Разговорник

bg Прилагателни 2   »   uk Прикметники 2

79 [седемдесет и девет]

Прилагателни 2

Прилагателни 2

79 [сімдесят дев’ять]

79 [simdesyat devʺyatʹ]

Прикметники 2

[Prykmetnyky 2]

Изберете как искате да видите превода:   
български украински Играйте Повече
Облечена съм в синя рокля. Н--м--і---нє -ла-тя. Н- м--- с--- п------ Н- м-н- с-н- п-а-т-. -------------------- На мені синє плаття. 0
N--me-i--yn-e-----t-a. N- m--- s---- p------- N- m-n- s-n-e p-a-t-a- ---------------------- Na meni synye plattya.
Облечена съм в червена рокля. Н--м-ні------не---а---. Н- м--- ч------ п------ Н- м-н- ч-р-о-е п-а-т-. ----------------------- На мені червоне плаття. 0
N---en- c--rv-ne pl--t--. N- m--- c------- p------- N- m-n- c-e-v-n- p-a-t-a- ------------------------- Na meni chervone plattya.
Облечена съм в зелена рокля. На м--і ---ене--латт-. Н- м--- з----- п------ Н- м-н- з-л-н- п-а-т-. ---------------------- На мені зелене плаття. 0
Na----i z-le-e------y-. N- m--- z----- p------- N- m-n- z-l-n- p-a-t-a- ----------------------- Na meni zelene plattya.
Аз купувам черна чанта. Я -упую чо----с-м-у. Я к---- ч---- с----- Я к-п-ю ч-р-у с-м-у- -------------------- Я купую чорну сумку. 0
Y--kupu-u -hor-u-su--u. Y- k----- c----- s----- Y- k-p-y- c-o-n- s-m-u- ----------------------- YA kupuyu chornu sumku.
Аз купувам кафява чанта. Я-к-п-ю -о-ичн-------ку. Я к---- к-------- с----- Я к-п-ю к-р-ч-е-у с-м-у- ------------------------ Я купую коричневу сумку. 0
YA----uyu-k----hnevu --mk-. Y- k----- k--------- s----- Y- k-p-y- k-r-c-n-v- s-m-u- --------------------------- YA kupuyu korychnevu sumku.
Аз купувам бяла чанта. Я-----ю -і-- с-мку. Я к---- б--- с----- Я к-п-ю б-л- с-м-у- ------------------- Я купую білу сумку. 0
Y-----uyu ---- s-m--. Y- k----- b--- s----- Y- k-p-y- b-l- s-m-u- --------------------- YA kupuyu bilu sumku.
Имам нужда от нова кола. Ме-і-потрі----н---й авт----іль. М--- п------- н---- а---------- М-н- п-т-і-е- н-в-й а-т-м-б-л-. ------------------------------- Мені потрібен новий автомобіль. 0
M--i-potri-en-nov-----vtomo---ʹ. M--- p------- n----- a---------- M-n- p-t-i-e- n-v-y- a-t-m-b-l-. -------------------------------- Meni potriben novyy̆ avtomobilʹ.
Имам нужда от бърза кола. Мені-по--і-ен -в---и- а--ом-б-л-. М--- п------- ш------ а---------- М-н- п-т-і-е- ш-и-к-й а-т-м-б-л-. --------------------------------- Мені потрібен швидкий автомобіль. 0
M-ni-po--ibe-------ky-- -v-o-ob---. M--- p------- s-------- a---------- M-n- p-t-i-e- s-v-d-y-̆ a-t-m-b-l-. ----------------------------------- Meni potriben shvydkyy̆ avtomobilʹ.
Имам нужда от удобна кола. М-ні-пот-і-е- --уч-и--ав-ом-б---. М--- п------- з------ а---------- М-н- п-т-і-е- з-у-н-й а-т-м-б-л-. --------------------------------- Мені потрібен зручний автомобіль. 0
Men- potr--en zruchn-y̆---t-mo-ilʹ. M--- p------- z-------- a---------- M-n- p-t-i-e- z-u-h-y-̆ a-t-m-b-l-. ----------------------------------- Meni potriben zruchnyy̆ avtomobilʹ.
Горе живее една възрастна жена. Т----а--рі-жи-- -та-- жі--а. Т-- н----- ж--- с---- ж----- Т-м н-г-р- ж-в- с-а-а ж-н-а- ---------------------------- Там нагорі живе стара жінка. 0
T----a---i ---ve---a----hin--. T-- n----- z---- s---- z------ T-m n-h-r- z-y-e s-a-a z-i-k-. ------------------------------ Tam nahori zhyve stara zhinka.
Горе живее една дебела жена. Т-- н-г--і -ив- -----а жін-а. Т-- н----- ж--- т----- ж----- Т-м н-г-р- ж-в- т-в-т- ж-н-а- ----------------------------- Там нагорі живе товста жінка. 0
T-m-na--r- zhyv- to-s-----i---. T-- n----- z---- t----- z------ T-m n-h-r- z-y-e t-v-t- z-i-k-. ------------------------------- Tam nahori zhyve tovsta zhinka.
Долу живее една любопитна жена. Та- в-и-у-ж------п-т-и-а-ж-нка. Т-- в---- ж--- д-------- ж----- Т-м в-и-у ж-в- д-п-т-и-а ж-н-а- ------------------------------- Там внизу живе допитлива жінка. 0
Ta-----zu-z-y----op-t-yv- z---k-. T-- v---- z---- d-------- z------ T-m v-y-u z-y-e d-p-t-y-a z-i-k-. --------------------------------- Tam vnyzu zhyve dopytlyva zhinka.
Гостите ни бяха приятни хора. Н-----о-т- --л- --б’--н-м- лю-ь--. Н--- г---- б--- л--------- л------ Н-ш- г-с-і б-л- л-б-я-н-м- л-д-м-. ---------------------------------- Наші гості були люб’язними людьми. 0
Nas-i h-sti--u-y-l-u-'y--ny-y l--d-my. N---- h---- b--- l----------- l------- N-s-i h-s-i b-l- l-u-'-a-n-m- l-u-ʹ-y- -------------------------------------- Nashi hosti buly lyub'yaznymy lyudʹmy.
Гостите ни бяха учтиви хора. Н-ш-----т----л- вві---вим--лю-ьми. Н--- г---- б--- в--------- л------ Н-ш- г-с-і б-л- в-і-л-в-м- л-д-м-. ---------------------------------- Наші гості були ввічливими людьми. 0
N-s-i --s-i bul- -v---l----y---u-ʹ--. N---- h---- b--- v---------- l------- N-s-i h-s-i b-l- v-i-h-y-y-y l-u-ʹ-y- ------------------------------------- Nashi hosti buly vvichlyvymy lyudʹmy.
Гостите ни бяха интересни хора. На-- го-т--б-ли ц-кав-ми-----ми. Н--- г---- б--- ц------- л------ Н-ш- г-с-і б-л- ц-к-в-м- л-д-м-. -------------------------------- Наші гості були цікавими людьми. 0
Na-h---os-- buly t-ikavym- ly--ʹ--. N---- h---- b--- t-------- l------- N-s-i h-s-i b-l- t-i-a-y-y l-u-ʹ-y- ----------------------------------- Nashi hosti buly tsikavymy lyudʹmy.
Аз имам мили деца. Я м-ю-ми-их --те-. Я м-- м---- д----- Я м-ю м-л-х д-т-й- ------------------ Я маю милих дітей. 0
YA --yu myl----di-e--. Y- m--- m----- d------ Y- m-y- m-l-k- d-t-y-. ---------------------- YA mayu mylykh ditey̆.
Но съседите имат нахални деца. Але--ус--- -аю---зу-в-ли----т-й. А-- с----- м---- з------- д----- А-е с-с-д- м-ю-ь з-х-а-и- д-т-й- -------------------------------- Але сусіди мають зухвалих дітей. 0
Ale-su---- m--utʹ-z--------- ----y-. A-- s----- m----- z--------- d------ A-e s-s-d- m-y-t- z-k-v-l-k- d-t-y-. ------------------------------------ Ale susidy mayutʹ zukhvalykh ditey̆.
Вашите деца послушни ли са? В--і -і-и--ем--? В--- д--- ч----- В-ш- д-т- ч-м-і- ---------------- Ваші діти чемні? 0
V---i-dity-ch-mni? V---- d--- c------ V-s-i d-t- c-e-n-? ------------------ Vashi dity chemni?

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

Един език, много разновидности

Дори ако говорим само един език, ние говорим много езици. Защото никой език не е самостойна система. Всеки език има много различни измерения. Езикът е жива система. Говорещият винаги се ориентира към своя партньор в разговора. Затова, езикът, на който хората говорят варира. Тези вариации се проявяват в различни форми. Например, всеки език си има история. Той се е променял и ще продължи да се променя. Това може да бъде различено във факта, че старите хора говорят по-различно от младите. Има и различни диалекти в повечето езици. Въпреки това, много носители на диалекти могат да се адаптират към околната си среда. В някои ситуации те говорят на книжовния език. Различните социални групи също имат различни езици. Младежкият език или жаргонът на ловците са примери за това. Повечето хора говорят по различни начини на работното място и вкъщи. Мнозина също така използват професионален жаргон на работа. Различията се появяват както в говоримия, така и в писмения език. Говоримият език е обикновено много по-прост, отколкото писменият. Разликата може да бъде доста голяма. Такъв е случаят, когато писмените езици не се променят дълго време. Тогава на говорещите се налага най-напред да се научат да използват езика в писмена форма,. Езикът на жените и мъжете също често се различава. Тази разлика не е толкова голяма в западните общества. Но има страни, в които жените говорят много по- различно, отколкото мъжете. В някои култури, учтивостта има своя собствена езикова форма. Следователно, говоренето изобщо не е толкова лесно! Трябва да обръщаме внимание на много и различни неща едновременно...