Разговорник

bg Притежателни местоимения 1   »   mk Присвојни заменки 1

66 [шейсет и шест]

Притежателни местоимения 1

Притежателни местоимения 1

66 [шеесет и шест]

66 [shyeyesyet i shyest]

Присвојни заменки 1

[Prisvoјni zamyenki 1]

Изберете как искате да видите превода:   
български македонски Играйте Повече
аз – мой / свой / си ја--- -ој ј-- – м-- ј-с – м-ј --------- јас – мој 0
јa--– -oј ј-- – m-- ј-s – m-ј --------- јas – moј
Не мога да намеря моя ключ / своя ключ / ключа си. Н--ож----а -- --ј--- м-јо- / св-јо- ---ч. Н------ д- г- н----- м---- / с----- к---- Н-м-ж-м д- г- н-ј-а- м-ј-т / с-о-о- к-у-. ----------------------------------------- Неможам да го најдам мојот / својот клуч. 0
Nyem--a- -a---- n-јdam m-јot-/ svoјo- k--och. N------- d- g-- n----- m---- / s----- k------ N-e-o-a- d- g-o n-ј-a- m-ј-t / s-o-o- k-o-c-. --------------------------------------------- Nyemoʐam da guo naјdam moјot / svoјot klooch.
Не мога да намеря моя билет / своя билет / билета си. Нем---- д- ------да--м--о--/--в------о-ен-б----. Н------ д- г- н----- м---- / с----- в---- б----- Н-м-ж-м д- г- н-ј-а- м-ј-т / с-о-о- в-з-н б-л-т- ------------------------------------------------ Неможам да го најдам мојот / својот возен билет. 0
Nyem-----da -uo -a---m-m-јo- - -vo-ot --z-e---i-yet. N------- d- g-- n----- m---- / s----- v----- b------ N-e-o-a- d- g-o n-ј-a- m-ј-t / s-o-o- v-z-e- b-l-e-. ---------------------------------------------------- Nyemoʐam da guo naјdam moјot / svoјot vozyen bilyet.
ти – твой / свой / си т- ---в-ј т- – т--- т- – т-о- --------- ти – твој 0
ti-–-tv-ј t- – t--- t- – t-o- --------- ti – tvoј
Намери ли твоя ключ / своя ключ / ключа си? Го-н-јд--л- -во----- --ој-т-кл--? Г- н---- л- т----- / с----- к---- Г- н-ј-е л- т-о-о- / с-о-о- к-у-? --------------------------------- Го најде ли твојот / својот клуч? 0
G-- -aјd-e -- -vo--t-/--v---t------h? G-- n----- l- t----- / s----- k------ G-o n-ј-y- l- t-o-o- / s-o-o- k-o-c-? ------------------------------------- Guo naјdye li tvoјot / svoјot klooch?
Намери ли твоя билет / своя билет / билета си? Г- на--- ---т--јо- --с-ојот--о-е--биле-? Г- н---- л- т----- / с----- в---- б----- Г- н-ј-е л- т-о-о- / с-о-о- в-з-н б-л-т- ---------------------------------------- Го најде ли твојот / својот возен билет? 0
G-- ---dye-l- ---ј-t /-s--јo- vo-yen --ly-t? G-- n----- l- t----- / s----- v----- b------ G-o n-ј-y- l- t-o-o- / s-o-o- v-z-e- b-l-e-? -------------------------------------------- Guo naјdye li tvoјot / svoјot vozyen bilyet?
той – негов / му тој-- -е--в т-- – н---- т-ј – н-г-в ----------- тој – негов 0
to--- ny-g-ov t-- – n------ t-ј – n-e-u-v ------------- toј – nyeguov
Знаеш ли къде е неговият ключ / ключът му? Зн-е---и ка-е е-н-гов-о--к--ч? З---- л- к--- е н------- к---- З-а-ш л- к-д- е н-г-в-о- к-у-? ------------------------------ Знаеш ли каде е неговиот клуч? 0
Z--y-sh ----a-y- ye nyeg-o-iot ---oc-? Z------ l- k---- y- n--------- k------ Z-a-e-h l- k-d-e y- n-e-u-v-o- k-o-c-? -------------------------------------- Znayesh li kadye ye nyeguoviot klooch?
Знаеш ли къде е неговият билет / билетът му? З-а-ш -и ------ -егови-- в--е- би-ет? З---- л- к--- е н------- в---- б----- З-а-ш л- к-д- е н-г-в-о- в-з-н б-л-т- ------------------------------------- Знаеш ли каде е неговиот возен билет? 0
Zna-----li-ka----ye n---u--iot-----en bi-y--? Z------ l- k---- y- n--------- v----- b------ Z-a-e-h l- k-d-e y- n-e-u-v-o- v-z-e- b-l-e-? --------------------------------------------- Znayesh li kadye ye nyeguoviot vozyen bilyet?
тя – неин / й та--– н-јзин т-- – н----- т-а – н-ј-и- ------------ таа – нејзин 0
t-a – --e-z-n t-- – n------ t-a – n-e-z-n ------------- taa – nyeјzin
Нейните пари / парите й ги няма. Неј-ин-те пари г- -ема. Н-------- п--- г- н---- Н-ј-и-и-е п-р- г- н-м-. ----------------------- Нејзините пари ги нема. 0
N--ј--nit-e--a-i--ui-n-em-. N---------- p--- g-- n----- N-e-z-n-t-e p-r- g-i n-e-a- --------------------------- Nyeјzinitye pari gui nyema.
Нейната кредитна карта / кредитната й карта също я няма. А-и не--ината кре-и--- к-ртичка-ја не-а. А и н-------- к------- к------- ј- н---- А и н-ј-и-а-а к-е-и-н- к-р-и-к- ј- н-м-. ---------------------------------------- А и нејзината кредитна картичка ја нема. 0
A - --e-zi--t- ----d--n- --r-ic-ka--- ---ma. A i n--------- k-------- k-------- ј- n----- A i n-e-z-n-t- k-y-d-t-a k-r-i-h-a ј- n-e-a- -------------------------------------------- A i nyeјzinata kryeditna kartichka јa nyema.
ние – наш / ни ни- –-наш н-- – н-- н-е – н-ш --------- ние – наш 0
n-y----nash n--- – n--- n-y- – n-s- ----------- niye – nash
Нашият дядо / дядо ни е болен. Н-ш--- д----е-бо-е-. Н----- д--- е б----- Н-ш-о- д-д- е б-л-н- -------------------- Нашиот дедо е болен. 0
N-s-i-t----d- ye ----e-. N------ d---- y- b------ N-s-i-t d-e-o y- b-l-e-. ------------------------ Nashiot dyedo ye bolyen.
Нашата баба / баба ни е здрава. На-а-- баба---з-ра-а. Н----- б--- е з------ Н-ш-т- б-б- е з-р-в-. --------------------- Нашата баба е здрава. 0
N---at------ ye-zdr-v-. N------ b--- y- z------ N-s-a-a b-b- y- z-r-v-. ----------------------- Nashata baba ye zdrava.
вие – ваш / ви в-----в-ш в-- – в-- в-е – в-ш --------- вие – ваш 0
v----– v-sh v--- – v--- v-y- – v-s- ----------- viye – vash
Деца, къде е вашият баща / баща ви? Деца,---д----ваш-от та-к-? Д---- к--- е в----- т----- Д-ц-, к-д- е в-ш-о- т-т-о- -------------------------- Деца, каде е вашиот татко? 0
Dy----- k-d-e ye-vas--o- ta-ko? D------ k---- y- v------ t----- D-e-z-, k-d-e y- v-s-i-t t-t-o- ------------------------------- Dyetza, kadye ye vashiot tatko?
Деца, къде е вашата майка / майка ви? Д-----каде е в-ш-та-м-ј--? Д---- к--- е в----- м----- Д-ц-, к-д- е в-ш-т- м-ј-а- -------------------------- Деца, каде е вашата мајка? 0
Dye------a-y- -e--ash----m-ј-a? D------ k---- y- v------ m----- D-e-z-, k-d-e y- v-s-a-a m-ј-a- ------------------------------- Dyetza, kadye ye vashata maјka?

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

Креативният език

Днес креативността е важна черта. Всеки иска да бъде креативен. Защото креативните хора се смятат за интелигентни. Но и нашият език също трябва да бъде креативен. Някога хората се опитвали да говорят възможно най-правилно. Докато днес човек трябва да говори възможно най-творчески. Рекламата и новите медии са примери за това. Те показват как може да се играе с езика. През последните 50 години значението на креативността се е увеличило значително. Дори научните изследвания се интересуват от това явление. Психолози, педагози и философи изследват творческите процеси. Креативността се дефинира като способността да се създаде нещо ново. Така че един креативен говорител произвежда нови езикови форми. Те могат да бъдат думи или граматически структури. Чрез изучаването на творческия език, лингвистите могат да определят каксе изменя езика. Но не всеки разбира новите езикови елементи. За да се разбере креативния език е нужно знание. Човек трябва да знае как функционира езика. И също трябва да е запознат със света, в който живее говорещият. Само тогава ще може да разбере какво иска да каже той. Тийнейджърският жаргон е пример за това. Децата и младите хора винаги измислят нови термини. Възрастните често не разбират тези думи. В наши дни вече се публикуват речници, които обясняват тийнейджърския жаргон. Но обикновено само след едно поколение те са вече остарели! Въпреки това, креативният език може да се научи. Обучаващите предлагат различни курсове по него. Но най-важното правило е винаги: активирате вътрешния си глас!