Разговорник

bg Частите на тялото   »   ko 신체부위

58 [петдесет и осем]

Частите на тялото

Частите на тялото

58 [쉰여덟]

58 [swin-yeodeolb]

신체부위

[sinchebuwi]

Изберете как искате да видите превода:   
български корейски Играйте Повече
Аз рисувам човек. 저는 남자- 그--. 저는 남자를 그려요. 저- 남-를 그-요- ----------- 저는 남자를 그려요. 0
j--ne-----mja--ul --u---o-o. jeoneun namjaleul geulyeoyo. j-o-e-n n-m-a-e-l g-u-y-o-o- ---------------------------- jeoneun namjaleul geulyeoyo.
Първо главата. 먼저--리를 -려요. 먼저 머리를 그려요. 먼- 머-를 그-요- ----------- 먼저 머리를 그려요. 0
meonj-o m-oli-eul-geu-yeo-o. meonjeo meolileul geulyeoyo. m-o-j-o m-o-i-e-l g-u-y-o-o- ---------------------------- meonjeo meolileul geulyeoyo.
Човекът носи шапка. 남자는 모자를 쓰----요. 남자는 모자를 쓰고 있어요. 남-는 모-를 쓰- 있-요- --------------- 남자는 모자를 쓰고 있어요. 0
na---n-u---o-a---- -se--o--s---oy-. namjaneun mojaleul sseugo iss-eoyo. n-m-a-e-n m-j-l-u- s-e-g- i-s-e-y-. ----------------------------------- namjaneun mojaleul sseugo iss-eoyo.
Косата му не се вижда. 머-카-----지 않아-. 머리카락은 보이지 않아요. 머-카-은 보-지 않-요- -------------- 머리카락은 보이지 않아요. 0
m-o-i-al-g---n --ij--a----yo. meolikalag-eun boiji anh-ayo. m-o-i-a-a---u- b-i-i a-h-a-o- ----------------------------- meolikalag-eun boiji anh-ayo.
И ушите му не се виждат. 귀- 보이- 않-요. 귀도 보이지 않아요. 귀- 보-지 않-요- ----------- 귀도 보이지 않아요. 0
gwid--boiji a-h-a--. gwido boiji anh-ayo. g-i-o b-i-i a-h-a-o- -------------------- gwido boiji anh-ayo.
Гърбът му също не се вижда. 등---이- -아-. 등도 보이지 않아요. 등- 보-지 않-요- ----------- 등도 보이지 않아요. 0
d-u-g-o-b-i-i -nh-a--. deungdo boiji anh-ayo. d-u-g-o b-i-i a-h-a-o- ---------------------- deungdo boiji anh-ayo.
Рисувам очите и устата. 저- 눈과-입- 그려요. 저는 눈과 입을 그려요. 저- 눈- 입- 그-요- ------------- 저는 눈과 입을 그려요. 0
j--neu- nun-w- ib---- ge--yeoyo. jeoneun nungwa ib-eul geulyeoyo. j-o-e-n n-n-w- i---u- g-u-y-o-o- -------------------------------- jeoneun nungwa ib-eul geulyeoyo.
Човекът танцува и се смее. 남자는-춤추며 웃-요. 남자는 춤추며 웃어요. 남-는 춤-며 웃-요- ------------ 남자는 춤추며 웃어요. 0
n--jan--n----m-----e- -s--oy-. namjaneun chumchumyeo us-eoyo. n-m-a-e-n c-u-c-u-y-o u---o-o- ------------------------------ namjaneun chumchumyeo us-eoyo.
Човекът има дълъг нос. 남-- -----있-요. 남자는 긴 코가 있어요. 남-는 긴 코- 있-요- ------------- 남자는 긴 코가 있어요. 0
namj-n--n --n--o-- ----e--o. namjaneun gin koga iss-eoyo. n-m-a-e-n g-n k-g- i-s-e-y-. ---------------------------- namjaneun gin koga iss-eoyo.
Той носи пръчка в ръцете си. 그는-손--지팡이- 들- -어-. 그는 손에 지팡이를 들고 있어요. 그- 손- 지-이- 들- 있-요- ------------------ 그는 손에 지팡이를 들고 있어요. 0
ge--eun -on-e-ji-a---ile----eu-go iss-e-yo. geuneun son-e jipang-ileul deulgo iss-eoyo. g-u-e-n s-n-e j-p-n---l-u- d-u-g- i-s-e-y-. ------------------------------------------- geuneun son-e jipang-ileul deulgo iss-eoyo.
Носи и шал около врата си. 그--또한-목에 -도-- 두르고 있--. 그는 또한 목에 목도리를 두르고 있어요. 그- 또- 목- 목-리- 두-고 있-요- ---------------------- 그는 또한 목에 목도리를 두르고 있어요. 0
geun--n--t-h-n-mo--e --gdolil--l -ul-----i-s-----. geuneun ttohan mog-e mogdolileul duleugo iss-eoyo. g-u-e-n t-o-a- m-g-e m-g-o-i-e-l d-l-u-o i-s-e-y-. -------------------------------------------------- geuneun ttohan mog-e mogdolileul duleugo iss-eoyo.
Зима е и е студено. 겨울이고---요. 겨울이고 추워요. 겨-이- 추-요- --------- 겨울이고 추워요. 0
g--ou---g- -h-w-yo. gyeoul-igo chuwoyo. g-e-u---g- c-u-o-o- ------------------- gyeoul-igo chuwoyo.
Ръцете му са силни. 팔--튼-해요. 팔이 튼튼해요. 팔- 튼-해-. -------- 팔이 튼튼해요. 0
p---i -e----un-a--o. pal-i teunteunhaeyo. p-l-i t-u-t-u-h-e-o- -------------------- pal-i teunteunhaeyo.
И краката му са силни. 다-- -튼-요. 다리도 튼튼해요. 다-도 튼-해-. --------- 다리도 튼튼해요. 0
d-l--- --un----ha---. dalido teunteunhaeyo. d-l-d- t-u-t-u-h-e-o- --------------------- dalido teunteunhaeyo.
Човекът е от сняг. 남자- 눈으--만들-졌--. 남자는 눈으로 만들어졌어요. 남-는 눈-로 만-어-어-. --------------- 남자는 눈으로 만들어졌어요. 0
na---ne-n-nu---ul-------ul-eo-yeos--eo-o. namjaneun nun-eulo mandeul-eojyeoss-eoyo. n-m-a-e-n n-n-e-l- m-n-e-l-e-j-e-s---o-o- ----------------------------------------- namjaneun nun-eulo mandeul-eojyeoss-eoyo.
Той не носи панталон и палто. 그는 -지도,--투- -- -- -어-. 그는 바지도, 외투도 입지 않고 있어요. 그- 바-도- 외-도 입- 않- 있-요- ---------------------- 그는 바지도, 외투도 입지 않고 있어요. 0
ge--------ji-o, oe---o i--i anh-o --s--oy-. geuneun bajido, oetudo ibji anhgo iss-eoyo. g-u-e-n b-j-d-, o-t-d- i-j- a-h-o i-s-e-y-. ------------------------------------------- geuneun bajido, oetudo ibji anhgo iss-eoyo.
Но не му е студено. 하지만 남-는--- 않--. 하지만 남자는 춥지 않아요. 하-만 남-는 춥- 않-요- --------------- 하지만 남자는 춥지 않아요. 0
hajima- -a--a-e---c-u--- ----ayo. hajiman namjaneun chubji anh-ayo. h-j-m-n n-m-a-e-n c-u-j- a-h-a-o- --------------------------------- hajiman namjaneun chubji anh-ayo.
Той е снежен човек. 그---사----. 그는 눈사람이에요. 그- 눈-람-에-. ---------- 그는 눈사람이에요. 0
ge-neu---unsalam-ie--. geuneun nunsalam-ieyo. g-u-e-n n-n-a-a---e-o- ---------------------- geuneun nunsalam-ieyo.

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

Езикът на нашите предци

Съвременни езици могат да бъдат анализирани от езиковедите. Различни методи се използват за тази цел. Но как са говорели хората преди хиляди години? Много по- трудно е да се отговори на този въпрос. Въпреки това, учените са прекарали години в изследване на този въпрос. Те искали да изследват как хората са говорили някога. За да извършат това, те се опитали да възстановят древните форми на речта. Американски учени направили вълнуващо откритие. Те анализирали повече от 2000 езика. По-специално, анализирали структурата на изреченията в езиците. Резултатите от тяхното изследване били много интересни. Около половината от езиците имат S-O-V структура на изречението. Тоест, последователността на частите на изреченията в тях е подлог, допълнение и сказуемо. Повече от 700 езика следват модела S-V-О. И около 160 езика работят по системата V-S-O. Само около 40 езика използват V-O-S модела. 120 езика представляват хибриди. От друга страна, O-V-S и O-S-V са подчертано редки системи. По-голямата част от изследваните езици използват принципа S-O-V. Персийският, японският и турският са някои примери. Повечето живи езици следват модела S-V-O, обаче. Този тип структура на изречението доминира в Индо-европейското езиковосемейство днес. Изследователите смятат, че моделът S-O-V е бил използван по-рано. Всички езици са базирани на тази система . Но по-късно езиците започнали да се разграничават. Все още не знаем как е станало това. Въпреки това, за промяната в структурата на изречението трябва да е имало причина. Тъй като в еволюцията, само това, което има предимства надделява...