Разговорник

bg Частите на тялото   »   mk Делови на телото

58 [петдесет и осем]

Частите на тялото

Частите на тялото

58 [педесет и осум]

58 [pyedyesyet i osoom]

Делови на телото

[Dyelovi na tyeloto]

Изберете как искате да видите превода:   
български македонски Играйте Повече
Аз рисувам човек. Ј---ц-там чов--. Јас цртам човек. Ј-с ц-т-м ч-в-к- ---------------- Јас цртам човек. 0
Ј-- t--ta--ch---e-. Јas tzrtam chovyek. Ј-s t-r-a- c-o-y-k- ------------------- Јas tzrtam chovyek.
Първо главата. Н-јпр-о--л-ва-а. Најпрво главата. Н-ј-р-о г-а-а-а- ---------------- Најпрво главата. 0
N---r-- gu--v-t-. Naјprvo gulavata. N-ј-r-o g-l-v-t-. ----------------- Naјprvo gulavata.
Човекът носи шапка. Ч--е--т---с---д-н ш--ир. Човекот носи еден шешир. Ч-в-к-т н-с- е-е- ш-ш-р- ------------------------ Човекот носи еден шешир. 0
C----ek------i ye--------es--r. Chovyekot nosi yedyen shyeshir. C-o-y-k-t n-s- y-d-e- s-y-s-i-. ------------------------------- Chovyekot nosi yedyen shyeshir.
Косата му не се вижда. К-с-та-н- му--- --е--. Косата не му се гледа. К-с-т- н- м- с- г-е-а- ---------------------- Косата не му се гледа. 0
K-sat- --e-mo- -y- g-----a. Kosata nye moo sye gulyeda. K-s-t- n-e m-o s-e g-l-e-a- --------------------------- Kosata nye moo sye gulyeda.
И ушите му не се виждат. Ушит--и-т- -а---------с- г--д---. Ушите исто така не му се гледаат. У-и-е и-т- т-к- н- м- с- г-е-а-т- --------------------------------- Ушите исто така не му се гледаат. 0
O--h-t-- ---- tak---y- m-o --e--u--e-aat. Ooshitye isto taka nye moo sye gulyedaat. O-s-i-y- i-t- t-k- n-e m-o s-e g-l-e-a-t- ----------------------------------------- Ooshitye isto taka nye moo sye gulyedaat.
Гърбът му също не се вижда. Г--о--исто -ака ----у -- -ле-а. Грбот исто така не му се гледа. Г-б-т и-т- т-к- н- м- с- г-е-а- ------------------------------- Грбот исто така не му се гледа. 0
Gu-b-t ---o-ta-- ny- moo-sy- -ulye--. Gurbot isto taka nye moo sye gulyeda. G-r-o- i-t- t-k- n-e m-o s-e g-l-e-a- ------------------------------------- Gurbot isto taka nye moo sye gulyeda.
Рисувам очите и устата. Г--ц-т-м---и-е - ---а--. Ги цртам очите и устата. Г- ц-т-м о-и-е и у-т-т-. ------------------------ Ги цртам очите и устата. 0
G-- tzrt-----hity- --oost-t-. Gui tzrtam ochitye i oostata. G-i t-r-a- o-h-t-e i o-s-a-a- ----------------------------- Gui tzrtam ochitye i oostata.
Човекът танцува и се смее. Чо---от---н-----и с- ---е. Човекот танцува и се смее. Ч-в-к-т т-н-у-а и с- с-е-. -------------------------- Човекот танцува и се смее. 0
C-o-yek------t-oov--i---e---y--e. Chovyekot tantzoova i sye smyeye. C-o-y-k-t t-n-z-o-a i s-e s-y-y-. --------------------------------- Chovyekot tantzoova i sye smyeye.
Човекът има дълъг нос. Ч-в--от --а--ол----с. Човекот има долг нос. Ч-в-к-т и-а д-л- н-с- --------------------- Човекот има долг нос. 0
Ch-v--kot--ma dolgu nos. Chovyekot ima dolgu nos. C-o-y-k-t i-a d-l-u n-s- ------------------------ Chovyekot ima dolgu nos.
Той носи пръчка в ръцете си. Т-ј во-рац-т--носи----н -т--. Тој во рацете носи еден стап. Т-ј в- р-ц-т- н-с- е-е- с-а-. ----------------------------- Тој во рацете носи еден стап. 0
T-ј-v- -atz--t-e ---i -ed-en st-p. Toј vo ratzyetye nosi yedyen stap. T-ј v- r-t-y-t-e n-s- y-d-e- s-a-. ---------------------------------- Toј vo ratzyetye nosi yedyen stap.
Носи и шал около врата си. Т----колу вра--т но-и-исто ---а - --ен---л. Тој околу вратот носи исто така и еден шал. Т-ј о-о-у в-а-о- н-с- и-т- т-к- и е-е- ш-л- ------------------------------------------- Тој околу вратот носи исто така и еден шал. 0
T-ј-o----o -ra-o---os--i-t- -aka --ye-y-----al. Toј okoloo vratot nosi isto taka i yedyen shal. T-ј o-o-o- v-a-o- n-s- i-t- t-k- i y-d-e- s-a-. ----------------------------------------------- Toј okoloo vratot nosi isto taka i yedyen shal.
Зима е и е студено. З-ма --- ст-д-но--. Зима е и студено е. З-м- е и с-у-е-о е- ------------------- Зима е и студено е. 0
Zim- -e i--t-ody-no --. Zima ye i stoodyeno ye. Z-m- y- i s-o-d-e-o y-. ----------------------- Zima ye i stoodyeno ye.
Ръцете му са силни. Рацет---е---л-и. Рацете се силни. Р-ц-т- с- с-л-и- ---------------- Рацете се силни. 0
R-t--e-ye---e si--i. Ratzyetye sye silni. R-t-y-t-e s-e s-l-i- -------------------- Ratzyetye sye silni.
И краката му са силни. Ноз-т- -----т----с- с-лн-. Нозете исто така се силни. Н-з-т- и-т- т-к- с- с-л-и- -------------------------- Нозете исто така се силни. 0
No-----e ---- --ka-s-e s-ln-. Nozyetye isto taka sye silni. N-z-e-y- i-t- t-k- s-e s-l-i- ----------------------------- Nozyetye isto taka sye silni.
Човекът е от сняг. Чо-екот-е -д-с--г. Човекот е од снег. Ч-в-к-т е о- с-е-. ------------------ Човекот е од снег. 0
Chov---ot-y--o--snye-u. Chovyekot ye od snyegu. C-o-y-k-t y- o- s-y-g-. ----------------------- Chovyekot ye od snyegu.
Той не носи панталон и палто. Тој-н- --си-п--т-л--и-и м-нт--. Тој не носи панталони и мантил. Т-ј н- н-с- п-н-а-о-и и м-н-и-. ------------------------------- Тој не носи панталони и мантил. 0
Toј -ye n--- pant-loni------til. Toј nye nosi pantaloni i mantil. T-ј n-e n-s- p-n-a-o-i i m-n-i-. -------------------------------- Toј nye nosi pantaloni i mantil.
Но не му е студено. Н-------о------е -мр-н-в-. Но човекот не се смрзнува. Н- ч-в-к-т н- с- с-р-н-в-. -------------------------- Но човекот не се смрзнува. 0
No -h-vy-k-t -ye sy- sm-z-o---. No chovyekot nye sye smrznoova. N- c-o-y-k-t n-e s-e s-r-n-o-a- ------------------------------- No chovyekot nye sye smrznoova.
Той е снежен човек. То--- -н---о. Тоа е снешко. Т-а е с-е-к-. ------------- Тоа е снешко. 0
Toa-ye--n-es-ko. Toa ye snyeshko. T-a y- s-y-s-k-. ---------------- Toa ye snyeshko.

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

Езикът на нашите предци

Съвременни езици могат да бъдат анализирани от езиковедите. Различни методи се използват за тази цел. Но как са говорели хората преди хиляди години? Много по- трудно е да се отговори на този въпрос. Въпреки това, учените са прекарали години в изследване на този въпрос. Те искали да изследват как хората са говорили някога. За да извършат това, те се опитали да възстановят древните форми на речта. Американски учени направили вълнуващо откритие. Те анализирали повече от 2000 езика. По-специално, анализирали структурата на изреченията в езиците. Резултатите от тяхното изследване били много интересни. Около половината от езиците имат S-O-V структура на изречението. Тоест, последователността на частите на изреченията в тях е подлог, допълнение и сказуемо. Повече от 700 езика следват модела S-V-О. И около 160 езика работят по системата V-S-O. Само около 40 езика използват V-O-S модела. 120 езика представляват хибриди. От друга страна, O-V-S и O-S-V са подчертано редки системи. По-голямата част от изследваните езици използват принципа S-O-V. Персийският, японският и турският са някои примери. Повечето живи езици следват модела S-V-O, обаче. Този тип структура на изречението доминира в Индо-европейското езиковосемейство днес. Изследователите смятат, че моделът S-O-V е бил използван по-рано. Всички езици са базирани на тази система . Но по-късно езиците започнали да се разграничават. Все още не знаем как е станало това. Въпреки това, за промяната в структурата на изречението трябва да е имало причина. Тъй като в еволюцията, само това, което има предимства надделява...