Разговорник

bg Прилагателни 2   »   et Omadussõnad 2

79 [седемдесет и девет]

Прилагателни 2

Прилагателни 2

79 [seitsekümmend üheksa]

Omadussõnad 2

Изберете как искате да видите превода:   
български естонски Играйте Повече
Облечена съм в синя рокля. Mul o- s------kl--t -----s. M-- o- s----- k---- s------ M-l o- s-n-n- k-e-t s-l-a-. --------------------------- Mul on sinine kleit seljas. 0
Облечена съм в червена рокля. M-- -n --n-n----ei---elja-. M-- o- p----- k---- s------ M-l o- p-n-n- k-e-t s-l-a-. --------------------------- Mul on punane kleit seljas. 0
Облечена съм в зелена рокля. M---on --heline -leit --l-as. M-- o- r------- k---- s------ M-l o- r-h-l-n- k-e-t s-l-a-. ----------------------------- Mul on roheline kleit seljas. 0
Аз купувам черна чанта. M- ---a--m-s----ot-. M- o---- m---- k---- M- o-t-n m-s-a k-t-. -------------------- Ma ostan musta koti. 0
Аз купувам кафява чанта. Ma os-an --uu------i. M- o---- p----- k---- M- o-t-n p-u-n- k-t-. --------------------- Ma ostan pruuni koti. 0
Аз купувам бяла чанта. M- ---an-v--g---oti. M- o---- v---- k---- M- o-t-n v-l-e k-t-. -------------------- Ma ostan valge koti. 0
Имам нужда от нова кола. Mul-o- vaj--uu--a--ot. M-- o- v--- u-- a----- M-l o- v-j- u-t a-t-t- ---------------------- Mul on vaja uut autot. 0
Имам нужда от бърза кола. Mu--on va-a -i-re- --t-t. M-- o- v--- k----- a----- M-l o- v-j- k-i-e- a-t-t- ------------------------- Mul on vaja kiiret autot. 0
Имам нужда от удобна кола. M-l--n -a----uga--t---t-t. M-- o- v--- m------ a----- M-l o- v-j- m-g-v-t a-t-t- -------------------------- Mul on vaja mugavat autot. 0
Горе живее една възрастна жена. Se-l ü----l el-b---n--n----. S--- ü----- e--- v--- n----- S-a- ü-e-a- e-a- v-n- n-i-e- ---------------------------- Seal üleval elab vana naine. 0
Горе живее една дебела жена. Seal -leval ela---a-s --in-. S--- ü----- e--- p--- n----- S-a- ü-e-a- e-a- p-k- n-i-e- ---------------------------- Seal üleval elab paks naine. 0
Долу живее една любопитна жена. S-a----- --ab u--is--mu-ik n-i-e. S--- a-- e--- u----------- n----- S-a- a-l e-a- u-d-s-i-u-i- n-i-e- --------------------------------- Seal all elab uudishimulik naine. 0
Гостите ни бяха приятни хора. M-i--kü--li-ed-o--- t--e------i--s--. M--- k-------- o--- t------ i-------- M-i- k-l-l-s-d o-i- t-r-d-d i-i-e-e-. ------------------------------------- Meie külalised olid toredad inimesed. 0
Гостите ни бяха учтиви хора. M-ie k-lali-ed olid --i-ak-d--n-mes-d. M--- k-------- o--- v------- i-------- M-i- k-l-l-s-d o-i- v-i-a-a- i-i-e-e-. -------------------------------------- Meie külalised olid viisakad inimesed. 0
Гостите ни бяха интересни хора. Meie -ü---i-ed -li- -u----va- -n-me-e-. M--- k-------- o--- h-------- i-------- M-i- k-l-l-s-d o-i- h-v-t-v-d i-i-e-e-. --------------------------------------- Meie külalised olid huvitavad inimesed. 0
Аз имам мили деца. M---o- -rm-ad-l-ps--. M-- o- a----- l------ M-l o- a-m-a- l-p-e-. --------------------- Mul on armsad lapsed. 0
Но съседите имат нахални деца. Ag- n-----t---o- u-a-ad l-psed. A-- n-------- o- u----- l------ A-a n-a-r-t-l o- u-a-a- l-p-e-. ------------------------------- Aga naabritel on ulakad lapsed. 0
Вашите деца послушни ли са? Kas-te-e-l--s-- -n h-ad? K-- t--- l----- o- h---- K-s t-i- l-p-e- o- h-a-? ------------------------ Kas teie lapsed on head? 0

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

Един език, много разновидности

Дори ако говорим само един език, ние говорим много езици. Защото никой език не е самостойна система. Всеки език има много различни измерения. Езикът е жива система. Говорещият винаги се ориентира към своя партньор в разговора. Затова, езикът, на който хората говорят варира. Тези вариации се проявяват в различни форми. Например, всеки език си има история. Той се е променял и ще продължи да се променя. Това може да бъде различено във факта, че старите хора говорят по-различно от младите. Има и различни диалекти в повечето езици. Въпреки това, много носители на диалекти могат да се адаптират към околната си среда. В някои ситуации те говорят на книжовния език. Различните социални групи също имат различни езици. Младежкият език или жаргонът на ловците са примери за това. Повечето хора говорят по различни начини на работното място и вкъщи. Мнозина също така използват професионален жаргон на работа. Различията се появяват както в говоримия, така и в писмения език. Говоримият език е обикновено много по-прост, отколкото писменият. Разликата може да бъде доста голяма. Такъв е случаят, когато писмените езици не се променят дълго време. Тогава на говорещите се налага най-напред да се научат да използват езика в писмена форма,. Езикът на жените и мъжете също често се различава. Тази разлика не е толкова голяма в западните общества. Но има страни, в които жените говорят много по- различно, отколкото мъжете. В някои култури, учтивостта има своя собствена езикова форма. Следователно, говоренето изобщо не е толкова лесно! Трябва да обръщаме внимание на много и различни неща едновременно...