Разговорник

bg желая, бих желал, искам, бих искал нещо   »   sr нешто желети

70 [седемдесет]

желая, бих желал, искам, бих искал нещо

желая, бих желал, искам, бих искал нещо

70 [седамдесет]

70 [sedamdeset]

нешто желети

[nešto želeti]

Изберете как искате да видите превода:   
български сръбски Играйте Повече
Искате ли да пушите? Ж--и-е-----у-ит-? Ж----- л- п------ Ж-л-т- л- п-ш-т-? ----------------- Желите ли пушити? 0
Ž-lit- -i p-ši--? Ž----- l- p------ Ž-l-t- l- p-š-t-? ----------------- Želite li pušiti?
Искате ли да танцувате? Желите -и иг---и? Ж----- л- и------ Ж-л-т- л- и-р-т-? ----------------- Желите ли играти? 0
Že---e--i -gra--? Ž----- l- i------ Ž-l-t- l- i-r-t-? ----------------- Želite li igrati?
Искате ли да се разходите? Жел--е-л- ше--ти? Ж----- л- ш------ Ж-л-т- л- ш-т-т-? ----------------- Желите ли шетати? 0
Ž-l-t- ----et-t-? Ž----- l- š------ Ž-l-t- l- š-t-t-? ----------------- Želite li šetati?
Искам да пуша. Ј--ж--и- п--ит-. Ј- ж---- п------ Ј- ж-л-м п-ш-т-. ---------------- Ја желим пушити. 0
Ja--e-i--------. J- ž---- p------ J- ž-l-m p-š-t-. ---------------- Ja želim pušiti.
Искате ли цигара? Желиш-л- --гар---? Ж---- л- ц-------- Ж-л-ш л- ц-г-р-т-? ------------------ Желиш ли цигарету? 0
Žel---li --g-re-u? Ž---- l- c-------- Ž-l-š l- c-g-r-t-? ------------------ Želiš li cigaretu?
Той иска огънче. О--жели-в--р-. О- ж--- в----- О- ж-л- в-т-у- -------------- Он жели ватру. 0
O-------vatru. O- ž--- v----- O- ž-l- v-t-u- -------------- On želi vatru.
Искам да пия нещо. Ја---л-м-нешт---и-и. Ј- ж---- н---- п---- Ј- ж-л-м н-ш-о п-т-. -------------------- Ја желим нешто пити. 0
Ja---lim --što --ti. J- ž---- n---- p---- J- ž-l-m n-š-o p-t-. -------------------- Ja želim nešto piti.
Искам да ям нещо. Ј--ж---м --шт- -ести. Ј- ж---- н---- ј----- Ј- ж-л-м н-ш-о ј-с-и- --------------------- Ја желим нешто јести. 0
J- --li- -ešt- jes--. J- ž---- n---- j----- J- ž-l-m n-š-o j-s-i- --------------------- Ja želim nešto jesti.
Искам да си отдъхна малко. Ја -е-ж-ли- --ло-о-м--ити. Ј- с- ж---- м--- о-------- Ј- с- ж-л-м м-л- о-м-р-т-. -------------------------- Ја се желим мало одморити. 0
J-----želi--m--o--d-o-iti. J- s- ž---- m--- o-------- J- s- ž-l-m m-l- o-m-r-t-. -------------------------- Ja se želim malo odmoriti.
Бих искал / искала да Ви попитам нещо. Ја-Вас---лим-неш-- ---ати. Ј- В-- ж---- н---- п------ Ј- В-с ж-л-м н-ш-о п-т-т-. -------------------------- Ја Вас желим нешто питати. 0
Ja--a- -e-i---eš-- ---a-i. J- V-- ž---- n---- p------ J- V-s ž-l-m n-š-o p-t-t-. -------------------------- Ja Vas želim nešto pitati.
Бих искал / искала да Ви помоля за нещо. Ја-В-с-жели- -----ш-- за-о--т-. Ј- В-- ж---- з- н---- з-------- Ј- В-с ж-л-м з- н-ш-о з-м-л-т-. ------------------------------- Ја Вас желим за нешто замолити. 0
Ja V-s-že--- z--n--to--am-l--i. J- V-- ž---- z- n---- z-------- J- V-s ž-l-m z- n-š-o z-m-l-t-. ------------------------------- Ja Vas želim za nešto zamoliti.
Бих искал / искала да Ви поканя на нещо. Ја -ас---лим-на ---т- позв-ти. Ј- В-- ж---- н- н---- п------- Ј- В-с ж-л-м н- н-ш-о п-з-а-и- ------------------------------ Ја Вас желим на нешто позвати. 0
Ja-V-s ---im-na ---t---o-va-i. J- V-- ž---- n- n---- p------- J- V-s ž-l-m n- n-š-o p-z-a-i- ------------------------------ Ja Vas želim na nešto pozvati.
Какво обичате / желаете, моля? Ш-а----ит-,-м-л--? Ш-- ж------ м----- Ш-а ж-л-т-, м-л-м- ------------------ Шта желите, молим? 0
Šta---lite---o--m? Š-- ž------ m----- Š-a ž-l-t-, m-l-m- ------------------ Šta želite, molim?
Желаете ли кафе? Желит- л---а-у? Ж----- л- к---- Ж-л-т- л- к-ф-? --------------- Желите ли кафу? 0
Ž---t--l- -afu? Ž----- l- k---- Ž-l-t- l- k-f-? --------------- Želite li kafu?
Или предпочитате чай? Или-р-дије-----т- чај? И-- р----- ж----- ч--- И-и р-д-ј- ж-л-т- ч-ј- ---------------------- Или радије желите чај? 0
Ili----i-- -el-te-čaj? I-- r----- ž----- č--- I-i r-d-j- ž-l-t- č-j- ---------------------- Ili radije želite čaj?
Ние искаме да се приберем вкъщи. Ми-с--же-имо во-и-и ку--. М- с- ж----- в----- к---- М- с- ж-л-м- в-з-т- к-ћ-. ------------------------- Ми се желимо возити кући. 0
M--s- že-i-o -------kuc--. M- s- ž----- v----- k----- M- s- ž-l-m- v-z-t- k-c-i- -------------------------- Mi se želimo voziti kući.
Желаете ли такси? Же--т- л- ---т-к-и? Ж----- л- в- т----- Ж-л-т- л- в- т-к-и- ------------------- Желите ли ви такси? 0
Ž--ite-li----t-ks-? Ž----- l- v- t----- Ž-l-t- l- v- t-k-i- ------------------- Želite li vi taksi?
Те искат да се обадят по телефона. О-- ж--- тел-ф-н-рати. О-- ж--- т------------ О-и ж-л- т-л-ф-н-р-т-. ---------------------- Они желе телефонирати. 0
Oni ž--- -el-f--ir--i. O-- ž--- t------------ O-i ž-l- t-l-f-n-r-t-. ---------------------- Oni žele telefonirati.

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

Два езика = два речеви центъра!

На нашия мозък не му прави впечатление, когато учим нов език. Това е така, защото той има различни зони за съхранение на различните езици. Не всички езици, които учим се съхраняват на едно място. Езиците, които научаваме като възрастни имат своя собствена складова площ. Това означава, че мозъкът обработва новите правила на друго място. Те не се съхраняват заедно с родния език. Хората, които растат двуезични, от друга страна, използват само един участък на мозъка. Множество проучвания са стигнали до това заключение. Невролози са изследвали различни участници в експерименти. Тези участници говорели два езика свободно. Една част от тестовата група, обаче ,била израснала с двата езика. Другата част, напротив, била научила втория език по-късно в живота. Изследователите могли да измерват мозъчната им дейност по време на езикови тестове. По този начин те можели да видят кои области на мозъка функционират по време на експеримента. И установили, че "късно" научилите езика имат два речеви центъра! Изследователите вече отдавна подозирали, че това е така. Хората с мозъчни увреждания показват различни признаци. Така че, увреждането на мозъка също може да доведе до проблеми с говора. Засегнатите често не могат да произнасят или разбират думи. Но двуезични жертви на катастрофи понякога показват необичайни симптоми. Техните речеви проблеми не винаги се отразяват и на двата езика. Ако само една част от мозъка е пострадала, другата все още може да функционира. Тогава пациентите говорят единия език по-добре от другия. Двата различни езика също отново се пре-научават с различна скорост. Това доказва, че двата езика не се съхраняват на едно и също място. Тъй като не са научени по едно и също време, те образуват два центъра. Все още не е известно как мозъкът ни управлява множеството езици. Но новите открития могат да доведат до нови учебни стратегии.