Разговорник

bg Прилагателни 2   »   sk Prídavné mená 2

79 [седемдесет и девет]

Прилагателни 2

Прилагателни 2

79 [sedemdesiatdeväť]

Prídavné mená 2

Изберете как искате да видите превода:   
български словашки Играйте Повече
Облечена съм в синя рокля. Má--n- s--e m-d-é -a-y. M-- n- s--- m---- š---- M-m n- s-b- m-d-é š-t-. ----------------------- Mám na sebe modré šaty. 0
Облечена съм в червена рокля. M-- ----eb--če----é š-ty. M-- n- s--- č------ š---- M-m n- s-b- č-r-e-é š-t-. ------------------------- Mám na sebe červené šaty. 0
Облечена съм в зелена рокля. M-- na-s--e -e-en- ----. M-- n- s--- z----- š---- M-m n- s-b- z-l-n- š-t-. ------------------------ Mám na sebe zelené šaty. 0
Аз купувам черна чанта. K-p-m --ernu -----. K---- č----- t----- K-p-m č-e-n- t-š-u- ------------------- Kúpim čiernu tašku. 0
Аз купувам кафява чанта. K-p-m--nedú tašku. K---- h---- t----- K-p-m h-e-ú t-š-u- ------------------ Kúpim hnedú tašku. 0
Аз купувам бяла чанта. Kú-i- --e-- t----. K---- b---- t----- K-p-m b-e-u t-š-u- ------------------ Kúpim bielu tašku. 0
Имам нужда от нова кола. Po-reb-j-m -----a---. P--------- n--- a---- P-t-e-u-e- n-v- a-t-. --------------------- Potrebujem nové auto. 0
Имам нужда от бърза кола. P-t---u-em --c--- au-o. P--------- r----- a---- P-t-e-u-e- r-c-l- a-t-. ----------------------- Potrebujem rýchle auto. 0
Имам нужда от удобна кола. Po---bu--m--ohod--- -u--. P--------- p------- a---- P-t-e-u-e- p-h-d-n- a-t-. ------------------------- Potrebujem pohodlné auto. 0
Горе живее една възрастна жена. T-- hore --va --a---žena. T-- h--- b--- s---- ž---- T-m h-r- b-v- s-a-á ž-n-. ------------------------- Tam hore býva stará žena. 0
Горе живее една дебела жена. Ta--hore bý---tls-- ž-n-. T-- h--- b--- t---- ž---- T-m h-r- b-v- t-s-á ž-n-. ------------------------- Tam hore býva tlstá žena. 0
Долу живее една любопитна жена. Tam -ol- bý-a-zve--v- žena. T-- d--- b--- z------ ž---- T-m d-l- b-v- z-e-a-á ž-n-. --------------------------- Tam dole býva zvedavá žena. 0
Гостите ни бяха приятни хора. N--- h-stia -oli-mi---ľ-d-a. N--- h----- b--- m--- ľ----- N-š- h-s-i- b-l- m-l- ľ-d-a- ---------------------------- Naši hostia boli milí ľudia. 0
Гостите ни бяха учтиви хора. Na---h--tia-b-li z---r-l--ľ---a. N--- h----- b--- z------- ľ----- N-š- h-s-i- b-l- z-v-r-l- ľ-d-a- -------------------------------- Naši hostia boli zdvorilí ľudia. 0
Гостите ни бяха интересни хора. Na---h-s-i---o---za-j--aví ľ--ia. N--- h----- b--- z-------- ľ----- N-š- h-s-i- b-l- z-u-í-a-í ľ-d-a- --------------------------------- Naši hostia boli zaujímaví ľudia. 0
Аз имам мили деца. Má--mi-é d--i. M-- m--- d---- M-m m-l- d-t-. -------------- Mám milé deti. 0
Но съседите имат нахални деца. Ale s--edi- m--ú dr----eti. A-- s------ m--- d--- d---- A-e s-s-d-a m-j- d-z- d-t-. --------------------------- Ale susedia majú drzé deti. 0
Вашите деца послушни ли са? S--v-še d--i-posl--n-? S- v--- d--- p-------- S- v-š- d-t- p-s-u-n-? ---------------------- Sú vaše deti poslušné? 0

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

Един език, много разновидности

Дори ако говорим само един език, ние говорим много езици. Защото никой език не е самостойна система. Всеки език има много различни измерения. Езикът е жива система. Говорещият винаги се ориентира към своя партньор в разговора. Затова, езикът, на който хората говорят варира. Тези вариации се проявяват в различни форми. Например, всеки език си има история. Той се е променял и ще продължи да се променя. Това може да бъде различено във факта, че старите хора говорят по-различно от младите. Има и различни диалекти в повечето езици. Въпреки това, много носители на диалекти могат да се адаптират към околната си среда. В някои ситуации те говорят на книжовния език. Различните социални групи също имат различни езици. Младежкият език или жаргонът на ловците са примери за това. Повечето хора говорят по различни начини на работното място и вкъщи. Мнозина също така използват професионален жаргон на работа. Различията се появяват както в говоримия, така и в писмения език. Говоримият език е обикновено много по-прост, отколкото писменият. Разликата може да бъде доста голяма. Такъв е случаят, когато писмените езици не се променят дълго време. Тогава на говорещите се налага най-напред да се научат да използват езика в писмена форма,. Езикът на жените и мъжете също често се различава. Тази разлика не е толкова голяма в западните общества. Но има страни, в които жените говорят много по- различно, отколкото мъжете. В някои култури, учтивостта има своя собствена езикова форма. Следователно, говоренето изобщо не е толкова лесно! Трябва да обръщаме внимание на много и различни неща едновременно...