Разговорник

bg мога / разрешено ми е / бива   »   sk niečo smieť / môcť

73 [седемдесет и три]

мога / разрешено ми е / бива

мога / разрешено ми е / бива

73 [sedemdesiattri]

niečo smieť / môcť

Изберете как искате да видите превода:   
български словашки Играйте Повече
Можеш ли вече да караш кола? Sm-eš-u- š--érov---au-o? S---- u- š-------- a---- S-i-š u- š-f-r-v-ť a-t-? ------------------------ Smieš už šoférovať auto? 0
Можеш ли вече да пиеш алкохол? Smi-- už-p-- -l--hol? S---- u- p-- a------- S-i-š u- p-ť a-k-h-l- --------------------- Smieš už piť alkohol? 0
Можеш ли вече да пътуваш сам / сама в чужбина? S-i-š------ť --- -o --h-a--čia? S---- u- í-- s-- d- z---------- S-i-š u- í-ť s-m d- z-h-a-i-i-? ------------------------------- Smieš už ísť sám do zahraničia? 0
мога / разрешено ми е / бива s-ieť, ---ť s----- m--- s-i-ť- m-c- ----------- smieť, môcť 0
Може ли да пушим тук? M--em- -u-f-j--ť? M----- t- f------ M-ž-m- t- f-j-i-? ----------------- Môžeme tu fajčiť? 0
Може ли да се пуши тук? M-že s- -u -a--i-? M--- s- t- f------ M-ž- s- t- f-j-i-? ------------------ Môže sa tu fajčiť? 0
Може ли да се плаща с кредитна карта? M--e -- tu----t---k-e--t-ou-ka-tou? M--- s- t- p----- k-------- k------ M-ž- s- t- p-a-i- k-e-i-n-u k-r-o-? ----------------------------------- Môže sa tu platiť kreditnou kartou? 0
Може ли да се плаща с чек? Mô-- -- -- pla-iť še---? M--- s- t- p----- š----- M-ž- s- t- p-a-i- š-k-m- ------------------------ Môže sa tu platiť šekom? 0
Може ли да се плаща само в брой? M--e -a--ap---iť ----v-h-t--osti? M--- s- z------- l-- v h--------- M-ž- s- z-p-a-i- l-n v h-t-v-s-i- --------------------------------- Môže sa zaplatiť len v hotovosti? 0
Може ли да се обадя по телефона? M-ž-m-si --n-z----ef-novať? M---- s- l-- z------------- M-ž-m s- l-n z-t-l-f-n-v-ť- --------------------------- Môžem si len zatelefonovať? 0
Може ли да попитам нещо? Môž-m s----n---e-- -p--ať? M---- s- l-- n---- s------ M-ž-m s- l-n n-e-o s-ý-a-? -------------------------- Môžem sa len niečo spýtať? 0
Може ли да кажа нещо? Môže- -en-ni-č---o-ed-ť? M---- l-- n---- p------- M-ž-m l-n n-e-o p-v-d-ť- ------------------------ Môžem len niečo povedať? 0
Той не може да спи в парка. Nesmi- sp-- -------. N----- s--- v p----- N-s-i- s-a- v p-r-u- -------------------- Nesmie spať v parku. 0
Той не може да спи в колата. Ne--ie s----v-au-e. N----- s--- v a---- N-s-i- s-a- v a-t-. ------------------- Nesmie spať v aute. 0
Той не може да спи на гарата. Ne-mi--s-ať--a--t--i-i. N----- s--- n- s------- N-s-i- s-a- n- s-a-i-i- ----------------------- Nesmie spať na stanici. 0
Може ли да седнем? S-i--e s- -a---ť? S----- s- s------ S-i-m- s- s-d-ú-? ----------------- Smieme si sadnúť? 0
Може ли менюто? Môž-te n-m ---niesť -edáln--l-stok? M----- n-- p------- j------ l------ M-ž-t- n-m p-i-i-s- j-d-l-y l-s-o-? ----------------------------------- Môžete nám priniesť jedálny lístok? 0
Може ли да платим поотделно? M-ž-me p--ti- ----š-? M----- p----- z------ M-ž-m- p-a-i- z-l-š-? --------------------- Môžeme platiť zvlášť? 0

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

Как мозъкът научава нови думи

Когато учим непознати думи, мозъкът ни запаметява ново съдържание. Заучаването става само чрез постоянно повтаряне. Колко добре нашият мозък запаметява думите зависи от множество фактори. Но най-важното е редовно да преговаряме научената лексика. Само думите, които използваме или пишем често се запаметяват. Може да се каже, че тези думи се архивират като изображения. Този принцип на обучение също важи и при маймуните. Маймуните могат да се научат да "четат" думи, ако ги виждат достатъчно често. Въпреки, че не разбират думите, те ги разпознават по тяхната форма. За да говорим свободно даден език, ние се нуждаем от много думи. Затова речниковият ни запас трябва да бъде добре организиран. Защото паметта ни функционира като архив. За да намери думата бързо, тя трябва да знае къде да търси. Затова е по-добре думите да се учат в определен контекст. Тогава мозъкът ни винаги ще бъде в състояние да отвори правилния "файл". Но дори и това, което сме научили добре може да бъде забравено. В този случай, информацията се премества от активната в пасивната памет. Чрез забравянето ние се освобождаваме от ненужните знания. По този начин мозъкът ни прави място за нови и по-важни неща. Следователно е важно да активираме своите знания регулярно. Но информацията, която е в пасивната памет не се губи завинаги. Когато видим една забравена дума, ние си я припомняме отново. Вторият път научаваме по-бързо вече наученото. Човек, който иска да разшири речника си също трябва да разшири своите хобита. Защото всеки от нас има определени интереси. Ето защо, ние обикновено сме заети с едни и същи неща. Но езикът се състои от много различни семантични полета. Човек, който се интересува от политика понякога също трябва да чете и спортните вестници!