Разговорник

bg Въпроси – Минало време 2   »   uk Питання – минулий час 2

86 [осемдесет и шест]

Въпроси – Минало време 2

Въпроси – Минало време 2

86 [вісімдесят шість]

86 [visimdesyat shistʹ]

Питання – минулий час 2

[Pytannya – mynulyy̆ chas 2]

Изберете как искате да видите превода:   
български украински Играйте Повече
Ти каква вратовръзка носеше? Як---р-в---у т--носи-? Я-- к------- т- н----- Я-у к-а-а-к- т- н-с-в- ---------------------- Яку краватку ти носив? 0
Y--- --ava-k- -y ----v? Y--- k------- t- n----- Y-k- k-a-a-k- t- n-s-v- ----------------------- Yaku kravatku ty nosyv?
Ти каква кола си купи? Який -вт-мо-іл---и--уп--? Я--- а--------- т- к----- Я-и- а-т-м-б-л- т- к-п-в- ------------------------- Який автомобіль ти купив? 0
Yakyy̆--vtomob-l- t- ku-yv? Y----- a--------- t- k----- Y-k-y- a-t-m-b-l- t- k-p-v- --------------------------- Yakyy̆ avtomobilʹ ty kupyv?
Ти за какъв вестник се абонира? Я-у --з--у----п-редп--ти-? Я-- г----- т- п----------- Я-у г-з-т- т- п-р-д-л-т-в- -------------------------- Яку газету ти передплатив? 0
Yak---az-tu t---er---la-y-? Y--- h----- t- p----------- Y-k- h-z-t- t- p-r-d-l-t-v- --------------------------- Yaku hazetu ty peredplatyv?
Кого видяхте? К-г-----б--или? К--- в- б------ К-г- в- б-ч-л-? --------------- Кого ви бачили? 0
K--- -y-b-ch---? K--- v- b------- K-h- v- b-c-y-y- ---------------- Koho vy bachyly?
Кого срещнахте? К--о ----у-т-і-и? К--- В- з-------- К-г- В- з-с-р-л-? ----------------- Кого Ви зустріли? 0
Koh- ------tr-l-? K--- V- z-------- K-h- V- z-s-r-l-? ----------------- Koho Vy zustrily?
Кого разпознахте? Ко-- Ви---зн--и? К--- В- п------- К-г- В- п-з-а-и- ---------------- Кого Ви пізнали? 0
K-h- Vy ----aly? K--- V- p------- K-h- V- p-z-a-y- ---------------- Koho Vy piznaly?
Кога станахте? Ко-и Ви-в-та-и? К--- В- в------ К-л- В- в-т-л-? --------------- Коли Ви встали? 0
Ko-y V--v--a--? K--- V- v------ K-l- V- v-t-l-? --------------- Koly Vy vstaly?
Кога започнахте? К-ли-В- -оч-л-? К--- В- п------ К-л- В- п-ч-л-? --------------- Коли Ви почали? 0
K--- -y---c-a-y? K--- V- p------- K-l- V- p-c-a-y- ---------------- Koly Vy pochaly?
Кога свършихте? К--и-Ви----п--и--? К--- В- п--------- К-л- В- п-и-и-и-и- ------------------ Коли Ви припинили? 0
Koly--y---yp--yl-? K--- V- p--------- K-l- V- p-y-y-y-y- ------------------ Koly Vy prypynyly?
Защо се събудихте? Ч-му-В--п--ки---ися? Ч--- В- п----------- Ч-м- В- п-о-и-у-и-я- -------------------- Чому Ви прокинулися? 0
Ch-mu ---proky-u-ysy-? C---- V- p------------ C-o-u V- p-o-y-u-y-y-? ---------------------- Chomu Vy prokynulysya?
Защо станахте учител? Ч--у--- --ал- в-ите--м? Ч--- В- с---- в-------- Ч-м- В- с-а-и в-и-е-е-? ----------------------- Чому Ви стали вчителем? 0
C--m- Vy s-aly----y--l-m? C---- V- s---- v--------- C-o-u V- s-a-y v-h-t-l-m- ------------------------- Chomu Vy staly vchytelem?
Защо взехте такси? Ч-----и вз--и-та-сі? Ч--- В- в---- т----- Ч-м- В- в-я-и т-к-і- -------------------- Чому Ви взяли таксі? 0
C--mu--- ---al- taks-? C---- V- v----- t----- C-o-u V- v-y-l- t-k-i- ---------------------- Chomu Vy vzyaly taksi?
Откъде дойдохте? З--д-и -- п-ий-л-? З----- В- п------- З-і-к- В- п-и-ш-и- ------------------ Звідки Ви прийшли? 0
Z-id-y--- pryy̆shl-? Z----- V- p--------- Z-i-k- V- p-y-̆-h-y- -------------------- Zvidky Vy pryy̆shly?
Къде отидохте? Куди -- хо-ил-? К--- В- х------ К-д- В- х-д-л-? --------------- Куди Ви ходили? 0
K--y-Vy----dyly? K--- V- k------- K-d- V- k-o-y-y- ---------------- Kudy Vy khodyly?
Къде бяхте? Д--Ви-бу--? Д- В- б---- Д- В- б-л-? ----------- Де Ви були? 0
De -y---l-? D- V- b---- D- V- b-l-? ----------- De Vy buly?
Ти на кого помогна? Ко-у ти -о-о-іг---до-ом--л-? К--- т- д------ / д--------- К-м- т- д-п-м-г / д-п-м-г-а- ---------------------------- Кому ти допоміг / допомогла? 0
Komu-t- -o--m-h----op-mo-l-? K--- t- d------ / d--------- K-m- t- d-p-m-h / d-p-m-h-a- ---------------------------- Komu ty dopomih / dopomohla?
Ти на кого писа? Ко---ти напи--- /-н---с-л-? К--- т- н------ / н-------- К-м- т- н-п-с-в / н-п-с-л-? --------------------------- Кому ти написав / написала? 0
K--- -- -apys-v-/-n-pysa-a? K--- t- n------ / n-------- K-m- t- n-p-s-v / n-p-s-l-? --------------------------- Komu ty napysav / napysala?
Ти на кого отговори? К-му -- в---ові--/-відп-в-л-? К--- т- в------- / в--------- К-м- т- в-д-о-і- / в-д-о-і-а- ----------------------------- Кому ти відповів / відповіла? 0
K-m- ty vi---v-v - ----ov---? K--- t- v------- / v--------- K-m- t- v-d-o-i- / v-d-o-i-a- ----------------------------- Komu ty vidpoviv / vidpovila?

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

Двуезичието подобрява слуха

Хората, които говорят два езика чуват по-добре. Те могат да разграничат звуците по-точно. Едно американско проучване е стигнало до това заключение. Изследователите направили експеримент с няколко тийнейджъра. Част от участниците израснали като двуезични. Тези тийнейджъри говорели английски и испански език. Другата част от участниците говорели само английски. Младежите трябвало да слушат определена сричка. Това била сричката "da". Тя не била свързана с нито един от езиците. Сричката била пусната на запис в слушалките на участниците. В същото време, мозъчната им активност била измервана с електроди. След този тест тийнейджърите трябвало да слушат сричката отново. Този път, обаче, те чували и множество други разсейващи звуци. Имало различни гласове казващи безсмислени изречения. Двуезичните участници реагирали много силно на сричката. Мозъкът им показвал голяма активност. Те успявали да идентифицират точно сричката с или без разсейващите звуци. Едноезичните лица, обаче не се справяли така успешно. Техният слух не бил толкова добър, колкото този на двуезичните участници. Резултатът от експеримента изненадал изследователите. Дотогава било само известно, че музикантите имат особено добър слух. Но се оказва, че двуезичието също тренира ухото. Хората , които са двуезични постоянно се сблъскват с различни звуци. Ето защо, техният мозък трябва да разработи нови способности. Той се научава как да отличава различните езикови стимули. Изследователите сега тестват как езиковите умения засягат мозъка. Може би слухът може да се облагодетелства и когато човек учи езици по-късно в живота...