Разговорник

bg желая, бих желал, искам, бих искал нещо   »   uk Хотіти що-небудь

70 [седемдесет]

желая, бих желал, искам, бих искал нещо

желая, бих желал, искам, бих искал нещо

70 [сімдесят]

70 [simdesyat]

Хотіти що-небудь

[Khotity shcho-nebudʹ]

Изберете как искате да видите превода:   
български украински Играйте Повече
Искате ли да пушите? Хочете-к-р--и? Х----- к------ Х-ч-т- к-р-т-? -------------- Хочете курити? 0
Kh---e-e-k---t-? K------- k------ K-o-h-t- k-r-t-? ---------------- Khochete kuryty?
Искате ли да танцувате? Хоче---т--цю---и? Х----- т--------- Х-ч-т- т-н-ю-а-и- ----------------- Хочете танцювати? 0
K-o-he-e-t--t-----t-? K------- t----------- K-o-h-t- t-n-s-u-a-y- --------------------- Khochete tantsyuvaty?
Искате ли да се разходите? Х-че----ти -ул-т-? Х----- й-- г------ Х-ч-т- й-и г-л-т-? ------------------ Хочете йти гуляти? 0
K-oc-e-- -̆-y-h-ly-ty? K------- y--- h------- K-o-h-t- y-t- h-l-a-y- ---------------------- Khochete y̆ty hulyaty?
Искам да пуша. Я --ч----рит-. Я х--- к------ Я х-ч- к-р-т-. -------------- Я хочу курити. 0
YA-k--chu -ury--. Y- k----- k------ Y- k-o-h- k-r-t-. ----------------- YA khochu kuryty.
Искате ли цигара? Т--хо----б--ц-гар--? Т- х---- б- ц------- Т- х-т-в б- ц-г-р-у- -------------------- Ти хотів би цигарку? 0
Ty--hotiv-by-ts--ar--? T- k----- b- t-------- T- k-o-i- b- t-y-a-k-? ---------------------- Ty khotiv by tsyharku?
Той иска огънче. В---х---- би в--ню. В-- х---- б- в----- В-н х-т-в б- в-г-ю- ------------------- Він хотів би вогню. 0
Vi----otiv -y voh---. V-- k----- b- v------ V-n k-o-i- b- v-h-y-. --------------------- Vin khotiv by vohnyu.
Искам да пия нещо. Я-хо---п---. Я х--- п---- Я х-ч- п-т-. ------------ Я хочу пити. 0
Y- k-o-h- p---. Y- k----- p---- Y- k-o-h- p-t-. --------------- YA khochu pyty.
Искам да ям нещо. Я--о-- ї-т-. Я х--- ї---- Я х-ч- ї-т-. ------------ Я хочу їсти. 0
Y--k-o--u ïs--. Y- k----- i----- Y- k-o-h- i-s-y- ---------------- YA khochu ïsty.
Искам да си отдъхна малко. Я -оч- в---о-ити. Я х--- в--------- Я х-ч- в-д-о-и-и- ----------------- Я хочу відпочити. 0
Y- -ho--u---d--chy-y. Y- k----- v---------- Y- k-o-h- v-d-o-h-t-. --------------------- YA khochu vidpochyty.
Бих искал / искала да Ви попитам нещо. Я---ч- --с --щ--з-пи-ати. Я х--- В-- д--- з-------- Я х-ч- В-с д-щ- з-п-т-т-. ------------------------- Я хочу Вас дещо запитати. 0
YA kho--u-V-- ---h--o---py-aty. Y- k----- V-- d------ z-------- Y- k-o-h- V-s d-s-c-o z-p-t-t-. ------------------------------- YA khochu Vas deshcho zapytaty.
Бих искал / искала да Ви помоля за нещо. Я--оч- --с д--- по-ро--ти. Я х--- В-- д--- п--------- Я х-ч- В-с д-щ- п-п-о-и-и- -------------------------- Я хочу Вас дещо попросити. 0
YA -h-c---V-- d---c-o--op---yty. Y- k----- V-- d------ p--------- Y- k-o-h- V-s d-s-c-o p-p-o-y-y- -------------------------------- YA khochu Vas deshcho poprosyty.
Бих искал / искала да Ви поканя на нещо. Я --ч- -----у-и---зап--с--и. Я х--- В-- к----- з--------- Я х-ч- В-с к-д-с- з-п-о-и-и- ---------------------------- Я хочу Вас кудись запросити. 0
Y- k--c----as ku---ʹ -a---syt-. Y- k----- V-- k----- z--------- Y- k-o-h- V-s k-d-s- z-p-o-y-y- ------------------------------- YA khochu Vas kudysʹ zaprosyty.
Какво обичате / желаете, моля? Щ--В--хоч-----ип-т-? Щ- В- х----- в------ Щ- В- х-ч-т- в-п-т-? -------------------- Що Ви хочете випити? 0
S-c-o-V---ho-hete ---yt-? S---- V- k------- v------ S-c-o V- k-o-h-t- v-p-t-? ------------------------- Shcho Vy khochete vypyty?
Желаете ли кафе? Чи--отіл- - В-----и? Ч- х----- б В- к---- Ч- х-т-л- б В- к-в-? -------------------- Чи хотіли б Ви кави? 0
Chy --o---y b-Vy-kav-? C-- k------ b V- k---- C-y k-o-i-y b V- k-v-? ---------------------- Chy khotily b Vy kavy?
Или предпочитате чай? Чи ----ли - В-----ще -а-? Ч- х----- б В- к---- ч--- Ч- х-т-л- б В- к-а-е ч-ю- ------------------------- Чи хотіли б Ви краще чаю? 0
Chy --oti-y -----kra-hch---ha--? C-- k------ b V- k------- c----- C-y k-o-i-y b V- k-a-h-h- c-a-u- -------------------------------- Chy khotily b Vy krashche chayu?
Ние искаме да се приберем вкъщи. Ми х-т-л--- поїх--- -о--му. М- х----- б п------ д------ М- х-т-л- б п-ї-а-и д-д-м-. --------------------------- Ми хотіли б поїхати додому. 0
M--kho---y-- -o--k---y--o----. M- k------ b p-------- d------ M- k-o-i-y b p-i-k-a-y d-d-m-. ------------------------------ My khotily b poïkhaty dodomu.
Желаете ли такси? Чи х------б ви та---? Ч- х----- б в- т----- Ч- х-т-л- б в- т-к-і- --------------------- Чи хотіли б ви таксі? 0
C-y k-otil- --v- t----? C-- k------ b v- t----- C-y k-o-i-y b v- t-k-i- ----------------------- Chy khotily b vy taksi?
Те искат да се обадят по телефона. В-н- --чуть з----ефонува-и. В--- х----- з-------------- В-н- х-ч-т- з-т-л-ф-н-в-т-. --------------------------- Вони хочуть зателефонувати. 0
V-ny--h---ut- za--lefo--v-t-. V--- k------- z-------------- V-n- k-o-h-t- z-t-l-f-n-v-t-. ----------------------------- Vony khochutʹ zatelefonuvaty.

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

Два езика = два речеви центъра!

На нашия мозък не му прави впечатление, когато учим нов език. Това е така, защото той има различни зони за съхранение на различните езици. Не всички езици, които учим се съхраняват на едно място. Езиците, които научаваме като възрастни имат своя собствена складова площ. Това означава, че мозъкът обработва новите правила на друго място. Те не се съхраняват заедно с родния език. Хората, които растат двуезични, от друга страна, използват само един участък на мозъка. Множество проучвания са стигнали до това заключение. Невролози са изследвали различни участници в експерименти. Тези участници говорели два езика свободно. Една част от тестовата група, обаче ,била израснала с двата езика. Другата част, напротив, била научила втория език по-късно в живота. Изследователите могли да измерват мозъчната им дейност по време на езикови тестове. По този начин те можели да видят кои области на мозъка функционират по време на експеримента. И установили, че "късно" научилите езика имат два речеви центъра! Изследователите вече отдавна подозирали, че това е така. Хората с мозъчни увреждания показват различни признаци. Така че, увреждането на мозъка също може да доведе до проблеми с говора. Засегнатите често не могат да произнасят или разбират думи. Но двуезични жертви на катастрофи понякога показват необичайни симптоми. Техните речеви проблеми не винаги се отразяват и на двата езика. Ако само една част от мозъка е пострадала, другата все още може да функционира. Тогава пациентите говорят единия език по-добре от другия. Двата различни езика също отново се пре-научават с различна скорост. Това доказва, че двата езика не се съхраняват на едно и също място. Тъй като не са научени по едно и също време, те образуват два центъра. Все още не е известно как мозъкът ни управлява множеството езици. Но новите открития могат да доведат до нови учебни стратегии.