Разговорник

bg Притежателни местоимения 1   »   fi Posessiivipronominit 1

66 [шейсет и шест]

Притежателни местоимения 1

Притежателни местоимения 1

66 [kuusikymmentäkuusi]

Posessiivipronominit 1

Изберете как искате да видите превода:   
български финландски Играйте Повече
аз – мой / свой / си mi---– m-nun m--- – m---- m-n- – m-n-n ------------ minä – minun 0
Не мога да намеря моя ключ / своя ключ / ключа си. E- l-y-ä -v---t-ni. E- l---- a--------- E- l-y-ä a-a-n-a-i- ------------------- En löydä avaintani. 0
Не мога да намеря моя билет / своя билет / билета си. E- ----ä-l-p--an-. E- l---- l-------- E- l-y-ä l-p-u-n-. ------------------ En löydä lippuani. 0
ти – твой / свой / си si-ä – sinun s--- – s---- s-n- – s-n-n ------------ sinä – sinun 0
Намери ли твоя ключ / своя ключ / ключа си? Lö-s-tk---------i? L------- a-------- L-y-i-k- a-a-m-s-? ------------------ Löysitkö avaimesi? 0
Намери ли твоя билет / своя билет / билета си? L-ysitkö ----u--? L------- l------- L-y-i-k- l-p-u-i- ----------------- Löysitkö lippusi? 0
той – негов / му h---- ---en h-- – h---- h-n – h-n-n ----------- hän – hänen 0
Знаеш ли къде е неговият ключ / ключът му? T-e-ä--ö --s-ä hä-en -v---e-s----? T------- m---- h---- a-------- o-- T-e-ä-k- m-s-ä h-n-n a-a-m-n-a o-? ---------------------------------- Tiedätkö missä hänen avaimensa on? 0
Знаеш ли къде е неговият билет / билетът му? T-e-ätkö--iss- -än-n l-p-unsa on? T------- m---- h---- l------- o-- T-e-ä-k- m-s-ä h-n-n l-p-u-s- o-? --------------------------------- Tiedätkö missä hänen lippunsa on? 0
тя – неин / й h-- - h---n h-- – h---- h-n – h-n-n ----------- hän – hänen 0
Нейните пари / парите й ги няма. H---- ra-a--- o-at-p--ss-. H---- r------ o--- p------ H-n-n r-h-n-a o-a- p-i-s-. -------------------------- Hänen rahansa ovat poissa. 0
Нейната кредитна карта / кредитната й карта също я няма. J---än-n lu-tt-k--tt---a ----y-- p-is--. J- h---- l-------------- o- m--- p------ J- h-n-n l-o-t-k-r-t-n-a o- m-ö- p-i-s-. ---------------------------------------- Ja hänen luottokorttinsa on myös poissa. 0
ние – наш / ни me-– -e-dän m- – m----- m- – m-i-ä- ----------- me – meidän 0
Нашият дядо / дядо ни е болен. Meidän-i-oi-äm-e--- ---ra-. M----- i-------- o- s------ M-i-ä- i-o-s-m-e o- s-i-a-. --------------------------- Meidän isoisämme on sairas. 0
Нашата баба / баба ни е здрава. Mei--- -s-äit-m-e-o- ---v-. M----- i--------- o- t----- M-i-ä- i-o-i-i-m- o- t-r-e- --------------------------- Meidän isoäitimme on terve. 0
вие – ваш / ви te-– t-i-än t- – t----- t- – t-i-ä- ----------- te – teidän 0
Деца, къде е вашият баща / баща ви? La---t-----s- --id----s---- --? L------ m---- t----- i----- o-- L-p-e-, m-s-ä t-i-ä- i-ä-n- o-? ------------------------------- Lapset, missä teidän isänne on? 0
Деца, къде е вашата майка / майка ви? L-p--t- mi--ä--eid---ä--i--e---? L------ m---- t----- ä------ o-- L-p-e-, m-s-ä t-i-ä- ä-t-n-e o-? -------------------------------- Lapset, missä teidän äitinne on? 0

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

Креативният език

Днес креативността е важна черта. Всеки иска да бъде креативен. Защото креативните хора се смятат за интелигентни. Но и нашият език също трябва да бъде креативен. Някога хората се опитвали да говорят възможно най-правилно. Докато днес човек трябва да говори възможно най-творчески. Рекламата и новите медии са примери за това. Те показват как може да се играе с езика. През последните 50 години значението на креативността се е увеличило значително. Дори научните изследвания се интересуват от това явление. Психолози, педагози и философи изследват творческите процеси. Креативността се дефинира като способността да се създаде нещо ново. Така че един креативен говорител произвежда нови езикови форми. Те могат да бъдат думи или граматически структури. Чрез изучаването на творческия език, лингвистите могат да определят каксе изменя езика. Но не всеки разбира новите езикови елементи. За да се разбере креативния език е нужно знание. Човек трябва да знае как функционира езика. И също трябва да е запознат със света, в който живее говорещият. Само тогава ще може да разбере какво иска да каже той. Тийнейджърският жаргон е пример за това. Децата и младите хора винаги измислят нови термини. Възрастните често не разбират тези думи. В наши дни вече се публикуват речници, които обясняват тийнейджърския жаргон. Но обикновено само след едно поколение те са вече остарели! Въпреки това, креативният език може да се научи. Обучаващите предлагат различни курсове по него. Но най-важното правило е винаги: активирате вътрешния си глас!