Разговорник

bg Въпроси – Минало време 2   »   fi Kysymyksiä – menneisyysmuoto 2

86 [осемдесет и шест]

Въпроси – Минало време 2

Въпроси – Минало време 2

86 [kahdeksankymmentäkuusi]

Kysymyksiä – menneisyysmuoto 2

Изберете как искате да видите превода:   
български финландски Играйте Повече
Ти каква вратовръзка носеше? M-tä--o-mi-ta--i-ä olet-p-tän-- -ll-s-? M--- s------- s--- o--- p------ y------ M-t- s-l-i-t- s-n- o-e- p-t-n-t y-l-s-? --------------------------------------- Mitä solmiota sinä olet pitänyt ylläsi? 0
Ти каква кола си купи? M-nkä-auton -i-ä -let -s-a--t? M---- a---- s--- o--- o------- M-n-ä a-t-n s-n- o-e- o-t-n-t- ------------------------------ Minkä auton sinä olet ostanut? 0
Ти за какъв вестник се абонира? Min---l--d-n--i-ä ---t---la-n-t? M---- l----- s--- o--- t-------- M-n-ä l-h-e- s-n- o-e- t-l-n-u-? -------------------------------- Minkä lehden sinä olet tilannut? 0
Кого видяхте? K-ne- t- ol---- -ä--e-t? K---- t- o----- n------- K-n-t t- o-e-t- n-h-e-t- ------------------------ Kenet te olette nähneet? 0
Кого срещнахте? K---t-t---l-t-- t-v-nn--t? K---- t- o----- t--------- K-n-t t- o-e-t- t-v-n-e-t- -------------------------- Kenet te olette tavanneet? 0
Кого разпознахте? K-n-t-t-------- t----s------? K---- t- o----- t------------ K-n-t t- o-e-t- t-n-i-t-n-e-? ----------------------------- Kenet te olette tunnistaneet? 0
Кога станахте? Mi--o-n t--olette-----s--t--l--? M------ t- o----- n------- y---- M-l-o-n t- o-e-t- n-u-s-e- y-ö-? -------------------------------- Milloin te olette nousseet ylös? 0
Кога започнахте? M---oi- -e -le--- ---it--n-et? M------ t- o----- a----------- M-l-o-n t- o-e-t- a-o-t-a-e-t- ------------------------------ Milloin te olette aloittaneet? 0
Кога свършихте? Mi-l--n te --et-e l------nee-? M------ t- o----- l----------- M-l-o-n t- o-e-t- l-p-t-a-e-t- ------------------------------ Milloin te olette lopettaneet? 0
Защо се събудихте? Mi-s---e -le-te h-r-nnee-? M---- t- o----- h--------- M-k-i t- o-e-t- h-r-n-e-t- -------------------------- Miksi te olette heränneet? 0
Защо станахте учител? M-----t- ---tte-r-ht--eet ---tt-jaks-? M---- t- o----- r-------- o----------- M-k-i t- o-e-t- r-h-y-e-t o-e-t-j-k-i- -------------------------------------- Miksi te olette ryhtyneet opettajaksi? 0
Защо взехте такси? Mi-s- te ot--te -a-si-? M---- t- o----- t------ M-k-i t- o-i-t- t-k-i-? ----------------------- Miksi te otitte taksin? 0
Откъде дойдохте? M--tä----olett- tu-lee-? M---- t- o----- t------- M-s-ä t- o-e-t- t-l-e-t- ------------------------ Mistä te olette tulleet? 0
Къде отидохте? Mi--- t---l-t-- --nn-e-? M---- t- o----- m------- M-n-e t- o-e-t- m-n-e-t- ------------------------ Minne te olette menneet? 0
Къде бяхте? Mis-ä -- --e--- ol--et? M---- t- o----- o------ M-s-ä t- o-e-t- o-l-e-? ----------------------- Missä te olette olleet? 0
Ти на кого помогна? Ke---s--ä-o-et --t---u-? K--- s--- o--- a-------- K-t- s-n- o-e- a-t-a-u-? ------------------------ Ketä sinä olet auttanut? 0
Ти на кого писа? Ke--lle-si-ä---e- k-rj-i-t----? K------ s--- o--- k------------ K-n-l-e s-n- o-e- k-r-o-t-a-u-? ------------------------------- Kenelle sinä olet kirjoittanut? 0
Ти на кого отговори? Ke-e-l- ---ä o----vas-a-n--? K------ s--- o--- v--------- K-n-l-e s-n- o-e- v-s-a-n-t- ---------------------------- Kenelle sinä olet vastannut? 0

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

Двуезичието подобрява слуха

Хората, които говорят два езика чуват по-добре. Те могат да разграничат звуците по-точно. Едно американско проучване е стигнало до това заключение. Изследователите направили експеримент с няколко тийнейджъра. Част от участниците израснали като двуезични. Тези тийнейджъри говорели английски и испански език. Другата част от участниците говорели само английски. Младежите трябвало да слушат определена сричка. Това била сричката "da". Тя не била свързана с нито един от езиците. Сричката била пусната на запис в слушалките на участниците. В същото време, мозъчната им активност била измервана с електроди. След този тест тийнейджърите трябвало да слушат сричката отново. Този път, обаче, те чували и множество други разсейващи звуци. Имало различни гласове казващи безсмислени изречения. Двуезичните участници реагирали много силно на сричката. Мозъкът им показвал голяма активност. Те успявали да идентифицират точно сричката с или без разсейващите звуци. Едноезичните лица, обаче не се справяли така успешно. Техният слух не бил толкова добър, колкото този на двуезичните участници. Резултатът от експеримента изненадал изследователите. Дотогава било само известно, че музикантите имат особено добър слух. Но се оказва, че двуезичието също тренира ухото. Хората , които са двуезични постоянно се сблъскват с различни звуци. Ето защо, техният мозък трябва да разработи нови способности. Той се научава как да отличава различните езикови стимули. Изследователите сега тестват как езиковите умения засягат мозъка. Може би слухът може да се облагодетелства и когато човек учи езици по-късно в живота...