Разговорник

bg Притежателни местоимения 2   »   mk Присвојни заменки 2

67 [шейсет и седем]

Притежателни местоимения 2

Притежателни местоимения 2

67 [шеесет и седум]

67 [shyeyesyet i syedoom]

Присвојни заменки 2

[Prisvoјni zamyenki 2]

Изберете как искате да видите превода:   
български македонски Играйте Повече
Очила очи-а очила о-и-а ----- очила 0
o--i-a ochila o-h-l- ------ ochila
Той забрави своите очила / очилата си. То- ги-заб--------ои-е -----. Тој ги заборави своите очила. Т-ј г- з-б-р-в- с-о-т- о-и-а- ----------------------------- Тој ги заборави своите очила. 0
T-ј---i----o-avi-----tye---hi--. Toј gui zaboravi svoitye ochila. T-ј g-i z-b-r-v- s-o-t-e o-h-l-. -------------------------------- Toј gui zaboravi svoitye ochila.
Къде ли са неговите очила / очилата му? К-д--с- -е-о-и-е очи-а? Каде се неговите очила? К-д- с- н-г-в-т- о-и-а- ----------------------- Каде се неговите очила? 0
K--y---y- -yeg--vitye-------? Kadye sye nyeguovitye ochila? K-d-e s-e n-e-u-v-t-e o-h-l-? ----------------------------- Kadye sye nyeguovitye ochila?
Часовник час-в-ик часовник ч-с-в-и- -------- часовник 0
c--so---k chasovnik c-a-o-n-k --------- chasovnik
Неговият часовник / часовникът му е повреден. Не-о--от ч-с---ик - ---и-а-. Неговиот часовник е расипан. Н-г-в-о- ч-с-в-и- е р-с-п-н- ---------------------------- Неговиот часовник е расипан. 0
Nyeg--v--------o-ni- ye-----p--. Nyeguoviot chasovnik ye rasipan. N-e-u-v-o- c-a-o-n-k y- r-s-p-n- -------------------------------- Nyeguoviot chasovnik ye rasipan.
Часовникът виси на стената. Ч---внико--е-----че---- ѕ---т. Часовникот е закачен на ѕидот. Ч-с-в-и-о- е з-к-ч-н н- ѕ-д-т- ------------------------------ Часовникот е закачен на ѕидот. 0
C-a--v---ot ---zakach-e--na -z-d--. Chasovnikot ye zakachyen na dzidot. C-a-o-n-k-t y- z-k-c-y-n n- d-i-o-. ----------------------------------- Chasovnikot ye zakachyen na dzidot.
Паспорт пасош пасош п-с-ш ----- пасош 0
p--osh pasosh p-s-s- ------ pasosh
Той загуби своя паспорт / паспорта си. То- г--з-г-би својо----с--. Тој го загуби својот пасош. Т-ј г- з-г-б- с-о-о- п-с-ш- --------------------------- Тој го загуби својот пасош. 0
To- --- -------i ---јo- -a-os-. Toј guo zaguoobi svoјot pasosh. T-ј g-o z-g-o-b- s-o-o- p-s-s-. ------------------------------- Toј guo zaguoobi svoјot pasosh.
Къде ли е неговият паспорт / паспортът му? Каде ----г-виот-пас--? Каде е неговиот пасош? К-д- е н-г-в-о- п-с-ш- ---------------------- Каде е неговиот пасош? 0
Ka--- y--n-egu-viot -asosh? Kadye ye nyeguoviot pasosh? K-d-e y- n-e-u-v-o- p-s-s-? --------------------------- Kadye ye nyeguoviot pasosh?
те – техен / свои / си т---–-н-в-н тие – нивен т-е – н-в-н ----------- тие – нивен 0
t-ye - n-vyen tiye – nivyen t-y- – n-v-e- ------------- tiye – nivyen
Децата не могат да намерят своите родители / родителите си. Д-цат- н- --ж-- -а -и-нај-а--св---- род-----. Децата не можат да ги најдат своите родители. Д-ц-т- н- м-ж-т д- г- н-ј-а- с-о-т- р-д-т-л-. --------------------------------------------- Децата не можат да ги најдат своите родители. 0
Dy---ata-nye m--a- da-gui -a-dat--vo--ye ro-it-eli. Dyetzata nye moʐat da gui naјdat svoitye rodityeli. D-e-z-t- n-e m-ʐ-t d- g-i n-ј-a- s-o-t-e r-d-t-e-i- --------------------------------------------------- Dyetzata nye moʐat da gui naјdat svoitye rodityeli.
Но ей там техните родители / родителите им идват! Ама еве--и --аѓ-а- нивни---р--ите--! Ама еве ги доаѓаат нивните родители! А-а е-е г- д-а-а-т н-в-и-е р-д-т-л-! ------------------------------------ Ама еве ги доаѓаат нивните родители! 0
Ama---v-e-g---do--a-t --vni--e r---t--li! Ama yevye gui doaѓaat nivnitye rodityeli! A-a y-v-e g-i d-a-a-t n-v-i-y- r-d-t-e-i- ----------------------------------------- Ama yevye gui doaѓaat nivnitye rodityeli!
Вие – Ваш / Ви Вие-– Ваш Вие – Ваш В-е – В-ш --------- Вие – Ваш 0
Viye – -ash Viye – Vash V-y- – V-s- ----------- Viye – Vash
Как беше Вашето пътуване / пътуването Ви, господин Мюлер? Ка-во ---е В-шето --т-в-њ-- -о--од----Милер? Какво беше Вашето патување, господине Милер? К-к-о б-ш- В-ш-т- п-т-в-њ-, г-с-о-и-е М-л-р- -------------------------------------------- Какво беше Вашето патување, господине Милер? 0
K---- by---ye-Va--y--o ---oo--њ-e,-gu---o-in-e M-lye-? Kakvo byeshye Vashyeto patoovaњye, guospodinye Milyer? K-k-o b-e-h-e V-s-y-t- p-t-o-a-y-, g-o-p-d-n-e M-l-e-? ------------------------------------------------------ Kakvo byeshye Vashyeto patoovaњye, guospodinye Milyer?
Къде е Вашата жена / жена Ви, господин Мюлер? К--- е --ша-а--о-ру--- -оспо-и-е Мил-р? Каде е Вашата сопруга, господине Милер? К-д- е В-ш-т- с-п-у-а- г-с-о-и-е М-л-р- --------------------------------------- Каде е Вашата сопруга, господине Милер? 0
K-dye--- Vas---- s---o--u-, g-o--o-i--e--i-ye-? Kadye ye Vashata soproogua, guospodinye Milyer? K-d-e y- V-s-a-a s-p-o-g-a- g-o-p-d-n-e M-l-e-? ----------------------------------------------- Kadye ye Vashata soproogua, guospodinye Milyer?
Вие – Ваш / Ви Ви--- --ш Вие – Ваш В-е – В-ш --------- Вие – Ваш 0
Vi-e----ash Viye – Vash V-y- – V-s- ----------- Viye – Vash
Как беше Вашето пътуване / пътуването Ви, госпожо Шмит? Как-о беш---а-ето-----вањ-- -оспоѓо Шмит? Какво беше Вашето патување, госпоѓо Шмит? К-к-о б-ш- В-ш-т- п-т-в-њ-, г-с-о-о Ш-и-? ----------------------------------------- Какво беше Вашето патување, госпоѓо Шмит? 0
K-kvo----s-ye Va-----o--a--o-aњ--,-guospoѓ--Shm--? Kakvo byeshye Vashyeto patoovaњye, guospoѓo Shmit? K-k-o b-e-h-e V-s-y-t- p-t-o-a-y-, g-o-p-ѓ- S-m-t- -------------------------------------------------- Kakvo byeshye Vashyeto patoovaњye, guospoѓo Shmit?
Къде е Вашият мъж / мъжът Ви, госпожо Шмит? К--е е В-шио- --пр--,--о--о-- -мит? Каде е Вашиот сопруг, госпоѓо Шмит? К-д- е В-ш-о- с-п-у-, г-с-о-о Ш-и-? ----------------------------------- Каде е Вашиот сопруг, госпоѓо Шмит? 0
Kadye--e-V----ot so---ogu, -uosp----Shmit? Kadye ye Vashiot soproogu, guospoѓo Shmit? K-d-e y- V-s-i-t s-p-o-g-, g-o-p-ѓ- S-m-t- ------------------------------------------ Kadye ye Vashiot soproogu, guospoѓo Shmit?

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

Генетична мутация прави говоренето възможно

Човекът е единственото живо същество на Земята, което може да говори. Това го отличава от животните и растенията. Разбира се, животните и растенията също общуват помежду си. Въпреки това, те не говорят сложен сричков език. Но защо човека може да говори? Някои физически характеристики са необходими, за да се случи това. Тези физически характеристики се откриват само при хората. Но все пак, това не означава непременно, че човек сам ги е развил. В еволюционната история нищо не се случва без причина. Някъде в този процес човекът започнал да говори. Ние все още не знаем кога точно се е случило това. Но нещо трябва да се е случило, което е дало реч на човека. Изследователите смятат, че за това е отговорна генетичната мутация. Антрополозите са сравнили генетичния материал на различни живи същества. Добре известно е, че специален ген влияе на речта. Хората, при които той е повреден имат проблеми с говора. Те не могат да се изразяват добре и им е трудно да разбират думите. Този ген е изследван при хора, маймуни и мишки. Той е много подобен при хората и шимпанзетата. Могат да бъдат идентифицирани само две малки разлики. Но тези разлики се проявяват в мозъка. В комбинация с други гени, те влияят на някои мозъчни дейности. По този начин хората могат да говорят, докато маймуните не могат. Въпреки това, загадката на човешкия език все още не е разгадана. Защото само генетичната мутация не е достатъчна, за да се появи речта. Изследователите имплантирали човешкия вариант на гена в мишки. Но това не ги направило способни да говорят... Само предизвикало огромна какафония от писукания!