Разговорник

bg Работа   »   es Trabajar

55 [петдесет и пет]

Работа

Работа

55 [cincuenta y cinco]

Trabajar

Изберете как искате да видите превода:   
български испански Играйте Повече
Какъв / каква сте по професия? ¿C--- e- s- p--------? ¿Cuál es su profesión?
Мъжът ми е лекар по професия. Mi e----- e----- c--- d-----. Mi esposo ejerce como doctor.
Аз работя на половин ден като медицинска сестра. (Y-) t------ m---- j------ c--- e--------. (Yo) trabajo media jornada como enfermera.
Скоро ще получаваме пенсия. Pr---- r---------- n------ p------. Pronto recibiremos nuestra pensión.
А данъците са високи. Pe-- l-- i-------- s-- a----. Pero los impuestos son altos.
И здравната осигуровка е висока. Y e- s----- m----- e- c---. Y el seguro médico es caro.
Какъв / каква искаш да станеш? ¿Q-- t- g------- s--? ¿Qué te gustaría ser?
Бих искал / искала да стана инженер. Me g------- s-- i--------. Me gustaría ser ingeniero.
Искам да следвам в университета. (Y-) q----- e------- e- l- u----------. (Yo) quiero estudiar en la universidad.
Аз съм практикант. (Y-) s-- u- / u-- p------. (Yo) soy un / una pasante.
Аз не печеля много. (Y-) n- g--- m---- d-----. (Yo) no gano mucho dinero.
Аз съм на практика в чужбина. (Y-) e---- h------- u-- p------- / u--- p-------- e- e- e---------. (Yo) estoy haciendo una pasantía / unas prácticas en el extranjero.
Това е моят шеф. És- e- m- j---. Ése es mi jefe.
Аз имам приятни колеги. (Y-) t---- b----- c--------- d- t------. (Yo) tengo buenos compañeros de trabajo.
На обяд винаги ходим в стола. Si----- v---- a l- c------ a- m-------. Siempre vamos a la cantina al mediodía.
Аз си търся работно място. Es--- b------- t------. Estoy buscando trabajo.
Вече една година съм безработен. Ll--- u- a-- y- s-- t------. Llevo un año ya sin trabajo.
В тази страна има много безработни. Ha- d--------- d----------- e- e--- p---. Hay demasiados desempleados en este país.

Паметта се нуждае от реч

Повечето хора помнят първия си учебен ден. Обаче не могат да си спомнят това, което е било преди това. Нямаме почти никакви спомени от първите години на живота си. Но защо е така? Защо не можем да си спомним преживяванията, които сме имали като бебета? Причината се крие в нашето развитие. Речта и паметта се развиват по едно и също време. И за да си спомни нещо, на човек му трябва реч. Т.е. той трябва да има думи за това, което преживява. Учените са провели различни изследвания с деца. По този начин, те направили интересно откритие. Веднага след като децата се научат да говорят, те забравят всичко, което ебило преди. Следователно началото на речта е също и началото на паметта. Децата научават много в първите три години от живота си. Те преживяват нови неща всеки ден. В тази възраст също са натрупали множество важни опитности. Въпреки това, всичко изчезва. Психолозите наричат това явление инфантилна амнезия. Само нещата, които децата могат да назоват остават. Автобиографичната памет запазва личните преживявания. Тя функционира като дневник. Всичко, което е важно в живота ни, се записва в него. По този начин, автобиографичната памет представлява нашата идентичност. Но нейното развитие зависи от изучаването на родния език. А ние можем да активираме своята памет само чрез речта си. Нещата, които сме научили като бебета не са съвсем изчезнали, разбира се. Те се съхраняват някъде в мозъка ни. Ние просто не можем да ги извикаме вече... - колко жалко, нали?