Разговорник

bg Прилагателни 2   »   af Byvoeglike naamwoorde 2

79 [седемдесет и девет]

Прилагателни 2

Прилагателни 2

79 [nege en sewentig]

Byvoeglike naamwoorde 2

Изберете как искате да видите превода:   
български африкаанс (бурски) Играйте Повече
Облечена съм в синя рокля. E- d----n ---u-r-k. E- d-- ’- b--- r--- E- d-a ’- b-o- r-k- ------------------- Ek dra ’n blou rok. 0
Облечена съм в червена рокля. E- -r- ’---o---r--. E- d-- ’- r--- r--- E- d-a ’- r-o- r-k- ------------------- Ek dra ’n rooi rok. 0
Облечена съм в зелена рокля. E- d-a--n-g-o-n -o-. E- d-- ’- g---- r--- E- d-a ’- g-o-n r-k- -------------------- Ek dra ’n groen rok. 0
Аз купувам черна чанта. E---oo- ’- s------ak. E- k--- ’- s---- s--- E- k-o- ’- s-a-t s-k- --------------------- Ek koop ’n swart sak. 0
Аз купувам кафява чанта. Ek -o-- ’n b--i--sak. E- k--- ’- b---- s--- E- k-o- ’- b-u-n s-k- --------------------- Ek koop ’n bruin sak. 0
Аз купувам бяла чанта. Ek -o---’n--it s-k. E- k--- ’- w-- s--- E- k-o- ’- w-t s-k- ------------------- Ek koop ’n wit sak. 0
Имам нужда от нова кола. E---et -- ---- ------nod--. E- h-- ’- n--- m---- n----- E- h-t ’- n-w- m-t-r n-d-g- --------------------------- Ek het ’n nuwe motor nodig. 0
Имам нужда от бърза кола. Ek--et-’n v-nn-----ot-r-n-dig. E- h-- ’- v------ m---- n----- E- h-t ’- v-n-i-e m-t-r n-d-g- ------------------------------ Ek het ’n vinnige motor nodig. 0
Имам нужда от удобна кола. Ek------n--e----li-e --to- n-d--. E- h-- ’- g--------- m---- n----- E- h-t ’- g-r-e-l-k- m-t-r n-d-g- --------------------------------- Ek het ’n gerieflike motor nodig. 0
Горе живее една възрастна жена. D-ar bo --o---n-ou-----. D--- b- w--- ’- o- v---- D-a- b- w-o- ’- o- v-o-. ------------------------ Daar bo woon ’n ou vrou. 0
Горе живее една дебела жена. D-ar bo --on -n--ik / -et vr--. D--- b- w--- ’- d-- / v-- v---- D-a- b- w-o- ’- d-k / v-t v-o-. ------------------------------- Daar bo woon ’n dik / vet vrou. 0
Долу живее една любопитна жена. D-ar on------on----nu---ie---e---ou. D--- o---- w--- ’- n---------- v---- D-a- o-d-r w-o- ’- n-u-k-e-i-e v-o-. ------------------------------------ Daar onder woon ’n nuuskierige vrou. 0
Гостите ни бяха приятни хора. Ons g-s-e w-- --w- m---e. O-- g---- w-- g--- m----- O-s g-s-e w-s g-w- m-n-e- ------------------------- Ons gaste was gawe mense. 0
Гостите ни бяха учтиви хора. O-- -as-- -a- -ofl-k- --b-l----- -en-e. O-- g---- w-- h------ / b------- m----- O-s g-s-e w-s h-f-i-e / b-l-e-d- m-n-e- --------------------------------------- Ons gaste was hoflike / beleefde mense. 0
Гостите ни бяха интересни хора. On- ---te wa----teressa--e--en--. O-- g---- w-- i----------- m----- O-s g-s-e w-s i-t-r-s-a-t- m-n-e- --------------------------------- Ons gaste was interessante mense. 0
Аз имам мили деца. E--h-t -i-w--k-n--rs. E- h-- l---- k------- E- h-t l-e-e k-n-e-s- --------------------- Ek het liewe kinders. 0
Но съседите имат нахални деца. M-a--d-e-------et --out------e--. M--- d-- b--- h-- s----- k------- M-a- d-e b-r- h-t s-o-t- k-n-e-s- --------------------------------- Maar die bure het stoute kinders. 0
Вашите деца послушни ли са? I----k-nders s-e-? I- u k------ s---- I- u k-n-e-s s-e-? ------------------ Is u kinders soet? 0

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

Един език, много разновидности

Дори ако говорим само един език, ние говорим много езици. Защото никой език не е самостойна система. Всеки език има много различни измерения. Езикът е жива система. Говорещият винаги се ориентира към своя партньор в разговора. Затова, езикът, на който хората говорят варира. Тези вариации се проявяват в различни форми. Например, всеки език си има история. Той се е променял и ще продължи да се променя. Това може да бъде различено във факта, че старите хора говорят по-различно от младите. Има и различни диалекти в повечето езици. Въпреки това, много носители на диалекти могат да се адаптират към околната си среда. В някои ситуации те говорят на книжовния език. Различните социални групи също имат различни езици. Младежкият език или жаргонът на ловците са примери за това. Повечето хора говорят по различни начини на работното място и вкъщи. Мнозина също така използват професионален жаргон на работа. Различията се появяват както в говоримия, така и в писмения език. Говоримият език е обикновено много по-прост, отколкото писменият. Разликата може да бъде доста голяма. Такъв е случаят, когато писмените езици не се променят дълго време. Тогава на говорещите се налага най-напред да се научат да използват езика в писмена форма,. Езикът на жените и мъжете също често се различава. Тази разлика не е толкова голяма в западните общества. Но има страни, в които жените говорят много по- различно, отколкото мъжете. В някои култури, учтивостта има своя собствена езикова форма. Следователно, говоренето изобщо не е толкова лесно! Трябва да обръщаме внимание на много и различни неща едновременно...