Разговорник

bg желая, бих желал, искам, бих искал нещо   »   sv vilja ha något

70 [седемдесет]

желая, бих желал, искам, бих искал нещо

желая, бих желал, искам, бих искал нещо

70 [sjuttio]

vilja ha något

Изберете как искате да видите превода:   
български шведски Играйте Повече
Искате ли да пушите? Vi-- n- r---? Vill ni röka? 0
Искате ли да танцувате? Vi-- n- d----? Vill ni dansa? 0
Искате ли да се разходите? Vi-- n- g- u- o-- g-? Vill ni gå ut och gå? 0
Искам да пуша. Ja- s----- v---- r---. Jag skulle vilja röka. 0
Искате ли цигара? Vi-- d- h- e- c-------? Vill du ha en cigarett? 0
Той иска огънче. Ha- v--- h- e--. Han vill ha eld. 0
Искам да пия нещо. Ja- s----- v---- h- n---- a-- d-----. Jag skulle vilja ha något att dricka. 0
Искам да ям нещо. Ja- s----- v---- ä-- n----. Jag skulle vilja äta något. 0
Искам да си отдъхна малко. Ja- s----- v---- v--- m-- l---. Jag skulle vilja vila mig lite. 0
Бих искал / искала да Ви попитам нещо. Ja- s----- v---- f---- e- n----. Jag skulle vilja fråga er något. 0
Бих искал / искала да Ви помоля за нещо. Ja- s----- v---- b- e- o- n----. Jag skulle vilja be er om något. 0
Бих искал / искала да Ви поканя на нещо. Ja- s----- v---- b---- i- e- p- n----. Jag skulle vilja bjuda in er på något. 0
Какво обичате / желаете, моля? Va- v--- n- h-? Vad vill ni ha? 0
Желаете ли кафе? Vi-- n- h- e- k----? Vill ni ha en kaffe? 0
Или предпочитате чай? El--- s----- n- h----- v---- h- e- t-? Eller skulle ni hellre vilja ha en te? 0
Ние искаме да се приберем вкъщи. Vi s----- v---- å-- h--. Vi skulle vilja åka hem. 0
Желаете ли такси? Vi-- n- h- e- t---? Vill ni ha en taxi? 0
Те искат да се обадят по телефона. De v--- r----. De vill ringa. 0

Два езика = два речеви центъра!

На нашия мозък не му прави впечатление, когато учим нов език. Това е така, защото той има различни зони за съхранение на различните езици. Не всички езици, които учим се съхраняват на едно място. Езиците, които научаваме като възрастни имат своя собствена складова площ. Това означава, че мозъкът обработва новите правила на друго място. Те не се съхраняват заедно с родния език. Хората, които растат двуезични, от друга страна, използват само един участък на мозъка. Множество проучвания са стигнали до това заключение. Невролози са изследвали различни участници в експерименти. Тези участници говорели два езика свободно. Една част от тестовата група, обаче ,била израснала с двата езика. Другата част, напротив, била научила втория език по-късно в живота. Изследователите могли да измерват мозъчната им дейност по време на езикови тестове. По този начин те можели да видят кои области на мозъка функционират по време на експеримента. И установили, че "късно" научилите езика имат два речеви центъра! Изследователите вече отдавна подозирали, че това е така. Хората с мозъчни увреждания показват различни признаци. Така че, увреждането на мозъка също може да доведе до проблеми с говора. Засегнатите често не могат да произнасят или разбират думи. Но двуезични жертви на катастрофи понякога показват необичайни симптоми. Техните речеви проблеми не винаги се отразяват и на двата езика. Ако само една част от мозъка е пострадала, другата все още може да функционира. Тогава пациентите говорят единия език по-добре от другия. Двата различни езика също отново се пре-научават с различна скорост. Това доказва, че двата езика не се съхраняват на едно и също място. Тъй като не са научени по едно и също време, те образуват два центъра. Все още не е известно как мозъкът ни управлява множеството езици. Но новите открития могат да доведат до нови учебни стратегии.