Разговорник

bg Въпроси – Минало време 2   »   sv Fråga – förfluten tid 2

86 [осемдесет и шест]

Въпроси – Минало време 2

Въпроси – Минало време 2

86 [åttiosex]

Fråga – förfluten tid 2

Изберете как искате да видите превода:   
български шведски Играйте Повече
Ти каква вратовръзка носеше? Vi---- -li--------d- på--i-? V----- s---- h--- d- p- d--- V-l-e- s-i-s h-d- d- p- d-g- ---------------------------- Vilken slips hade du på dig? 0
Ти каква кола си купи? Vilke---i- -a- du-----? V----- b-- h-- d- k---- V-l-e- b-l h-r d- k-p-? ----------------------- Vilken bil har du köpt? 0
Ти за какъв вестник се абонира? V---en-----i-- ha- du p-enu---e----på? V----- t------ h-- d- p----------- p-- V-l-e- t-d-i-g h-r d- p-e-u-e-e-a- p-? -------------------------------------- Vilken tidning har du prenumererat på? 0
Кого видяхте? Vem -a- du-sett? V-- h-- d- s---- V-m h-r d- s-t-? ---------------- Vem har du sett? 0
Кого срещнахте? Vem-har -- -r-ff-t? V-- h-- d- t------- V-m h-r d- t-ä-f-t- ------------------- Vem har du träffat? 0
Кого разпознахте? Vem------u -änt -gen? V-- h-- d- k--- i---- V-m h-r d- k-n- i-e-? --------------------- Vem har du känt igen? 0
Кога станахте? N-r ha- n- -----upp? N-- h-- n- g--- u--- N-r h-r n- g-t- u-p- -------------------- När har ni gått upp? 0
Кога започнахте? När har n--bö-j--? N-- h-- n- b------ N-r h-r n- b-r-a-? ------------------ När har ni börjat? 0
Кога свършихте? När ha- ---sl--a-? N-- h-- n- s------ N-r h-r n- s-u-a-? ------------------ När har ni slutat? 0
Защо се събудихте? V--f-r -ar n- va-nat? V----- h-- n- v------ V-r-ö- h-r n- v-k-a-? --------------------- Varför har ni vaknat? 0
Защо станахте учител? V--f----l-- ni-lär--e? V----- b--- n- l------ V-r-ö- b-e- n- l-r-r-? ---------------------- Varför blev ni lärare? 0
Защо взехте такси? Varf----a- ni ---i--en-t-x-? V----- h-- n- t---- e- t---- V-r-ö- h-r n- t-g-t e- t-x-? ---------------------------- Varför har ni tagit en taxi? 0
Откъде дойдохте? Va-t-ko-mer ---if---? V--- k----- n- i----- V-r- k-m-e- n- i-r-n- --------------------- Vart kommer ni ifrån? 0
Къде отидохте? V--t-ha- -------? V--- h-- n- g---- V-r- h-r n- g-t-? ----------------- Vart har ni gått? 0
Къде бяхте? V-r h-- n- -a--t? V-- h-- n- v----- V-r h-r n- v-r-t- ----------------- Var har ni varit? 0
Ти на кого помогна? V-m --r -u---ä---? V-- h-- d- h------ V-m h-r d- h-ä-p-? ------------------ Vem har du hjälpt? 0
Ти на кого писа? Vem---r--u -krivi- -ill? V-- h-- d- s------ t---- V-m h-r d- s-r-v-t t-l-? ------------------------ Vem har du skrivit till? 0
Ти на кого отговори? V-----r d- sva-a-? V-- h-- d- s------ V-m h-r d- s-a-a-? ------------------ Vem har du svarat? 0

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

Двуезичието подобрява слуха

Хората, които говорят два езика чуват по-добре. Те могат да разграничат звуците по-точно. Едно американско проучване е стигнало до това заключение. Изследователите направили експеримент с няколко тийнейджъра. Част от участниците израснали като двуезични. Тези тийнейджъри говорели английски и испански език. Другата част от участниците говорели само английски. Младежите трябвало да слушат определена сричка. Това била сричката "da". Тя не била свързана с нито един от езиците. Сричката била пусната на запис в слушалките на участниците. В същото време, мозъчната им активност била измервана с електроди. След този тест тийнейджърите трябвало да слушат сричката отново. Този път, обаче, те чували и множество други разсейващи звуци. Имало различни гласове казващи безсмислени изречения. Двуезичните участници реагирали много силно на сричката. Мозъкът им показвал голяма активност. Те успявали да идентифицират точно сричката с или без разсейващите звуци. Едноезичните лица, обаче не се справяли така успешно. Техният слух не бил толкова добър, колкото този на двуезичните участници. Резултатът от експеримента изненадал изследователите. Дотогава било само известно, че музикантите имат особено добър слух. Но се оказва, че двуезичието също тренира ухото. Хората , които са двуезични постоянно се сблъскват с различни звуци. Ето защо, техният мозък трябва да разработи нови способности. Той се научава как да отличава различните езикови стимули. Изследователите сега тестват как езиковите умения засягат мозъка. Може би слухът може да се облагодетелства и когато човек учи езици по-късно в живота...