Разговорник

bg Спорт   »   uk Спорт

49 [четирийсет и девет]

Спорт

Спорт

49 [сорок дев’ять]

49 [sorok devʺyatʹ]

Спорт

[Sport]

Изберете как искате да видите превода:   
български украински Играйте Повече
Занимаваш ли се със спорт? Ти--ай---ш---спор--м? Т- з-------- с------- Т- з-й-а-ш-я с-о-т-м- --------------------- Ти займаєшся спортом? 0
T--z--̆-aye-h--a s---t-m? T- z------------ s------- T- z-y-m-y-s-s-a s-o-t-m- ------------------------- Ty zay̆mayeshsya sportom?
Да, аз трябва да се движа. Т-к--я -о---е- /---ви--а --ха-и--. Т--- я п------ / п------ р-------- Т-к- я п-в-н-н / п-в-н-а р-х-т-с-. ---------------------------------- Так, я повинен / повинна рухатися. 0
Tak,--a ---y--n / p-vy-na-r-khat--ya. T--- y- p------ / p------ r---------- T-k- y- p-v-n-n / p-v-n-a r-k-a-y-y-. ------------------------------------- Tak, ya povynen / povynna rukhatysya.
Ходя в един спортен клуб. Я --дж---о---ор--в-------у--. Я х---- д- с---------- к----- Я х-д-у д- с-о-т-в-о-о к-у-у- ----------------------------- Я ходжу до спортивного клубу. 0
Y--khodz---d- ----------o -l-bu. Y- k------ d- s---------- k----- Y- k-o-z-u d- s-o-t-v-o-o k-u-u- -------------------------------- YA khodzhu do sportyvnoho klubu.
Ние играем футбол. М--г---м- - -ут-ол. М- г----- у ф------ М- г-а-м- у ф-т-о-. ------------------- Ми граємо у футбол. 0
My -r--e---u--ut--l. M- h------ u f------ M- h-a-e-o u f-t-o-. -------------------- My hrayemo u futbol.
Понякога плуваме. Іно-і---------є-о. І---- м- п-------- І-о-і м- п-а-а-м-. ------------------ Іноді ми плаваємо. 0
Inod--my p-a-ayemo. I---- m- p--------- I-o-i m- p-a-a-e-o- ------------------- Inodi my plavayemo.
Или караме велосипед / колело. А-- ми ка--є-о-ь-на -елоси-е--х. А-- м- к-------- н- в----------- А-о м- к-т-є-о-ь н- в-л-с-п-д-х- -------------------------------- Або ми катаємось на велосипедах. 0
Abo-----a-ay-m-sʹ -a -e----p--a-h. A-- m- k--------- n- v------------ A-o m- k-t-y-m-s- n- v-l-s-p-d-k-. ---------------------------------- Abo my katayemosʹ na velosypedakh.
В нашия град има футболен стадион. У ----му-м-ст- є-ф---о---и- -т----н. У н----- м---- є ф--------- с------- У н-ш-м- м-с-і є ф-т-о-ь-и- с-а-і-н- ------------------------------------ У нашому місті є футбольний стадіон. 0
U nas-o-u--i--i ye f-t--l----̆-s--dion. U n------ m---- y- f---------- s------- U n-s-o-u m-s-i y- f-t-o-ʹ-y-̆ s-a-i-n- --------------------------------------- U nashomu misti ye futbolʹnyy̆ stadion.
Има също басейн със сауна. Є також --се-н-- с-уна. Є т---- б----- і с----- Є т-к-ж б-с-й- і с-у-а- ----------------------- Є також басейн і сауна. 0
Y- ta-o-h---sey-n ---a---. Y- t----- b------ i s----- Y- t-k-z- b-s-y-n i s-u-a- -------------------------- YE takozh basey̆n i sauna.
Има и голф игрище. І є-мі-ц--дл----ль--. І є м---- д-- г------ І є м-с-е д-я г-л-ф-. --------------------- І є місце для гольфу. 0
I -e -is----d----h----u. I y- m----- d--- h------ I y- m-s-s- d-y- h-l-f-. ------------------------ I ye mistse dlya holʹfu.
Какво има по телевизията? Що й---на-т-леб-чен-і? Щ- й-- н- т----------- Щ- й-е н- т-л-б-ч-н-і- ---------------------- Що йде на телебаченні? 0
Shc-o------n- teleb-c--n--? S---- y--- n- t------------ S-c-o y-d- n- t-l-b-c-e-n-? --------------------------- Shcho y̆de na telebachenni?
Тъкмо дават футболен мач. С--- --е-------ьни- м--ч. С--- й-- ф--------- м---- С-м- й-е ф-т-о-ь-и- м-т-. ------------------------- Саме йде футбольний матч. 0
S--e --de-futb--ʹn--̆---tch. S--- y--- f---------- m----- S-m- y-d- f-t-o-ʹ-y-̆ m-t-h- ---------------------------- Same y̆de futbolʹnyy̆ match.
Немският отбор играе срещу английския. Ні-е--к--коман---гр-є ----и-а---і-с-к--. Н------- к------ г--- п---- а----------- Н-м-ц-к- к-м-н-а г-а- п-о-и а-г-і-с-к-ї- ---------------------------------------- Німецька команда грає проти англійської. 0
Nime-sʹ-- ----nd- h-ay- pro-y a--l-y-s-koi-. N-------- k------ h---- p---- a------------- N-m-t-ʹ-a k-m-n-a h-a-e p-o-y a-h-i-̆-ʹ-o-̈- -------------------------------------------- Nimetsʹka komanda hraye proty anhliy̆sʹkoï.
Кой печели? Хто-в----є? Х-- в------ Х-о в-г-а-? ----------- Хто виграє? 0
Kht----h-a--? K--- v------- K-t- v-h-a-e- ------------- Khto vyhraye?
Нямам представа. Я----зн--. Я н- з---- Я н- з-а-. ---------- Я не знаю. 0
Y--ne--nay-. Y- n- z----- Y- n- z-a-u- ------------ YA ne znayu.
В момента резултатът е равен. П-ки-що--і-и-. П--- щ- н----- П-к- щ- н-ч-я- -------------- Поки що нічия. 0
P-k- ----o ni-h--a. P--- s---- n------- P-k- s-c-o n-c-y-a- ------------------- Poky shcho nichyya.
Съдията е от Белгия. А--ітр ---е--г-ї. А----- з Б------- А-б-т- з Б-л-г-ї- ----------------- Арбітр з Бельгії. 0
A-bi---z-B--ʹ--i-. A----- z B-------- A-b-t- z B-l-h-i-. ------------------ Arbitr z Belʹhiï.
Сега бият дузпа. З-р-з --де -енал-т-. З---- б--- п-------- З-р-з б-д- п-н-л-т-. -------------------- Зараз буде пенальті. 0
Z--a-----e -en--ʹti. Z---- b--- p-------- Z-r-z b-d- p-n-l-t-. -------------------- Zaraz bude penalʹti.
Гол! Един на нула! Г-л! ---н--н-л-! Г--- О---- н---- Г-л- О-и-: н-л-! ---------------- Гол! Один: нуль! 0
Ho-!--dy-------! H--- O---- n---- H-l- O-y-: n-l-! ---------------- Hol! Odyn: nulʹ!

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

Само силните думи оцеляват!

Рядко използвани думи се променят по-често, отколкото думите, които се използват често. Това може да се дължи на законите на еволюцията. Общите гени се изменят по-малко в течение на времето. Те са по-стабилни в своята форма. И очевидно, същото важи и за думите! Английските глаголи били анализирани за едно проучване. В него, сегашните форми на глаголите били сравнени със старите форми. В английския език десетте най-често срещани глагола са неправилни. Повечето други глаголи са правилни. Но през Средновековието, повечето глаголи са все били неправилни. Така неправилните глаголи, които рядко са били използвани, са се превърнали в правилни. След 300 години, в английския език почти няма да останат неправилни глаголи. Други проучвания показват също така, че при езиците има подбор, както и при гените. Изследователите сравнили често срещани думи от различни езици. В процеса те подбрали сходни думи, които означават едно и също нещо. Пример за това са думите : water, Wasser, vatten. Тези думи имат един и същи корен и поради това си приличат. Тъй като те са основни думи, се използват често във всички езици. По този начин, те са били в състояние да запазят своята форма - и да останатпочти същите и до днес. По-малко важните думи се променят много по-бързо. Или по-скоро биват изместени от други думи. По този начин рядко използваните думи се отличават в различните езици. Защо рядко използваните думи се променят все още е неизяснено. Възможно е те често да се използват неправилно или да се произнасят погрешно. Това се дължи на факта, че говорещите не са запознати с тях. Но причината може да се крие и в това, че основните думи трябва винаги да бъдат еднакви. Защото само тогава те могат да бъдат разбрани правилно. А думите съществуват, за да бъдат разбирани...
Знаете ли, че?
Украинският принадлежи към източнославянските езици. Той е тясно свързан с руския и беларуския. Повече от 40 милиона души говорят украински. След руския и полския това е най-широко разпространеният славянски език. Украинският се е развил към края на 18. век от простонародния език. По това време е възникнала самостоятелната писменост, а с нея и собствената литературата. Днес съществуват много украински диалекти, които са разделени в три основни групи. Речниковият състав, структурата на изречението и артикулацията напомнят много за други славянски езици. Причината за това е, че славянските езици са се диференцирани сравнително късно. Поради географското положение на Украйна се наблюдава силно влияние от полски и руски. В граматиката се различават седем падежа. Чрез прилагателните в украинския се изразява отношение към лица или предмети. В зависимост от избраната форма на думата говорещият показва емоционалната си нагласа. Друга особеност на украинския е мелодичното му звучене. Който обича езици, звучащи като музика, трябва да се учи украински!