Разговорник

bg Пазаруване   »   af Inkopies

54 [петдесет и четири]

Пазаруване

Пазаруване

54 [vier en vyftig]

Inkopies

Изберете как искате да видите превода:   
български африкаанс (бурски) Играйте Повече
Бих искал / искала да купя подарък. E- w---’n g---e-- koop. E- w-- ’- g------ k---- E- w-l ’- g-s-e-k k-o-. ----------------------- Ek wil ’n geskenk koop. 0
Но не нещо прекалено скъпо. M----nie t----u--n-e. M--- n-- t- d--- n--- M-a- n-e t- d-u- n-e- --------------------- Maar nie te duur nie. 0
Може би дамска чанта? Mis-----’--h-n----? M------ ’- h------- M-s-i-n ’- h-n-s-k- ------------------- Miskien ’n handsak? 0
Какъв цвят желаете? Wat-er----ur s-----? W----- k---- s--- u- W-t-e- k-e-r s-e- u- -------------------- Watter kleur soek u? 0
Черен, кафяв или бял? S--rt--br-in o- w--? S----- b---- o- w--- S-a-t- b-u-n o- w-t- -------------------- Swart, bruin of wit? 0
Голяма или малка? ’- -rote--- ------in----? ’- G---- o- ’- k--------- ’- G-o-e o- ’- k-e-n-j-e- ------------------------- ’n Grote of ’n kleintjie? 0
Може ли да видя тази? M-- ----ie-ee-------as-------? M-- e- d-- e-- s--- a--------- M-g e- d-e e-n s-e- a-s-b-i-f- ------------------------------ Mag ek die een sien asseblief? 0
От кожа ли е? Is dit-------er ge--a-? I- d-- v-- l--- g------ I- d-t v-n l-e- g-m-a-? ----------------------- Is dit van leer gemaak? 0
Или от изкуствена материя? Of--s --t-van ----ti-k? O- i- d-- v-- p-------- O- i- d-t v-n p-a-t-e-? ----------------------- Of is dit van plastiek? 0
От кожа естествено. Va------,-n---u-lik. V-- l---- n--------- V-n l-e-, n-t-u-l-k- -------------------- Van leer, natuurlik. 0
Това е особено добро качество. D-- ------on-e--- ---ie-kw--i-e--. D-- i- b--------- g---- k--------- D-t i- b-s-n-e-s- g-e-e k-a-i-e-t- ---------------------------------- Dit is besonderse goeie kwaliteit. 0
Чантата действително е на много изгодна цена. En -i----n--a--is---rk-----illik. E- d-- h------ i- w------ b------ E- d-e h-n-s-k i- w-r-l-k b-l-i-. --------------------------------- En die handsak is werklik billik. 0
Харесва ми. E----u -a-----. E- h-- d------- E- h-u d-a-v-n- --------------- Ek hou daarvan. 0
Ще я взема. E--sal--it---em. E- s-- d-- n---- E- s-l d-t n-e-. ---------------- Ek sal dit neem. 0
Може ли евентуално да я подменя? Ka- -k-di--om-ui----di-- -o-i-? K-- e- d-- o----- i----- n----- K-n e- d-t o-r-i- i-d-e- n-d-g- ------------------------------- Kan ek dit omruil indien nodig? 0
Разбира се. V-nsel-sp------. V--------------- V-n-e-f-p-e-e-d- ---------------- Vanselfsprekend. 0
Ние ще я опаковаме като подарък. On--s-l d-- a- -n ges-e-k --e--a--. O-- s-- d-- a- ’- g------ t-------- O-s s-l d-t a- ’- g-s-e-k t-e-r-a-. ----------------------------------- Ons sal dit as ’n geskenk toedraai. 0
Касата е там отсреща. D-a----de---nt--s-----k--sie-. D--- a-------- i- d-- k------- D-a- a-d-r-a-t i- d-e k-s-i-r- ------------------------------ Daar anderkant is die kassier. 0

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

Кой кого разбира?

Има около 7 милиарда души в света. Всички те говорят на даден език. Но за съжаление, той не винаги е един и същ. Така че, за да разговаряме с други народи, трябва да учим езици. Това често е много трудоемко. Но има езици, които са много сходни. Говорещите ги се разбират един друг, без да са усвоили чуждия език. Това явление се нарича взаимна разбираемост. В която се различават два варианта. Първият вариант е устната взаимна разбираемост. При нея носителите на двата езика се разбират помежду си, когато говорят. Те не разбират писмената форма на другия език, обаче. Това е така, защото езиците имат различни писмени форми. Примери за това са езиците хинди и урду. Писмената взаимна разбираемост е вторият вариант. В този случай езикът на другия се разбира в писмената му форма. Но носителите на езиците не се разбират помежду си, когато разговарят един с друг. Причината за това е, че те имат много различно произношение. Немският и холандският са примери за това. Най-близкородствените езици съдържат и двата варианта. Което означава, че те са взаимно разбираеми както в устна, така и в писмена форма. Примери за това са руски и украински или тайски и лаоски. Но има също и асиметрична форма на взаимна разбираемост. Такъв е случаят, когато носителите на двата езика имат различни нива на разбиране един спрямо друг. Португалците разбират испанците по-добре, отколкото испанците разбират португалците. Австрийците също разбират германците по-добре, отколкото обратното. В тези примери, произношението или диалекта се явяват пречка. Така че, който наистина иска да води добри разговори трябва да научи нещоново...