Разговорник

bg Въпроси – Минало време 2   »   es Preguntas – Pretérito 2

86 [осемдесет и шест]

Въпроси – Минало време 2

Въпроси – Минало време 2

86 [ochenta y seis]

Preguntas – Pretérito 2

Изберете как искате да видите превода:   
български испански Играйте Повече
Ти каква вратовръзка носеше? ¿Q-é--o-ba---t- -usiste? ¿--- c------ t- p------- ¿-u- c-r-a-a t- p-s-s-e- ------------------------ ¿Qué corbata te pusiste?
Ти каква кола си купи? ¿Qu----c----e has --mp----? ¿--- c---- t- h-- c-------- ¿-u- c-c-e t- h-s c-m-r-d-? --------------------------- ¿Qué coche te has comprado?
Ти за какъв вестник се абонира? ¿A --- --r-ó-i-- t--has---scr--o? ¿- q-- p-------- t- h-- s-------- ¿- q-é p-r-ó-i-o t- h-s s-s-r-t-? --------------------------------- ¿A qué periódico te has suscrito?
Кого видяхте? ¿---ui-- h- v---o ----e-)? ¿- q---- h- v---- (------- ¿- q-i-n h- v-s-o (-s-e-)- -------------------------- ¿A quién ha visto (usted)?
Кого срещнахте? ¿- q---n-s- ha ---o--------ust-d-? ¿- q---- s- h- e--------- (------- ¿- q-i-n s- h- e-c-n-r-d- (-s-e-)- ---------------------------------- ¿A quién se ha encontrado (usted)?
Кого разпознахте? ¿A--u-----a--e-o-ocid- --s--d)? ¿- q---- h- r--------- (------- ¿- q-i-n h- r-c-n-c-d- (-s-e-)- ------------------------------- ¿A quién ha reconocido (usted)?
Кога станахте? ¿- q-é h--a s------evan-ado (u-ted)? ¿- q-- h--- s- h- l-------- (------- ¿- q-é h-r- s- h- l-v-n-a-o (-s-e-)- ------------------------------------ ¿A qué hora se ha levantado (usted)?
Кога започнахте? ¿A --é-h-ra--- -mpe--do (uste-)? ¿- q-- h--- h- e------- (------- ¿- q-é h-r- h- e-p-z-d- (-s-e-)- -------------------------------- ¿A qué hora ha empezado (usted)?
Кога свършихте? ¿--qué h--a -- termi-ad-? ¿- q-- h--- h- t--------- ¿- q-é h-r- h- t-r-i-a-o- ------------------------- ¿A qué hora ha terminado?
Защо се събудихте? ¿P---q-- -e ha-d-sp-r-ad--(u-ted-? ¿--- q-- s- h- d--------- (------- ¿-o- q-é s- h- d-s-e-t-d- (-s-e-)- ---------------------------------- ¿Por qué se ha despertado (usted)?
Защо станахте учител? ¿-o----- se -iz- (-s--d) ma-stro? ¿--- q-- s- h--- (------ m------- ¿-o- q-é s- h-z- (-s-e-) m-e-t-o- --------------------------------- ¿Por qué se hizo (usted) maestro?
Защо взехте такси? ¿--r q---h--c--ido ---o--do---m-) (us-ed) -- --x-? ¿--- q-- h- c----- / t----- (---- (------ u- t---- ¿-o- q-é h- c-g-d- / t-m-d- (-m-) (-s-e-) u- t-x-? -------------------------------------------------- ¿Por qué ha cogido / tomado (am.) (usted) un taxi?
Откъде дойдохте? ¿De dónde--- v-ni-o-(-----)? ¿-- d---- h- v----- (------- ¿-e d-n-e h- v-n-d- (-s-e-)- ---------------------------- ¿De dónde ha venido (usted)?
Къде отидохте? ¿A--ó-de ha---o--u-t-d)? ¿- d---- h- i-- (------- ¿- d-n-e h- i-o (-s-e-)- ------------------------ ¿A dónde ha ido (usted)?
Къде бяхте? ¿Dó----ha e-t-do--u-t--)? ¿----- h- e----- (------- ¿-ó-d- h- e-t-d- (-s-e-)- ------------------------- ¿Dónde ha estado (usted)?
Ти на кого помогна? ¿--qui-n has ayu-ado? ¿- q---- h-- a------- ¿- q-i-n h-s a-u-a-o- --------------------- ¿A quién has ayudado?
Ти на кого писа? ¿- -u-é- -e-----es-r--o? ¿- q---- l- h-- e------- ¿- q-i-n l- h-s e-c-i-o- ------------------------ ¿A quién le has escrito?
Ти на кого отговори? ¿- qu-é---e-ha-------ndid--/-conte-t--o? ¿- q---- l- h-- r--------- / c---------- ¿- q-i-n l- h-s r-s-o-d-d- / c-n-e-t-d-? ---------------------------------------- ¿A quién le has respondido / contestado?

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

Двуезичието подобрява слуха

Хората, които говорят два езика чуват по-добре. Те могат да разграничат звуците по-точно. Едно американско проучване е стигнало до това заключение. Изследователите направили експеримент с няколко тийнейджъра. Част от участниците израснали като двуезични. Тези тийнейджъри говорели английски и испански език. Другата част от участниците говорели само английски. Младежите трябвало да слушат определена сричка. Това била сричката "da". Тя не била свързана с нито един от езиците. Сричката била пусната на запис в слушалките на участниците. В същото време, мозъчната им активност била измервана с електроди. След този тест тийнейджърите трябвало да слушат сричката отново. Този път, обаче, те чували и множество други разсейващи звуци. Имало различни гласове казващи безсмислени изречения. Двуезичните участници реагирали много силно на сричката. Мозъкът им показвал голяма активност. Те успявали да идентифицират точно сричката с или без разсейващите звуци. Едноезичните лица, обаче не се справяли така успешно. Техният слух не бил толкова добър, колкото този на двуезичните участници. Резултатът от експеримента изненадал изследователите. Дотогава било само известно, че музикантите имат особено добър слух. Но се оказва, че двуезичието също тренира ухото. Хората , които са двуезични постоянно се сблъскват с различни звуци. Ето защо, техният мозък трябва да разработи нови способности. Той се научава как да отличава различните езикови стимули. Изследователите сега тестват как езиковите умения засягат мозъка. Може би слухът може да се облагодетелства и когато човек учи езици по-късно в живота...