чужбина. P-a--j-----z-h------. P------- v z--------- P-a-u-e- v z-h-a-i-í- --------------------- Praxujem v zahraničí. 0
Това е моят шеф. Tot- j- môj-š--. T--- j- m-- š--- T-t- j- m-j š-f- ---------------- Toto je môj šéf. 0
Аз имам приятни колеги. Mám -ilý----ol-gov. M-- m----- k------- M-m m-l-c- k-l-g-v- ------------------- Mám milých kolegov. 0
На обяд винаги ходим в стола. N-po---nie -d------d- -o-jedáln-. N--------- i---- v--- d- j------- N-p-l-d-i- i-e-e v-d- d- j-d-l-e- --------------------------------- Napoludnie ideme vždy do jedálne. 0
Аз си търся работно място. H-ad-- -rá-u. H----- p----- H-a-á- p-á-u- ------------- Hľadám prácu. 0
Вече една година съм безработен. U---ok -om-n-zam-stna--. U- r-- s-- n------------ U- r-k s-m n-z-m-s-n-n-. ------------------------ Už rok som nezamestnaný. 0
В тази страна има много безработни. V ---to-k-aji-e j---e--- v-ľ--ne---es--a-ý--. V t---- k------ j- v---- v--- n-------------- V t-j-o k-a-i-e j- v-ľ-i v-ľ- n-z-m-s-n-n-c-. --------------------------------------------- V tejto krajine je veľmi veľa nezamestnaných. 0

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

Паметта се нуждае от реч

Повечето хора помнят първия си учебен ден. Обаче не могат да си спомнят това, което е било преди това. Нямаме почти никакви спомени от първите години на живота си. Но защо е така? Защо не можем да си спомним преживяванията, които сме имали като бебета? Причината се крие в нашето развитие. Речта и паметта се развиват по едно и също време. И за да си спомни нещо, на човек му трябва реч. Т.е. той трябва да има думи за това, което преживява. Учените са провели различни изследвания с деца. По този начин, те направили интересно откритие. Веднага след като децата се научат да говорят, те забравят всичко, което ебило преди. Следователно началото на речта е също и началото на паметта. Децата научават много в първите три години от живота си. Те преживяват нови неща всеки ден. В тази възраст също са натрупали множество важни опитности. Въпреки това, всичко изчезва. Психолозите наричат това явление инфантилна амнезия. Само нещата, които децата могат да назоват остават. Автобиографичната памет запазва личните преживявания. Тя функционира като дневник. Всичко, което е важно в живота ни, се записва в него. По този начин, автобиографичната памет представлява нашата идентичност. Но нейното развитие зависи от изучаването на родния език. А ние можем да активираме своята памет само чрез речта си. Нещата, които сме научили като бебета не са съвсем изчезнали, разбира се. Те се съхраняват някъде в мозъка ни. Ние просто не можем да ги извикаме вече... - колко жалко, нали?