Разговорник

bg желая, бих желал, искам, бих искал нещо   »   be нечага хацець

70 [седемдесет]

желая, бих желал, искам, бих искал нещо

желая, бих желал, искам, бих искал нещо

70 [семдзесят]

70 [semdzesyat]

нечага хацець

[nechaga khatsets’]

Изберете как искате да видите превода:   
български беларуски Играйте Повече
Искате ли да пушите? Хочаце-кур---? Х----- к------ Х-ч-ц- к-р-ц-? -------------- Хочаце курыць? 0
K-oc--t---kuryt--? K-------- k------- K-o-h-t-e k-r-t-’- ------------------ Khochatse kuryts’?
Искате ли да танцувате? Хоч--- п---нца-аць? Х----- п----------- Х-ч-ц- п-т-н-а-а-ь- ------------------- Хочаце патанцаваць? 0
K--c---s--p-t-ntsav--s-? K-------- p------------- K-o-h-t-e p-t-n-s-v-t-’- ------------------------ Khochatse patantsavats’?
Искате ли да се разходите? Х-ч--- праг-л-цц-? Х----- п---------- Х-ч-ц- п-а-у-я-ц-? ------------------ Хочаце прагуляцца? 0
K-o-hats- p-agu-y--s---? K-------- p------------- K-o-h-t-e p-a-u-y-t-t-a- ------------------------ Khochatse pragulyatstsa?
Искам да пуша. Я---ч- ---ыць. Я х--- к------ Я х-ч- к-р-ц-. -------------- Я хачу курыць. 0
Y--kh---u-ku-y--’. Y- k----- k------- Y- k-a-h- k-r-t-’- ------------------ Ya khachu kuryts’.
Искате ли цигара? Хочаш--ы-а--т-? Х---- ц-------- Х-ч-ш ц-г-р-т-? --------------- Хочаш цыгарэту? 0
Khoch--- -s-g--et-? K------- t--------- K-o-h-s- t-y-a-e-u- ------------------- Khochash tsygaretu?
Той иска огънче. Ён ---а прыкур-ц-. Ё- х--- п--------- Ё- х-ч- п-ы-у-ы-ь- ------------------ Ён хоча прыкурыць. 0
En--ho-h--p--kur-t-’. E- k----- p---------- E- k-o-h- p-y-u-y-s-. --------------------- En khocha prykuryts’.
Искам да пия нещо. Я-ха-е--бы / х-цела-------о-не-у-зь-па--ць. Я х---- б- / х----- б- ч----------- п------ Я х-ц-ў б- / х-ц-л- б- ч-г---е-у-з- п-п-ц-. ------------------------------------------- Я хацеў бы / хацела бы чаго-небудзь папіць. 0
Y- kh-tse---y / kh-t-ela-b----a-o--e-ud-- p-pі-s’. Y- k------ b- / k------- b- c------------ p------- Y- k-a-s-u b- / k-a-s-l- b- c-a-o-n-b-d-’ p-p-t-’- -------------------------------------------------- Ya khatseu by / khatsela by chago-nebudz’ papіts’.
Искам да ям нещо. Я х--е---ы /-х-це-а--ы------не--дз- п-е-ці. Я х---- б- / х----- б- ч----------- п------ Я х-ц-ў б- / х-ц-л- б- ч-г---е-у-з- п-е-ц-. ------------------------------------------- Я хацеў бы / хацела бы чаго-небудзь паесці. 0
Y- --a--eu--- /----tse-a-by c--g---e---z- p-e-ts-. Y- k------ b- / k------- b- c------------ p------- Y- k-a-s-u b- / k-a-s-l- b- c-a-o-n-b-d-’ p-e-t-і- -------------------------------------------------- Ya khatseu by / khatsela by chago-nebudz’ paestsі.
Искам да си отдъхна малко. Я ха--ў б--/ -а-е-- -- трох----па-ы--. Я х---- б- / х----- б- т---- а-------- Я х-ц-ў б- / х-ц-л- б- т-о-і а-п-ч-ц-. -------------------------------------- Я хацеў бы / хацела бы трохі адпачыць. 0
Y- -hats-u-by - kha----a-b---rok-і-a-pa-h----. Y- k------ b- / k------- b- t----- a---------- Y- k-a-s-u b- / k-a-s-l- b- t-o-h- a-p-c-y-s-. ---------------------------------------------- Ya khatseu by / khatsela by trokhі adpachyts’.
Бих искал / искала да Ви попитам нещо. Я-хаце- б- /-ха-ела -ы -еш-- ў --- -п--а-ь. Я х---- б- / х----- б- н---- ў В-- с------- Я х-ц-ў б- / х-ц-л- б- н-ш-а ў В-с с-ы-а-ь- ------------------------------------------- Я хацеў бы / хацела бы нешта ў Вас спытаць. 0
Ya kh-ts-- b-----ha----- b- ----ta-u--a----yta---. Y- k------ b- / k------- b- n----- u V-- s-------- Y- k-a-s-u b- / k-a-s-l- b- n-s-t- u V-s s-y-a-s-. -------------------------------------------------- Ya khatseu by / khatsela by neshta u Vas spytats’.
Бих искал / искала да Ви помоля за нещо. Я хаце---ы-/ -ац-л---- Ва- а---ы-с-ц--пап--с--ь. Я х---- б- / х----- б- В-- а- ч------ п--------- Я х-ц-ў б- / х-ц-л- б- В-с а- ч-м-ь-і п-п-а-і-ь- ------------------------------------------------ Я хацеў бы / хацела бы Вас аб чымсьці папрасіць. 0
Y- kha-se- -y---k--ts--a ------ ab c-ym-’-sі-pap-as-ts-. Y- k------ b- / k------- b- V-- a- c-------- p---------- Y- k-a-s-u b- / k-a-s-l- b- V-s a- c-y-s-t-і p-p-a-і-s-. -------------------------------------------------------- Ya khatseu by / khatsela by Vas ab chyms’tsі paprasіts’.
Бих искал / искала да Ви поканя на нещо. Я-х---ў--ы / х----- -ы-----н---т-с--- --прас-ць. Я х---- б- / х----- б- В-- н- ш------ з--------- Я х-ц-ў б- / х-ц-л- б- В-с н- ш-о-ь-і з-п-а-і-ь- ------------------------------------------------ Я хацеў бы / хацела бы Вас на штосьці запрасіць. 0
Y- -hatseu -y - k-a-s-l--b--Va-----s---s’ts--zap--sіts’. Y- k------ b- / k------- b- V-- n- s-------- z---------- Y- k-a-s-u b- / k-a-s-l- b- V-s n- s-t-s-t-і z-p-a-і-s-. -------------------------------------------------------- Ya khatseu by / khatsela by Vas na shtos’tsі zaprasіts’.
Какво обичате / желаете, моля? Ш-о-В--жада--е? Ш-- В- ж------- Ш-о В- ж-д-е-е- --------------- Што Вы жадаеце? 0
S-t- -y ------t--? S--- V- z--------- S-t- V- z-a-a-t-e- ------------------ Shto Vy zhadaetse?
Желаете ли кафе? Ж-д-е-- к-в-? Ж------ к---- Ж-д-е-е к-в-? ------------- Жадаеце кавы? 0
Z-------e--av-? Z-------- k---- Z-a-a-t-e k-v-? --------------- Zhadaetse kavy?
Или предпочитате чай? Або -а--л--е----р--ты? А-- В-- л---- г------- А-о В-м л-п-й г-р-а-ы- ---------------------- Або Вам лепей гарбаты? 0
Ab- V-- lepey-g--baty? A-- V-- l---- g------- A-o V-m l-p-y g-r-a-y- ---------------------- Abo Vam lepey garbaty?
Ние искаме да се приберем вкъщи. Мы -оча- -х-ць---до-у. М- х---- е---- д------ М- х-ч-м е-а-ь д-д-м-. ---------------------- Мы хочам ехаць дадому. 0
My--h-cha--ye--a--- dadom-. M- k------ y------- d------ M- k-o-h-m y-k-a-s- d-d-m-. --------------------------- My khocham yekhats’ dadomu.
Желаете ли такси? В-м па--э-нае---к--? В-- п-------- т----- В-м п-т-э-н-е т-к-і- -------------------- Вам патрэбнае таксі? 0
Va--patr-bn----aks-? V-- p-------- t----- V-m p-t-e-n-e t-k-і- -------------------- Vam patrebnae taksі?
Те искат да се обадят по телефона. Яны хо---- -а--ле--на-аць. Я-- х----- п-------------- Я-ы х-ч-ц- п-т-л-ф-н-в-ц-. -------------------------- Яны хочуць патэлефанаваць. 0
Y--y-------t-- pat--ef--ava-s-. Y--- k-------- p--------------- Y-n- k-o-h-t-’ p-t-l-f-n-v-t-’- ------------------------------- Yany khochuts’ patelefanavats’.

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

Два езика = два речеви центъра!

На нашия мозък не му прави впечатление, когато учим нов език. Това е така, защото той има различни зони за съхранение на различните езици. Не всички езици, които учим се съхраняват на едно място. Езиците, които научаваме като възрастни имат своя собствена складова площ. Това означава, че мозъкът обработва новите правила на друго място. Те не се съхраняват заедно с родния език. Хората, които растат двуезични, от друга страна, използват само един участък на мозъка. Множество проучвания са стигнали до това заключение. Невролози са изследвали различни участници в експерименти. Тези участници говорели два езика свободно. Една част от тестовата група, обаче ,била израснала с двата езика. Другата част, напротив, била научила втория език по-късно в живота. Изследователите могли да измерват мозъчната им дейност по време на езикови тестове. По този начин те можели да видят кои области на мозъка функционират по време на експеримента. И установили, че "късно" научилите езика имат два речеви центъра! Изследователите вече отдавна подозирали, че това е така. Хората с мозъчни увреждания показват различни признаци. Така че, увреждането на мозъка също може да доведе до проблеми с говора. Засегнатите често не могат да произнасят или разбират думи. Но двуезични жертви на катастрофи понякога показват необичайни симптоми. Техните речеви проблеми не винаги се отразяват и на двата езика. Ако само една част от мозъка е пострадала, другата все още може да функционира. Тогава пациентите говорят единия език по-добре от другия. Двата различни езика също отново се пре-научават с различна скорост. Това доказва, че двата езика не се съхраняват на едно и също място. Тъй като не са научени по едно и също време, те образуват два центъра. Все още не е известно как мозъкът ни управлява множеството езици. Но новите открития могат да доведат до нови учебни стратегии.