Разговорник

bg Подчинени изречения с че 1   »   mk Споредни реченици со дека 1

91 [деветдесет и едно]

Подчинени изречения с че 1

Подчинени изречения с че 1

91 [деведесет и еден]

91 [dyevyedyesyet i yedyen]

Споредни реченици со дека 1

[Sporyedni ryechyenitzi so dyeka 1]

Изберете как искате да видите превода:   
български македонски Играйте Повече
Времето утре може би ще е по-хубаво. Вр---т---тр---о-еби-ќ--би---по--бро. В------ у--- м----- ќ- б--- п------- В-е-е-о у-р- м-ж-б- ќ- б-д- п-д-б-о- ------------------------------------ Времето утре можеби ќе биде подобро. 0
Vr--m-et- ----y- ---yeb- k-y- -i--- ---o-r-. V-------- o----- m------ k--- b---- p------- V-y-m-e-o o-t-y- m-ʐ-e-i k-y- b-d-e p-d-b-o- -------------------------------------------- Vryemyeto ootrye moʐyebi kjye bidye podobro.
Откъде знаете това? Од к--- го-з----е-то-? О- к--- г- з----- т--- О- к-д- г- з-а-т- т-а- ---------------------- Од каде го знаете тоа? 0
O- --d-- --o--nayet-e t--? O- k---- g-- z------- t--- O- k-d-e g-o z-a-e-y- t-a- -------------------------- Od kadye guo znayetye toa?
Надявам се, че ще е по-хубаво. С- н-дева------а--е бид--подоб--. С- н------- д--- ќ- б--- п------- С- н-д-в-м- д-к- ќ- б-д- п-д-б-о- --------------------------------- Се надевам, дека ќе биде подобро. 0
S-- na--evam,-d--k- k-ye-b------odo---. S-- n-------- d---- k--- b---- p------- S-e n-d-e-a-, d-e-a k-y- b-d-e p-d-b-o- --------------------------------------- Sye nadyevam, dyeka kjye bidye podobro.
Той непременно ще дойде. Т-- -е дој-е -осе-а ---ур--. Т-- ќ- д---- с----- с------- Т-ј ќ- д-ј-е с-с-м- с-г-р-о- ---------------------------- Тој ќе дојде сосема сигурно. 0
T-- -jye--oј--e---sye-a-sig-o-r-o. T-- k--- d----- s------ s--------- T-ј k-y- d-ј-y- s-s-e-a s-g-o-r-o- ---------------------------------- Toј kjye doјdye sosyema siguoorno.
Сигурно ли е? Сиг-рн--ли е ---? С------ л- е т--- С-г-р-о л- е т-а- ----------------- Сигурно ли е тоа? 0
S-g--o-----i--- toa? S-------- l- y- t--- S-g-o-r-o l- y- t-a- -------------------- Siguoorno li ye toa?
Зная, че ще дойде. Јас -н-м,---ка--о- -е д-ј--. Ј-- з---- д--- т-- ќ- д----- Ј-с з-а-, д-к- т-ј ќ- д-ј-е- ---------------------------- Јас знам, дека тој ќе дојде. 0
Ј-s-----, ----a -----j-----ј-y-. Ј-- z---- d---- t-- k--- d------ Ј-s z-a-, d-e-a t-ј k-y- d-ј-y-. -------------------------------- Јas znam, dyeka toј kjye doјdye.
Той непременно ще звънне. Тој--иг-р-- ќ--с- ја-и. Т-- с------ ќ- с- ј---- Т-ј с-г-р-о ќ- с- ј-в-. ----------------------- Тој сигурно ќе се јави. 0
T-- --g---r-- kjye---e -a-i. T-- s-------- k--- s-- ј---- T-ј s-g-o-r-o k-y- s-e ј-v-. ---------------------------- Toј siguoorno kjye sye јavi.
Наистина ли? На--сти--? Н--------- Н-в-с-и-а- ---------- Навистина? 0
Nav--tin-? N--------- N-v-s-i-a- ---------- Navistina?
Мисля, че ще звънне. М-с---,-дека-т-ј-ќе с- --ви. М------ д--- т-- ќ- с- ј---- М-с-а-, д-к- т-ј ќ- с- ј-в-. ---------------------------- Мислам, дека тој ќе се јави. 0
Mi----- d---a--oј --y- s-e ј-vi. M------ d---- t-- k--- s-- ј---- M-s-a-, d-e-a t-ј k-y- s-e ј-v-. -------------------------------- Mislam, dyeka toј kjye sye јavi.
Виното сигурно е старо. В----о -игу-но-- с----. В----- с------ е с----- В-н-т- с-г-р-о е с-а-о- ----------------------- Виното сигурно е старо. 0
V-no-o s----o-n--y---tar-. V----- s-------- y- s----- V-n-t- s-g-o-r-o y- s-a-o- -------------------------- Vinoto siguoorno ye staro.
Знаете ли това със сигурност? Г---нае-- ли---- с- с-г-рнос-? Г- з----- л- т-- с- с--------- Г- з-а-т- л- т-а с- с-г-р-о-т- ------------------------------ Го знаете ли тоа со сигурност? 0
G---zn-y-tye li-toa--- ---u-orn---? G-- z------- l- t-- s- s----------- G-o z-a-e-y- l- t-a s- s-g-o-r-o-t- ----------------------------------- Guo znayetye li toa so siguoornost?
Предполагам, че е старо. П--тпост--ува-,-дека-- -та--. П-------------- д--- е с----- П-е-п-с-а-у-а-, д-к- е с-а-о- ----------------------------- Претпоставувам, дека е старо. 0
Pryet-o-tavoo--m---y-ka--e --a-o. P---------------- d---- y- s----- P-y-t-o-t-v-o-a-, d-e-a y- s-a-o- --------------------------------- Pryetpostavoovam, dyeka ye staro.
Нашият шеф изглежда добре. Н---о- --ф --глед--добр-. Н----- ш-- и------ д----- Н-ш-о- ш-ф и-г-е-а д-б-о- ------------------------- Нашиот шеф изгледа добро. 0
Nashiot-s-y-----gul--da--o-r-. N------ s---- i-------- d----- N-s-i-t s-y-f i-g-l-e-a d-b-o- ------------------------------ Nashiot shyef izgulyeda dobro.
Намирате ли? Мисл-те? М------- М-с-и-е- -------- Мислите? 0
M-sl-t--? M-------- M-s-i-y-? --------- Mislitye?
Намирам, че изглежда дори много добре. М--лам- -ек--т----з-ле-а дури --о-- д-бро. М------ д--- т-- и------ д--- м---- д----- М-с-а-, д-к- т-ј и-г-е-а д-р- м-о-у д-б-о- ------------------------------------------ Мислам, дека тој изгледа дури многу добро. 0
M-slam---------o- ----l---a-door--m-o-uo- -ob--. M------ d---- t-- i-------- d---- m------ d----- M-s-a-, d-e-a t-ј i-g-l-e-a d-o-i m-o-u-o d-b-o- ------------------------------------------------ Mislam, dyeka toј izgulyeda doori mnoguoo dobro.
Шефът определено има приятелка. Ш-------г--н--и-а д----к-. Ш---- с------ и-- д------- Ш-ф-т с-г-р-о и-а д-в-ј-а- -------------------------- Шефот сигурно има девојка. 0
S-yefot si-u--r-o im- -y-vo-k-. S------ s-------- i-- d-------- S-y-f-t s-g-o-r-o i-a d-e-o-k-. ------------------------------- Shyefot siguoorno ima dyevoјka.
Наистина ли мислите така? В--у--те -- н--и--ина? В------- л- н--------- В-р-в-т- л- н-в-с-и-а- ---------------------- Верувате ли навистина? 0
V-e--o-------- n--is--na? V---------- l- n--------- V-e-o-v-t-e l- n-v-s-i-a- ------------------------- Vyeroovatye li navistina?
Твърде възможно е да има приятелка. С----- --м-ж--- -е-- т-ј и-а--е--јка. С----- е м----- д--- т-- и-- д------- С-с-м- е м-ж-о- д-к- т-ј и-а д-в-ј-а- ------------------------------------- Сосема е можно, дека тој има девојка. 0
S--y-m- -- m-ʐn----yeka toј i-- --e--ј-a. S------ y- m----- d---- t-- i-- d-------- S-s-e-a y- m-ʐ-o- d-e-a t-ј i-a d-e-o-k-. ----------------------------------------- Sosyema ye moʐno, dyeka toј ima dyevoјka.

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

Испанският език

Испанският език спада към световните езици. Той е роден език на повече от 380 милиона души. Освен това, има много хора, които го говорят като втори език. Това прави испанският един от най-важните езици на планетата. Той е и най -големият от всички Романски езици. Испаноговорящите наричат езика си Español или Castellano. Терминът Кастелано разкрива произхода на испанския език. Той се е развил от народния език, говорен в района на Кастилия. Повечето испанци говорели Кастелано още през 16-ти век. Днес термините Español и Кастелано се използват взаимозаменяемо. Но те също така могат да имат и политическо измерение. Испанците били разпръснати от завоевания и колонизации. Испански се говори също и в Западна Африка и Филипините. Но най-много испаноезичните хората живеят в Америка. В Централна и Южна Америка, испанският е доминиращ език. Въпреки това, броят на испано-говорящите хора също се увеличава в САЩ. Около 50 милиона души в САЩ говорят испански. Това е повече, отколкото в самата Испания! Испанският в Америка е различен от европейския испански. Разлики се откриват предимно в лексиката и граматиката. В Америка, например, се използва различна форма на минало време. Има също много различия и в лексиката. Някои думи се използват само в Америка, други само в Испания. Но испанският дори не е еднакъв и в Америка. Има много различни разновидности на американския испански. След английския, испанският е най-изучаваният чужд език в света. И може да се научи сравнително бързо. Какво чакате още? - ¡Vamos!